Световната банка нарежда българските пенсионери сред най-бедните и маргинализирани групи от населението - наред с многодетните семейства и жителите на селските райони и ромските гета. Именно пенсионерите съставляват основната група на бедстващите хора в България, които според изчисленията на Евростат възлизат на близо 45 на сто от населението. По този показател България очаквано заема незавидното първо място в Европейския съюз.
Парадоксите на българската бедност
Нека припомним, че Евростат възприема като бедстващи онези граждани на Общността, за които важат поне две от следните условия - да имат просрочвания или забавяния в сметките си за битови нужди, за наеми или за банкови кредити; да не могат да си позволят разходи за поне една седмица отдих в годината; да нямат възможност да се хранят поне веднъж на всеки два дни с ястия, приготвени от червено месо, пилешко или риба; да не са в състояние да посрещат непредвидени харчове; да не могат да поддържат нормална стайна температура в студените месеци; домакинствата им да не могат да си закупят лека кола, цветен телевизор или пералня и да нямат възможност да си позволят стационарен или мобилен телефон.
Очевидно е, че повечето от пенсионерите в България никога не са покривали дори частично тези базисни изисквания за елементарно съществуване. Нещо повече - тези условия не могат да бъдат изпълнени дори от мнозина, които работят на редовен трудов договор. Факт, който Световната банка определя като един от най-черните парадокси на българската бедност.
"Пенсионното" уравнение на Дянков
„Решението за повишаване на пенсиите от първи януари 2013-та е добра новина, която обаче идва в една доста неясна финансова ситуация. Решението е взето преди да се видят летните резултати за събираемостта и харчовете на бюджета. Законът за новия бюджет не е обсъждан, а икономическата ситуация и особено тревожното състояние на пазара на труда остават неизвестни величини в „пенсионното” уравнение на министър Дянков”, казва шефът на софийския Институт за икономическа политика Ясен Георгиев. Ето как изглежда според него един от начините да се намерят пари за анонсираното увеличение: да се приеме разумно нарастване на бюджетния дефицит до равнище от 2 процента годишно, което според Георгиев може дори да има здравословен ефект.
До такова „кръвопускане” може и да не се стигне, ако резултатите от събирането на данъци и акцизи през годината се окажат по-добри от очакваното. Основания за подобни надежди са налице - заради наложената от данъчните задължителна онлайн връзка на НАП с касовите апарати и контролните измервателни уреди на бензиностанции, складове и други търговски и туристически обекти на фона на растящите цени на горива и услуги.
Стари популистки номера
Като цяло обаче тенденцията е ясна - с наближаването на избори всички правителства развързват държавната кесия за социални харчове. Според икономиста Красен Станчев от софийския Институт за пазарна икономика, цената, която плащат данъкоплатците за този стар популистки номер, е почти една и съща от 13 години насам - около 3 милиарда лева. Станчев визира поне два „канцерогенни” момента - взимат се пари от производителната класа в лицето на работещите данъкоплатци, за да се увеличат приходите на непроизводителната част от населението. Освен това се наливат пари в нереформираната система за социално осигуряване, която и без тази дотация струва на данъкоплатците около 5 милиарда лева годишно. В същото време годишните разходи за пенсии вече превишават 9 милиарда лева, което е свръхкритична сума за хърбавата българска икономика.
И така до следващото затягане на колана
Не бива да се пренебрегва и фактът, че само за две години броят на нетните кредитори на бюджета - работещите в частния сектор и в несубсидираните държавни предприятия, е намалял от 1.6 милиона на 1.5 милиона души. Това се случва на фона на непрекъснатото увеличение на броя на пенсионерите в най-бързо застаряващата страна в света - в България пенсионерите са вече над 2.2 милиона души.
Изчисленията на Красен Станчев разкриват очевидната ефимерност на ефекта от евентуалното увеличение на пенсии и бюджетни заплати. При сегашното състояние на българската икономика натрупването на допълнителна парична маса в непроизводителната част от населението ще съживи единствено инфлацията, която има свойството мигом да изгаря подобни „социални придобивки”.
„В крайна сметка 80 стотинки от всеки лев, който харчат домакинствата, се прибират от търговците. Така че планираното повишение на пенсиите в крайна сметка ще има ефект на субсидия за предприятия, много от които се намират извън границите на България. Фалшивото чувство за пораснала покупателна способност ще е налице най-късно до следващите избори, след което по традиция ще последва тъй познатото ни затягане на колана”, прогнозира Красен Станчев.
