Безплатен чар

Кофти е да нямаш пари. Повярвайте ми, цар съм на това чувство. Не знам какво точно се случва, но докато ги имам, и вече ги нямам. Доста често обаче входът към удоволствието е свободен.

От доста време си купувам основно дрехи секънд хенд. Мислех, че го правя, защото съм принудена, докато не осъзнах, че всъщност така ми харесва. Пробвах няколко пъти да си вземам разни дрехи от молове. Не че държа да съм единствена и неповторима, но не е готино да тръгнеш по улиците и на едно излизане да видиш поне три жени с точно твоята блуза.

В пазаруването на дрехи втора употреба го има откривателския елемент. Дреха единична бройка, която чака точно теб.

Малко по-късно открих и чара на безплатните събития. А в София не е като да няма такива. На подобни „културни мероприятия" обикновено ходят хора, които са обратното на „клубното движение". Те не се притесняват да седнат на земята, ако няма свободни столове; не крият естествените си реакции, „защото така не се прави".

Безплатните прояви носят със себе си един особен дух. На тях ходят предимно хора с малко възможности или пък такива, които имат пари, но предпочитат другия тип забава, различен от „леки наркотици в тежки заведения".

Обичам да ходя на безплатно кино - втора поредна година имаше открита арт сцена зад странния паметник пред НДК. Обичам да пляскам след края на филмите, въпреки че това е прието да се прави само на концерт или театър. Признавам, от време на време публиката там е доста разностранна (или само странна), но и в това си има чар.

Това лято имаше доста интересни неща и на Лятната естрада в Борисова. Промоции на албуми, прожекции на късометражни филми, представяне на видеоклипове... Именно там се запознах с културата „k-pop". Срам, не срам, научих за нея преди няколко месеца, а тя била в България от две години. Не че това промени живота ми, но определено е по-добре да знаеш, че има и такова чудо в твоя град.

Следващата дестинация е градинката пред Народния театър. Огньове, военна или джаз музика, мимове, кришнари... Място, на което можеш да срещнеш много и разновидни култури. И отново да ви напомня - няма нужда твърдо да вярвате в нещо, за да го гледате или слушате. Това просто е още един щрих към многообразието на София. И е добре да знаете за него. Дори и само, за да си кажете „О, това тук не е за мен!"

Подобен беше случаят с Малкия сезон на Сфумато. Цяла седмица безплатни концерти, танцови спектакли, пърформанси, изложби. Предполагам, никога няма да забравя изумлението, което изпитах докато гледах един от... затруднявам се каква дума да сложа тук... Спектакъл? Зрелище? Арт проява? Лудост? Ще ви кажа само, че на сцената имаше гол мъж, който мажеше тялото си с червена боя, а други хора услужливо го връзваха с ластици. Така и така сте на подобно безумно място, така и така се чудите вие ли сте глупави, те ли са луди. Това е чудесна възможност крадешком да наблюдавате хората около себе си и да се опитате да откриете разни неща за тях - кои са, с какво ли се занимават, това тук истински ли им харесва...

По време на Малкия сезон има и много красиви и добри находки. Аз просто ви разказах най-безумната. Но като цяло това са все места, на които не знаете със сигурност какво ще се случи, какво ще ви намери, кое ще ви докосне.

„София диша" е сред най-най-най-любимите ми безплатни събития. Първо, защото Шишман е най-най-най-любимата ми улица. Второ, защото без коли по нея е наистина прекрасно. И трето, защото там също могат да се случват чудеса - графити, декорация, накити, танци, музика, филми, фокуси... Можеш да видиш много красота там. И да направиш интересни снимки. И да получиш спомени. Все безплатни неща.

Да ходиш на места без вход е като да направиш на детето си камионче от кашон и въже. Или да създадеш кукла от дървена лъжица и сено. Играта ще е дори още по-вълнуваща и вдъхновяваща от компютърните битки. Не е и задължително да заведеш детето си в игрална зала в мола. Фризби в парка е също чудесно забавление.

На тези, които нямат търпение да ме окичат с епитети, бързам да кажа следното:

- Обичам безплатните прояви, но и скъпите парфюми

- Обичам да лежа по поляни, но не съм клошарка - просто не ми харесва да се вмирисвам на цигари в клубове

- Не употребявам наркотици (никакви)

- Имам добра работа

Просто има и друг живот, извън скъпите и модерни места. И си струва и той да бъде видян. Кой знае, може именно някъде там някой или нещо да ви намери.