Трийсетина анонимни младежи се оказаха единствените, които отликнаха на неонацисткия призив срещу ромите. Пресата коментира това като провал, заради голямото разминаване между очаквано и реализирано.
Акцията беше обявена като протест "срещу циганизацията на България" и като общонационално събитие, което трябваше да протече едновременно в няколко големи градове.
Твърдеше се, че организаторът е Национално-радикалната партия и че протестите се координират и инспирират от групи във Фейсбук. Срещу това остро реагираха Българският Хелзинкски комитет, други неправителствени организации и омбудсманът Константин Пенчев, който сезира главния прокурор.
Много сме, силни сме...
Според репортери на БГНЕС обаче на протеста пред Народното събрание са се явили само трийсетина деца и тийнейджъри, които отказали да се представят пред медиите и не издигнали никакви искания.
Национално-радикалната партия твърдяла, че не е организирала такова събитие, а в Столичната община не било постъпвало искане за провеждане на протеста.
Не е ясно какво точно означава това - че националистите в България са трийсет човека или че са много повече, но са зле организирани? Този въпрос е основен за всякакъв по-нататъшен дебат по въпроса.
Не е ясно също и друго: дали националистите не са излезли на улиците от обикновен мързел, или не са го направили от страх, че властите могат да реагират лошо? Дали са се уплашили от шумната реакция на правозащитниците и омбудсмана или просто са предпочели да се отдадат на по-вдъхновяващи занимания в неделя следобед?
Докато социолозите не са отговорили на този въпрос, сред българските демократи остава да виси въпросът за това как трябва да се реагира на национализма. Дали и най-малката му проява следва да се заклеймява като недопустима или обратното - дали не трябва да се снишим докато отмине бурята.
Впрочем, тези които мислят, че трябва да се снишим, изобщо не допускат, че се задава буря, освен ако не става дума за буря в чаша вода.
Впрочем, България не е единствената страна, изправена пред въпроса как не-националистите трябва да реагират на национализма. По-голямата част от Западна Европа е минала през тези въпроси и не е намерила абсолютния консенсусен отговор.
Едни смятат, че за Националния фронт на Льо Пен например не бива да се пише кой знае колко по вестниците, а други смятат, че трябва да се пише, само че априори осъдително.
За разлика от България, където за националистическите изблици на "Атака" се пише и говори повсеместно и неутрално, в медиите на развитите демокрации тази трета възможност изобщо не съществува.
Там е възприета една изходна теза, която е sine qua non - за национализма се пише и говори така, че да не остава никакво съмнение в това, че думата е с негативна конотация, а действията и стремежите на националистите са недопустими и осъдителни.
Този абсолютен минимум стои напълно встрани от демократичната българска публичност. Ние все така не знаем какво мислят основните партии като ГЕРБ или БСП за нещо, което се нарича "протест срещу циганизацията". Не знаем и това дали тези партии споделят мисълта за циганизация на България и дали могат да ни разяснят какво разбират под този израз.
Това дори не е липса на формулирана политика, това е липса на отношение към въпрос, основен за демокрациите. И ако неонацисткият протест сега така щастливо се провали, може да дойде време, в което той ще успее. И тогава не е ясно кой и какво ще може да му противостои.
