Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Време за закуска

И министърът закусва Снимка: БГНЕС
И министърът закусва

Днес в магазина човек пазаруваше кисело мляко."Колко процента, моля?" - вика му магазинерката. След дълго замисляне отговорът беше: "А бе... некое по-слабо дай."

Мигнах два пъти, като се замислих за фразата "силно мляко" - "слабо мляко" и си рекох, че този човек е пророк. Храната на пазара така или иначе вече спокойно може да е разделена на щандове "силна" или "слаба". Но то това май вече се случи... Силната храна е тая, която е два пъти по-евтина от слабата.

Не, не живея в страната на чудесата и не говоря за силното като здравословно, енергизиращо, витаминозно и т.н. Вече има нови дефиниции. След въвеждането на държавния стандарт храната се разделя на СИЛНО интоксикираща и СЛАБО интоксикираща.

Вече знаем къде да търсим многото Е-та на консервантите, оцветителите, подсладителите и плюсът е това, че когато ядем един силен, мощен, здрав и неразложим химически боклук, имаме честта да сме наясно, че той е такъв, ама сме си го купили по-евтин и "Здраве да е!"... така де, ама не точно здраве.

След реформата вече екстремният контраст е налице и знаем, че добро качество и сносно количество са несъвместими понятия. Безизходицата е очевидна: като не можем да спрем производството на некачествена храна, наблъскана със соя и растителни мазнини, нека й смъкнем цената, та поне хората да са благодарни, че имат право на избор.

Избор между какво? Между повече и по-евтино, но едва ли не отровно или по-оскъдно и по-скъпо.

Естествено, всеки здравомислещ човек ще рече, че качеството е по-важно от количеството. Факт, но в България е факт и че по-социално слабите семейства често имат повече членове, т.е. деца. Значи те надали попадат в графата с тези, удостоени с избор.

Понякога си мисля, като не може да бъде усвоено що-годе нормално ниво на качествена продукция за всеки, защо ни отвориха очите да правим разлика между щанда с боклук и щанда с храна. Да бяха поне продължили да ни лъжат, за да не е очевиден абсурдът.

Но очевидно това са рисковете на глобализацията... Да идем в Ню Йорк да видим как до всеки изискан френски ресторант има в съседство три вериги за бързо хранене.. Пък да направим там статистика кой повече оборот събира.

А човекът, който търсеше слабото кисело мляко... Той си разбира... Нищо, че имаше предвид по-ниска масленост, а не по-ниско химическо съдържание.

И това добре, като се има предвид, че в момента на пазара едва ли не всеки домат си има ПР агент и пластичен хирург. Които отговарят да изглежда вечно червен, млад и твърд... а отвътре - силикон.

Бас хващам, че същият този ПР агент или пластичен хирург след някоя-друга година ще ни убеждава да избираме точно неговото кисело мляко, защото точно то е успяло да отлежи три години, без да мръдне на вкус...

Тагове: бдс, храна

Най-четените