Седя си в берлинското метро и си чета книжка. На една спирка се качва млада жена, покрита от глава до пети, само лицето й се вижда. Тревистозелен хиджаб, черно палто, копринена пола до земята и зелена чанта.
Красота. Цветовете са така добре съчетани, като че ли идва от модно ревю.
Сяда до мен, слага очила на "Прада" и вади книга на арабски. Страшна екзотика. Направо ще кажеш, че сме в Абу Даби, а не в центъра на Европа. Но реалността се намесва. Идва рус, височък контрольор и казва на южен немски диалект: "Молиме да си покажити билитчитъта и картити!"
Жената вдига учудено поглед. Аз тъкмо да й преведа на английски какво иска господинът и тя казва на перфектен немски: "Не знаех, че все още има хора, родени в Германия, които не говорят немски!"
Чудно нещо, мисля си. Не мога да разбера вече кой какъв е! Тия и двамата са родени в Германия. Ама от тях двамата кой е по немец: той, дето външно прилича на немец или тя, която е грамотна?
"През 19 век България излиза от сянката на Ориента" се казваше в един урок от учебника ми по история за шести клас. Бре, голямо нещо ще да е тоя Ориент, щом цяла България засенчил!
Ами добре тогава, като е излязла от него, къде е сега? Щото не е като да се е вдигнала и да се е преселила другаде.
Европейци сме станали, подсказва ми моето медийно Аз. Е какво като сме станали европейци, пита шестокласникът в мен. Ами, говорим чужди езици, ходим на опера и театър, имаме си метро, четем книги. С една дума, културни сме вече.
Разбирам. Значи ние сме си европейци, а те другите там са от Ориента.
Ами тая жена в метрото каква е? Не е ли и тя европейка? Не, отговаря убедено моята медийна половина. Тя е мюсюлманка, не виждаш ли, че носи кърпа? На нея мъжът й е камикадзе, чичо й е бил приятел на покойния Осама бин Ладен, а петгодишният й син си играе в детската градина с истински Калашников.
Моето шестокласно Аз е объркано. Тази жена идва на лекции, дискутира с нас и води феминисткия клуб в университета. Питам се каква може да е разликата между нея и мен, българката в Берлин?
Защото ако тя е част от Ориента, може би аз съм останала там.
