В днешните бурни и динамични дни на политическо развитие отново президентът е в центъра на общественото внимание. В България, както и преди, така и сега всяко по-голямо социално недоволство води непременно до политическа криза, което показва отново нестабилността на политическата система.
Основната причина за това е желанието, а и възможността, политическите партии и съставяните от тях правителства да подават оставка, за да избегнат политическата отговорност и да се скрият зад един служебен кабинет.
А именно в такива моменти е най-необходимо те да покажат воля и решимост да поемат отговорност за управлението на страната. Днес сме свидетели на една ситуация, в която партията, която би могла да има мнозинство в парламента, се отказва от управлението, за да не носи негативите му, а партиите, които са в опозиция, нямат мнозинство и не могат при това положение да поемат управлението на страната.
При сериозна криза партиите не искат или не могат да предприемат адекватни действия, за да задоволят интересите и нуждите на българския народ. Това показва още веднъж съвсем ясно, колко е голямо разделението межди партийните интереси и тези на гражданите у нас.
Партиите се занимават с тяснопартийни игри, както показа и референдумът за "Белене", който не доведе до желаната политическа яснота. Кому беше нужно да се харчат милиони за провеждането на референдум по тема, по която не могат да се изкажат ясно дори експертите?
Това за пореден път показа до каква степен политическите партии са се отдалечили от реалните нужди и потребности на гражданите. Проблемите в България са безработицата, специално сред младите хора до 29-годишна възраст, спадащата производителност, замразяването на възнагражденията, намаляване на конкурентоспособността на предприятията в България и сриването на доверието на чуждестранните инвеститори.
На тези предизвикателства политическата класа трябва да даде ясно начало на една разумна дискусия, последвана от конкретни мерки как да бъдат преодолени. Именно липсата на предложения и действия от страна на политическите партии са в основната на народното недоволство. И на фона на всичко това стигаме до абсурдната ситуация, в която нито една парламентарна политическа партия не иска или не може да поеме отговорността за управлението на държавата. Свидетели сме на едно безпрецедентно явление.
Достатъчно е да погледнем към съседна Гърция, където стачки и граждански неподчинения от години са на дневен ред и то в размери, непредставими за България. Обществената нагласа там е много по-негативна, да не кажем радикално настроена към политическите партии. Въпреки това почти всички партии се опитват да дадат разумни отговори на исканията на хората и да изготвят и провеждат съответните политики в интерес на държавата.
И тука се вижда слабостта на българската Конституция. В най-важни моменти за страната партиите могат да се скрият зад президента и едно служебно правителство. Едно служебно правителство с ограничени правомощия, защото действа без наличие на парламент, не може да проведе достатъчно адекватни мерки за преодоляване на настоящата криза.
За това и исканията на протестиращите за продължаване на работата на парламента са напълно обосновани. България е една парламентарна република, която се управлява от избрани в парламента политически партии. Тези партии имат отговорността и задължението да изготвят и провеждат политическите си програми в интерес на гражданите и страната.
Поради това в Конституцията трябва да отпадне възможността правителството да може да подаде оставка, без да бъде избрано от парламента веднага друго правителство. В случай че парламентът бъде разпуснат, правителството трябва да остана в действие до избирането на друго правителство от новия парламент.
Правомощията на президента за съставяне на служебен кабинет трябва да отпаднат, за да не представляват за парламентарно представените партии една удобна възможност да бягат от политическа отговорност за управлението на страната в кризисни ситуации.
