Чудех се наскоро какво е онова нещо, което ни обединява като нация. Дали е присъщата способност на българина "силно да люби и мрази", когато става дума за политика, футбол и турски сериали, или пък е любовта към шопската салата, саздърмата и бозата?
(Изключвам от сметката "пословичното българско гостоприемство", киселото мляко, ПГР-то и розовото масло, тъй като последните вече са официално обявени за архаизми).
В крайна сметка стигнах до следния извод: Това, което ни обединява като нация, е... анцугът!
Сега ще ви обясня: Анцугът (пише се анцуг, а не анцуНг, за сведение на лИбопитните) не е просто най-разпространената по нашите географски ширини и височини дреха.
Анцугът, драги мои, е философия, психология, статус, социална принадлежност, самочувствие и може би, "дреха, която се използва, когато спортуваме" (така казва чичко Гугъл).
По мои лични наблюдения, всеки втори българин, независимо от възрастта, пола, религиозната принадлежност и сексуалната ориентация, независимо от обстоятелства, климатични условия и надморска височина, държи да бъде облечен с анцуг. По възможност "марков"!
Щото с дънки и всеки знае, ама друго си е да туриш "Найки"-ту и да мяташ крачоли по центъра! И то крачоли с кант! Троен, по възможност (нищо, че може да е "Адибас", важна е концепцията!).
По нашите географски ширини широко наблюдавано е следното необяснимо нАучно явление: анцугът оказва осезаемо психологическо въздействие върху този, който го носи. Нещо като шапката невидимка, ама не съвсем.
Ако шапката невидимка прави приказния герой невидим за околните, то анцугът действа точно обратно - анцугът прави своя притежател видим, забележим, желан дори! Анцугът социализира! Анцугът приобщава!
Ето ви пресен пример: Tъй като преди известно време моята особа поради влюбеност се сроди с една друга особа, родом от Велинград, през месец-два се налага да отскачаме до града на Вела Пеева, Лидия Шулева и Хамлет Йовчев (последният няма нищо общо с интригата между Хорацио и Офелия).
Та разхождам си се аз един есенен ден покрай "Чашата" (последното представлява бетонно чудо, посадено в центъра на Велинград, с неизвестни функции и неясно смислово съдържание) и през няколко метра ме спират разни местни индивиди, за да ми предложат квартира (че даже със закуска и изглед).
Аз търпеливо им обяснявам, че не, благодаря, имам си къде да спя, ама на четвъртия път взе и моето търпение да се изчерпва. Леко раздразнена се прибрах в дома, осигуряващ ми подслон, храна, баня, кабелна телевизия и половин декар слънчев двор с изглед към Милеви скали.
Половинката тъкмо си допиваше кафето с един негов френд от детинство, когато аз влетях като пенсионер към свободна седалка в градския транспорт на Централни хали и с припряна нотка в привидно спокоен гласец споделих недоумението си от количеството квартирни оферти, които получих за има-няма два тигела на мегданя.
Френдът от детинство, понастоящем известен поп в небезизвестно родопско село, ми метна бърз поглед тип "лазерен скенер HP 5100" и веднага диагностицира ситуацията: „Ами как няма да те спират, като си се облякла като туристка!" - сиреч не съм с анцуг
(Ето, видите ли тънкия момент на локалната социализация!). Той, френдът, моля ви се, дори и под расото си ходел с анцуг, щото анцугът е "модерен и универсален". Виж, за последното - примери достатъчно:
По-универсална дреха от анцуга, верно, няма! Човекът е човек, когато е облечен с анцуг. С такова облекло нашенецът може да отиде навред: на кафе, на кино, на училище/в университета, на изпит, на дискотека, на делова среща, на среща с гаджето, на среща на випуска...
Изобщо функционалният синкретизъм на анцуга може да се сравни единствено с ергономичността на неговото обличане. Е, не можем да отречем, че и при анцузите има известни видови разграничения - някои анцузи са официални, други са маркови, трети откровено са си "ментета" отвсякъде, но пък всички си имат едно неоспоримо предимство - не се гладят и не им се късат копчетата (щото индустриалната еволюция е измислила ластика, драги ми Смехурко).
Въпрос на самочувствие и себеуважение е човек да държи в гардероба си поне 2 анцуга! Хем да си ги сменя, като се нацапат, хем да си ги носи по различни поводи!
И задължително е поне единият да бъде с кант! Щото ако денят се познава по сутринта, то анцугът се познава по канта! Няма ли кант - не струва! Един кант - признак на скромност! Два канта - амбиция! Три канта (и нагоре) - завършена личност!
То неслучайно се казва "кант" - на името на Имануел Кант, който под шушляка на своя старонемски анцуг (самата дума е немска - Аnzug) още по време оно проповядвал идеите на трансцеденталния идеализъм.
Но да не се откланяме от темата.