Гризли, лично смятам тази тема за грозно манипулативна от всяка гледна точка - заглавие, представяне, автор, избор на медия (между интелигентни хора, принципно патриоти), автор с еврейско име - изобщо грозна манипулация. Гадно скалъпена, да ни е гадно на всички. Затова оценявам за себе си, твоето мнение като подминаване на манипулацията и ползването й като повод да се разговаря по съществена тема. Ти не се вманиачаваш в предложената манипулация и очевидно имаш ясна представа от предложения под формата на манипулация, но така или иначе основателен и перманентен проблем. Особено ясно представен от теб. Без да съм навътре в близкото съжителство между българи цигани, опитът ми е на човек, живеещ в центъра, което ме прави фактически дистанциран от реалността на въпроса, но имам различни информации, които говорят стратегически, тъй като са в исторически план. Един мой познат (бог да го прости, беше богослов) събра в книга информация за селищата в Североизточва България, всеизвестната Провадийска околия, Преславската епархия и Шуменския район, добричко и изобщо 1/6 от България в края на турската власт ли иго ли, няма голямо значение как ще се каже. Човекът имаше достъп буквално до нещо като български Ватикан, защото църквата абсолютно строго пази всяка етнографска документация за земите, които управлява като паство. Ще рече, информацията не е като преброяването от преди два месеца, с някакви статистически грешки. Ами е име по име, място по място, дата по дата. Няма пропуснато човече, къща, земеделска земя и мерА. Така, малко преди българската църква да придобие независимост от гръцката в 1893-96 години, тази една шеста от България е представлявала следното: Около 120 ясно изразени селища и още около 50 нерегулирани махали. Етноси – 50% турци, 25% цигани и 25% българи и други единични бройки националности. Българите са идвали от възрожденските градове, а местното население отдавна е било забягнало за Румъния, Молдова, Украина, Русия, Бесарабия. Де факто, българите се отказват от земята си, от независимостта си, суверенитета си и става така, че този, който се е борил за земята си, възрожденските градове в подбалкана и врачанския край, точно той бяга, но вече от румелийска власт в Българско. Той си гони името и родината. А тъй наречените българи вече ги няма н родината им и са се изселили. Оставили са на циганите земята си, защото дефакто турците вече са трябвало да си заминат повечето от тях. 300 хиляди човека в цяла България са говорили, четяли и някои от тях пишели на български. Да напомня, че това е историческа хроника, а не учебник по история с идеологически препратки и дипломатични внушения. Нека съвременният българин да погледне малко през кривия макарон на истинската история своето съвременно положение. И именно от тази гледна точка да прецени, какво е било, какво го чака и какво ще вземе предвид създавайки своите лични отношения в обществения живот сега. Лично аз, използвам съвсем спекулативно физическото ми разположение далеч от циганската махала, но всекидневно общуващ с цигани, които минават през центъра да поработват по нещо. За да правя онзи толеранс, който историята изисква от всеки, защото всеки има достъп до своята история, а тя винаги е във връзка с хората, с които живеем. Така поддържам освен физическата дистанция, но преди всичко намирам основания за комуникация и взаимен обмен на нрави и обичаи. Отново казвам, че имам предварителна възможност за това. И така взимайки историята на държавата ни, се вписвам в новата ни история, която от своя страна ще остане за следващите след нас. ...
Държавата има обязаности спрямо всеки гражданин. Гражданите имат точни правила, по които се движат в държавата си. Компромиси с правилата не стават. Стават компромиси с обичаите. Ако се обърне логиката наопаки, това наистина става фатално. Щом на теб ти е разрешено да пееш цигански песни от сутринта до вечерта, но ти не го правиш, значи просто не си ползваш правата, а не че другият няма право на това. В момента е чалгарска република на ГЕРБ и пайнерите обиколиха България и то вечерно време, точно преди крайния час за пазене на тишина и надуха главите на цяла България, за да свидетелстват на своя чалгарски електорат партийната си обич и протекция. Някой прорева ли против този акт на просташко насилие над българското население? Не. И да прореве – все тая. Едни имат обичая да се карат на кръстопът, други никога не го правят. Но правилата за всички са едни, и едните и другите знаят това. Ако ти изнася, живей в циганската махала, може да правиш компромис с обичаите, но компромис с правилата прави само този, който се предава. Никой в държавата няма право на самоуправство. Има полиция, съд. Щом те не помагат или се изнасяш. Или ако правиш въстание, погром, революция, не го наричаш МОЕТО ПРАВО, ами се нарича Моето Самоуправство. Отговорността винаги за твоите действия и бездействия е изцяло твоя. Ти можеш да споделяш личен опит на самоуправство, поради пасивност на държавата в управата, но няма как това да е държавно правило или закон. Приказването е