Космическият боклук: рискована игра

Когато в ранните часове на 10 февруари 2009 г. американски комуникационен сателит, наречен Iridium 33, се блъсна в руски военен сателит на 800 км над повърхността на Земята, експертите нарекоха това "безпрецедентно събитие". По-доброто е "неизбежен инцидент, който рано или късно щеше да се случи".

Космосът вече не е самотно място. Жизненоважни орбити близо и далеч от Земята са покрити от твърде опасен саван от отломки и нефункциониращи сателити. Като допълнение към хилядите големи частици, НАСА смятат, че има поне половин милион обекти с размери между 1 см и 10 см, които обикалят около Земята.

Опасност от повече космически шрапнели

Дори толкова малки обекти могат при удар на орбитална скорост да повредят сателит. А броят им нараства, така че расте и вероятността за нови бъдещи сблъсъци - и появата на дори още повече "космически шрапнели". Порочният кръг, който се получава, заплашва не само многомилиардната сателитна индустрия, но и безопасността на пилотираните мисии в Космоса.

"Задръстването на ниските околоземни орбити е много сериозен проблем," казва проф. Мартин Барстоу от университета в Лайчестър. "Количествата отломки само ще се увеличават, ако не успеем да спрем натрупването им, осигурявайки по-добра защита на сателитите или изчиствайки отломките", обяснява той.

Пенсионираните спътници още обикалят

Руският спътник Cosmos 2251 обикаля безцелно около Земята от 14 години, след само две години на активна употреба след изстрелването му през 1993-а. В края на полезния му живот не е бил предвиден план той да бъде изместен извън опасната зона, така че да не може да нанася щети.

За щастие сблъсъкът на Cosmos и Iridium може да бъде възприеман и като събитието, което катализира фундаментална промяна в отношението към космическата безопасност: има признаци, че поне американското правителство е приело, че нещата не могат да продължават постарому.

Основен повод за притеснение са две жизненоважни области. Първо, зоната между 300 и 1600 км от повърхността на земята, известна като "ниска околоземна орбита", използвана от космическия телескоп "Хабъл", Международната космическа станция и космическите совалки, които я зареждат.

Близостта до Земята прави ремонтните мисии относително лесни - но за да преодолеят гравитацията, обектите в тази орбита трябва да се движат много бързо (приблизително със 7600 м/сек). Получаващото се в резултат на това триене в края на атмосферата - плюс бомбардирането от отломки - в крайна сметка води до повреда на устройствата.

И частиците прах могат да бъдат опасни

Изследвайки "Хабъл", по думите на Барстоу, "може лесно да се види колко сериозни щети са нанесли малки обекти. Дори частици прах, движещи се с много висока скорост, могат да попаднат в сателит и да го свалят, ако уцелят неподходяща част."

Заради скоростта, с която тези сателити се движат, е трудно от тях да се предават комуникационни сигнали, или те да бъдат използвани за наблюдение на конкретни събития - като климатични промени. Там се намесват геостационарните сателити.

След като бъдат изстреляни в орбита, на приблизително 35 000 км от планетата, тези космически обекти се движат в перфектен синхрон със Земята, на практика оставайки на фиксирано място в небето. Това им позволява да следят определена област, или да бъдат използвани като междинна станция за телефонни разговори, радиосигнали и прехвърляне на електронни данни, които поддържат в движение информационната икономика.

Двата проблема

Има обаче два проблема. Първо, височината на орбитата прави тези сателити практически неподлежащи на ремонт. Второ, нуждата да бъдат разположени достатъчно далеч, за да се избягва вредна радио-интерференция означава, че има ограничен брой достъпни "позиции", което увеличава опасенията за пренаселването на този район.

Има повече от 200 нефункциониращи сателити в геостационарна орбита, а Международната асоциация за повишаване на космическата безопасност (IAASS) предупреждава, че броят им ще се увеличи петкратно до 10 години.

Сериозността на проблема бе призната през юни, с публикуването на Националната политика на САЩ за Космоса - декларация на намерения, изразяваща ангажимент за сътрудничество с други страни за поддъжане на Космоса като безопасна и стабилна среда.

В документа САЩ се ангажират да "се стремят към изследвания и разработка на технологии и техники... за намаляване и премахване на отломките на орбита, за намаляване на рисковете и повишаване на разбирането на настоящата и бъдеща среда от отломки около Земята". Томазо Сгоба, председател на IAASS, описва това като "сериозно развитие". "Най-накрая," казва той, "САЩ осъзнаха, че нещата не могат да продължават по същия начин като преди."

Обменяйте информация, рискът трябва да се управлява

Професор Ричард Краутър от британската Космическа агенция, който е консултант на британския кабинет, е съгласен с тази позиция. "В основата на новата политика," коментира той, "стои позицията на САЩ, че не могат да продължават да използват Космоса в изолация. След скорошния сблъсък на Cosmos и Iridium, те признаха, че за да се управлява нарастващият риск от сблъсъци в Космоса, САЩ е необходимо да споделят повече информация с други космически държави."

Подобно споделяне на "космически ситуационни информационни данни" по думите на д-р Томас Келсо от Центъра за космически стандарти и иновации в Колорадо сериозно би намалило броя на погрешни известявания за опасности, и би позволило някои от сателитите да бъдат отмествани от опасни позиции.

Колко важен е подобен обмен стана ясно м.г., когато спешно предупреждение от САЩ позволи на нигерийски сателит да избегне сблъсък с друг обект. Американската декларация също така се занимава с нарастващото присъствие на търговски оператори - и небходимостта те да направят достъпни данните за орбиталната си флота.

НАСА - по-концентрирана върху научни проекти

Някои експерти, между които е и Барстоу, твърдят, че това отразява намерението на лишената от средства НАСА да се концентрира върху научни проекти, вместо върху търговски дейности, които се смята, че би трябвало да бъдат финансирани от частни корпорации.

Частният сектор, в лицето на Асоциацията за космически данни, въвежда доброволни стъпки за обмен на орбитални данни и избягване на сблъсъци. ООН също са се намесили по въпроса, със сформирането на комитет, оглавяван от д-р Питър Мартинес от университета в Кейптаун, Южна Африка.

Неговата работна група по дълготрайна стабилност на Космоса, чийто доклад ще бъде публикуван през 2014 г., ще разгледа предимствата на споделянето на информация в няколко сфери - включително космическия климат - от рода на внезапни изригвания в слънчевия вятър.

"Не би трябвало да подценяваме това," казва той, "вече са катастрофирали космически кораби в резултат на промени в космическия климат."

И безопасността на хората не е забравена. С подготовката на Virgin на Ричард Брансън да изпраща туристи в космоса - и още 26 фирми по цял свят, подготвящи услуги или превозни средства за развлекателен космически туризъм - експерти като Краутър оказват натиск за нови стандарти на дизайн на космическите "превозни средства", апаратура за излитане - и поведение на пътниците.

В идеалния случай това би било нещо подобно на валидните в момента правила за гражданската авиация, но Краутър казва, че не би "очаквал международни закони да бъдат публикувани в близко бъдеще". Вместо това той смята, че правилата постепенно ще бъдат възприемани - и впоследствие затвърдени в международни споразумения.

Китай по негово мнение също може да се включи в програмата, особено ако се опитва по дипломатически път да компенсира спорна ситуация през 2007 г. Тогава Пекин използва нефункциониращ орбитален сателит като пробна мишена за оръжейна антисателитна система - в резултат на което допълнителни отломки се разлетяха в Космоса.

Новините

Най-четените