Анцугът, както споменахме, е признак и на социален статус. Не е нужно човек да бъде текстилен инженер, за да разбере кога един анцуг е „марков" и кога не е. Колкото е по-марков и скъп един анцуг, толкова е по "шик" и "куул"!
Освен това явно марката и кантовете не са достатъчен показател, та напоследък се възроди култът към щампите, лъскавите елементи, бродериите, ципчетата, капсите и т.н. на принципа колкото повече - толкова повече! С една дума - анцугът трябва да бъде "гиздав", да се комбинира с ланец, джип, блондинка. Това е то побългареният трансцедентален идеализъм! Анцуг, джапанки и поп-фолк!
И в тази връзка имам следното предложение: да преместим Димитровградския пазар на летище София, та като си тръгват чужденците от милата ни родина, да си взимат за спомен по един анцуг. Марков! С три канта!
I love my АНЦУГ!
По принцип си бях казал , че няма да влизам в този сайт . Клишираният, шано начин на мислене на авторите тук ...тази псевдо-интелигенция , която широко разперила кръгозора на мислите си от полите на Витоша в посока "Провинцията ", споделя ли споделя интимните си идеи подредени в уродлива какофония от абзаци. Това просто ме отвращава. Побърква ме фактът ,че има хора , които затънали в самозаблудата ,че са писатели , художници , фотографи или просто някак си...нещо по-...от онези , способните да анализират , нахлузват като кондом някаква главоблъсканица с елементи на разсъждение върху поредният интернет всекидневник за да могат да ти начукат няколко милиона глупости, докато си пиеш кафето, та барем една да ти влезе надълбоко и да те направи мъничко по-прост. Това естествено е за да има пред кой да се похвалят..."Тука ми пише името." Никой не иска да е анонимен днес. Трябва да има някой да го хареса . За това в България е на власт фейсбук интелигенцията . Никога не съм си представял , че ще тъгувам по цензурата и анонимните глупаци. Но някъде вътре в себе си знам , че това не е истина. В действителност не ме отвращава това , а фактът , че хора , като авторката, чийто гардероб пълен с анцузи е в центъра на нервната й система , получават тази трибуна, от която да ни цели с изречения. А днес , като напишеш 50 тъпанарски публикации , подкрепени със снимките на някой фотограф /Едно предложение : Фотограф - Нов Български тълковен речник - Човек със скъп фотоапарат / все някой ще вземе да те изкара за ерудиран ...а ако за късмет не носиш анцуг ...може би дори за турист . В действителност обаче такава толкова дълбокосмислена идилия може да роди и онзи пред шопската салата в кръчмата / Защото никой от авторите тук не употребява такава ...просташко е / и другия - със семките пред блока. Аз сега ще си сложа анцуга /адидас..оня с лентите / и ще отида в една бургаска фитнес зала, където с един счетоводител, двама компютърни специалисти и един тон режисьор ще се посмеем малко на онези дълбокосмислени хора , чийто мозък в мускулна треска ги е превърнал в едни културисти на софийската интелигенция . А ако на някой това му се стори тъпо, да ме извини . Затъпял съм страшно много покрай нашенските философи.
По принцип си бях казал , че няма да влизам в този сайт . Клишираният, шано начин на мислене на авторите тук ...тази псевдо-интелигенция , която широко разперила кръгозора на мислите си от полите на Витоша в посока "Провинцията ", споделя ли споделя интимните си идеи подредени в уродлива какофония от абзаци. Това просто ме отвращава. Побърква ме фактът ,че има хора , които затънали в самозаблудата ,че са писатели , художници , фотографи или просто някак си...нещо по-...от онези , способните да анализират , нахлузват като кондом някаква главоблъсканица с елементи на разсъждение върху поредният интернет всекидневник за да могат да ти начукат няколко милиона глупости, докато си пиеш кафето, та барем една да ти влезе надълбоко и да те направи мъничко по-прост. Това естествено е за да има пред кой да се похвалят..."Тука ми пише името." Никой не иска да е анонимен днес. Трябва да има някой да го хареса . За това в България е на власт фейсбук интелигенцията . Никога не съм си представял , че ще тъгувам по цензурата и анонимните глупаци. Но някъде вътре в себе си знам , че това не е истина. В действителност не ме отвращава това , а фактът , че хора , като авторката, чийто гардероб пълен с анцузи е в центъра на нервната й система , получават тази трибуна, от която да ни цели с изречения. А днес , като напишеш 50 тъпанарски публикации , подкрепени със снимките на някой фотограф /Едно предложение : Фотограф - Нов Български тълковен речник - Човек със скъп фотоапарат / все някой ще вземе да те изкара за ерудиран ...а ако за късмет не носиш анцуг ...може би дори за турист . В действителност обаче такава толкова дълбокосмислена идилия може да роди и онзи пред шопската салата в кръчмата / Защото никой от авторите тук не употребява такава ...просташко е / и другия - със семките пред блока. Аз сега ще си сложа анцуга /адидас..оня с лентите / и ще отида в една бургаска фитнес зала, където с един счетоводител, двама компютърни специалисти и един тон режисьор ще се посмеем малко на онези дълбокосмислени хора , чийто мозък в мускулна треска ги е превърнал в едни културисти на софийската интелигенция . А ако на някой това му се стори тъпо, да ме извини . Затъпял съм страшно много покрай нашенските философи.