едно, извършването на действията е съвсем друго. Между другото, цялата ни махала, десетина жилищни карета е населена с не по-малко от 40-50 крадци, от това живеят хората. Кварталният като е приемал района от предшественика си, ги е приел и тях на отчет, а не че е казал, чакай сега да ги турим в концлагери, че да го нямам тоз таралеж в гащи. Доволен съм, че след като откраднаха веднъж-дваж от мен и след като с категоричните си действия, жалби в полицията и съда им доказах, че няма да допусна нерегистрирани изнудвания… Но и още едно много важно нещо – аз се грижа много ревностно за имота си, не го оставям да пада на минувачите на главите, да тече, да се руши и загрозява. Поддържам градинка, чистя, мия, всеки ден без да се чудя, кога вече няма да има нужда да го правя, винаги ще го правя… и така, нашите професионални крадци от махалата, не само не крадат от мен, но и ме поздравяват с явно изразено искрено уважение. Те ме пазят от собствената си напаст. Ходят да крадат, където няма стопанисване. Всеки от тях има талант. Един прави прекрасни вентилатори, друг ръчни бижута, трети е перфектен стругар и шлосер, някой е заварчик и повечето са много музикални или рисуват или правят много хубави снимки и пишат стихове. Ясно е, че ако навсякъде има категорично стопанисване, а не уклончиво и половинчато. Ако това непременно води до икономика. По-голямата част от тези крадци ще превърнат уменията си в собствен малък бизнес. И останалите упорити крадци ще бъдат обект на дружеска подигравка от страна на приобщилите се. Това е повече от ясно. Засега, държавата не само не прави нищо в тази насока, да има доходи в населението, с които то, населението да поддържа собствеността си и наемните си отношения. Но нарочно, включително провокирайки етнически конфликти, отказва издигане нивото на държавата и активира именно криминалните да правят битови престъпления и по-големи погроми. Нещо повече, предизвиква обикновеният гражданин да стигне до дъното на отчаянието си и вместо да прояви своята градивна страна, да стане и той криминален. Това е, което ясно си личи във властта на тази нещастна държава, България. И е толкова по-тежко да видиш хора, които са действителни патриоти, действително талантливи и работоспособни, дружелюбни и горди и благородни, да са докарани до отчаяние специално от манипулаторите на живота в България, политическата сган, социологическите агенции и медиите. И тези почтени хора намират в себе си неподозирани психологически негативи и за да са наред със себе си, започват да признават криминалното за нормално. И деградацията за развитие. Това мисля, в общи линии.
Поредната неграмотна полюция на тема колко е лош национализмът. Язък, че уж сериозни журналисти боравят с понятия, които не разбират благодарение на увлечението си по модните тенденции на оплюване на традиционните ценности напоследък. Жалко е... Само да попитам ей тъй, в Израел лошо ли е да си националист? Или пък в САЩ? Айде стига, криворазбрана цивилизация, моля!
Супер тъпа статия. Проблема е в циганизацията, а не в неорганизираните "националисти". Но би било прекалено да се очаква от авторката, носеща звучното "българско" име Ваксберг, да разсъждава по въпроса "Какво да правим с ромите/както е полит. коректно да се наричат вече циганите/?"
Николай Дренчев ------------------------------------------
Има перфектен начин да следиш, кой те лъже в очите, като ти говори. Който вдига лозунги и ползва модерни термини, задължително без да разбира тяхното съдържание, това е роден български (не друг) политик - т.е. Известният на всички бай ви Ганьо. Ганьо по душа, но не нормален гражданин на държавата, в която живее. Той иска да извлече келепира от всяка ситуация и е готов да вдига лозунги, дори ако трябва единият от тях да си го набучи в ануса, а друг транспарант да си го натика в ушите и с уста и нос да прави кристалбаланс на още пет сменяеми лозунга. Ентусиазмът на бай Ганьо е неизчерпаем. Където се очертава келепир, той е задължително там. На бай Ганьо хубаво скандалче му дай, той знае точно къде да постави едни и другите и къде да застанат третите. Така че, който вдига лозунги и ползва неразбрани от него термини, това е келепирджията докато другите се стараят да се разберат взаимно.
И ако някой евентуално търси доказателство, къде и как се подвизава бай ви Ганьо... Веднага си личи, доказателството е точно тук пред вас. Значи на площада излезли 30 набедени за ядосани, вероятно предварително надрусани младежа, за да направят предизборния миш-маш на някой бай Ганьо от парламентарно представените. А тук, точно пред вас стоят други, непарламентарни но представени бай Ганьовци, които никога не са излизали на площада за нищо, но са АДСКИ КАТЕГОРИЧНИ в патриотарския си шовинистичен национализъм. Магарета и маймуни, които сочат с копито и с розов задник другите и им казват, че те са магарета и маймуни. Няма сила и логика, която да накара коко шебека от първа клетка в зоокъта да разбере ясно, че в клетката е той, а хората минават да го видят как си лапа пишката и кряка на семки и банани. Това е положението.