Хихи, весел текст Една забележка към автора/ката - няма глагол "откланям", пише се "отклонявам".
Статията си е добра,стилът на изказа също,манталитетът на българина-циганин е ярко очертан-броят на капсите и кантовете,точно като хамута на коня в каруцата и броя на "зиловете",дето дрънкат по колелетата като болтовете на "Полковникът с лампазите"-генералска длъжност.Спомням си Уинстън Чърчил:"Уиски,пури,портокалов сок и никаква физкултура!" Бих добавил и Леле Мале за компания да си пеем на Жоро Минчев песента:"Бира,секс и рокендрол"-без анцузи.
Shash,праавилно-"отклоня"-"отклонявам".
Простете ми уточнението-"отклоня"-глагол свършен вид,"отклонявам"-глагол несвършен вид,"отклонение"-отглаголно съществително име.ОК.
Автора па у един прошлек виде един анцунг и завиде Плоски разсъждения които може да се екстраполират във всичко - от тия с бемветата, през тия с колелета или моторите, до тия с полите.
Мишуга,как пък не разбра,че авторът е ,"една леко раздразнена туристка".
Приятна, дозирано иронична статийка написана с минимален патос и без злоба но явно на анцугносците и това им е достатъчно та са готови да "набиват на кол" че са им "посегнали" на една от "светините". @turbalan, как точно го "биеш" този комплекс? - За анцуга ясно. паркираш където ти падне, изхвърляш си боклука през прозореца, чистиш си пепелника на колата направо на платното, караш колата си с климатик с отворени прозорци умирайки от жега но пък давайки възможност на махалата да се наслаждава на чалгата дънеща от "тубата" в багажника?
Да, статията е доста досадна и скучна. Митко Павлов, предвид, че не журналист, написа много по-забавно четиво по темата преди месеци: http://sofialive.bg/city/grad-kato-grad/30-teche-vsichko-teche.html
Хубава статия за стила в провинцията, разбирасе преди да търсим кусури нека да погледнем себеси. Ако авторката си мисли, че да носи дънки в комбинация с токчета е върхът на сладоледа е много далече от добрия вкус, направо на светлинни години. Мен префърцунените модни тенденции винаги са ми изглеждали прекалено гейски, едно е да имаш стил според финансите, друго е да следиш всяка стъпка на модните корифеи. Искам да разбера ако авторката има доход на месец 150лв. как ще бъде облечена, при положение, че има деца за които трябва да се грижи. За мен има 2 варианта, обува смело анцуга и дава всички останали пари за децата и образованието им. 2 Облича се по последна мода като стара кокона излиза на центъра за да я видят всички колко е стилна и децата й вкъщи изгладуват нейните психически излишества да прикрие това което е всъщност. Естествено погледнато от същата призма, ако някоя дама от висшето общество види авторката как се е облякла би написала същата статия в това съм 100% сигурен. Така че нека не си мислим, че ние сме каймака на обществото ами малко да се засрамим, че вместо да благодарим на бога за това което имаме ние се подиграваме на бедните или неграмотните. Иначе погледнато статията е забавна и увлекателна, но си мисля че има къде по-големи човешки слабости които е добре да се усмиват.
Авторката е пропуснала да отбележи своя стил на обличане...и въобще що не оставите хората на мира??? Кеф ти джапанки с чорапи, кеф ти клефаре...махленския Петроний долазил до компа и го ударил на писане...тука всички сме по шорти(крапи гащи) и чеели (джапанки)...и бизнесмена и чистача...климат, туй то. Анцугът виновен, леле мале. А простотията, липсата на възпитание, етс...
От самолет се вижда, че тук се има предвид "анцунга" като начин на мислене, като мироглед, като душевна нагласа ако щете... А не като материя, цвят и марка! Но някои от коментиращите го приеха много лично.... Нищо, важното че ги видяхме кои са
Темата не ми е интересна, всеки може да се облича, да яде, да си навира в задника каквото поиска, "въпрос на вкус, казало кучето и се облизало под опашката"- казваше дъртия, лека му пръст. Три пъти прочетох статията обаче, за да хвана в контекста това от мъж или жена е писано. Авторке, да цитирам една съфорумка - "това жената-пич не мога да го разбера..." Виж реши там какво точно искаш да бъдеш