Треска за злато

Преди 13 години, докато летях над югоизточната провинция на Перу - Мадре де Диос, бях поразена и хипнотизирана от гледката през прозореца на самолета - балдахин от гъста и необятна гора, стелещ се над хоризонта.

Целта ми тогава бе да посетя новооткрития национален резерват „Тамбопата", създаден с цел да защити една от най-богатите на живот части на Амазонската джунгла от разрушителната златодобивна индустрия и други вредни дейности - защитена област от 274 700 хектара плюс буферна зона.

Пътувах до Мадре де Диос през септември, за да видя какво е произтекло от всички приказки за опазване на природата. От въздуха гъстата растителност бе прорязана от гигантски кръпки - токсични дупки с цвят на гной.

Няколко дни по-късно правителството на Перу разпространи тревожна статистика - незаконният добив на злато е опустошил повече от 40 000 хектара от Амазонската джунгла, попадаща в пределите на страната. За сравнение - през 2000 г. така са погубени около 600 хектара.

„Тамбопата" се оказа, че изобщо не е сигурно място. Твърди се, че търсачите на злато са унищожили над 15 000 хектара в самия резерват, макар това да не би трябвало да се допуска, както и 6000 хектара растителност в буферната зона. Управата на природния парк се опасява, че щетите биха могли да бъдат много по-сериозни.

Преди 13 години Пуерто Малдонадо, столицата на Мадре де Диос, бе малко градче с няколко зелени туристически хотела, два ресторанта на централния площад и непавирани улици с едноетажни къщи.

Всички се придвижваха с мотоциклети, дори такситата представляваха рикши (двуколесна количка, теглена от човек или животно), задвижвани с тях. Рядко се забелязваха каквито и да е автомобили.

Сега Пуерто Малдонадо е в същински бум - търговски центрове, насилие, престъпност, публично домове, конфликти с коренното население, злоупотреби с алкохол и наркотици. Властите в Перу изчислиха, че в града се намират около 30 000 нелегални ловци на ценния метал.

Някои от тях копаят в кариери, зонирани именно за златодобив, но нямат нито необходимите знания за опазване на околната среда, нито официално разрешително. Други нахлуха в земите на коренното населението, горските концесии и защитените дони, като „Тамбопата", където минното дело е забранено.

Защо обещанията за опазване на природата така се объркаха?

Перу е любимец на икономистите от Световната банка. Миналата година страната отбеляза ръст на икономиката от 6.3%, което я прави една от най-добре развиващите се икономики в Латинска Америка. Богатството обаче е съсредоточено в ограничената като численост висша класа и още не е стигнало до провинцията, където 53% от населението живее в бедност.

Нарастващите цени на златото през последното десетилетие, съчетани с безработицата в провинцията, доведоха златната треска отново, само че с размерите на епидемия. И така планинците от Алпите слязоха в джунглата, надявайки се да станат богати с един удар.

Междувременно преди няколко години бе открита магистрала, свързваща перуанския бряг и пристанищата на Бразилия, която се яви и удобен начин за придвижване на нелегалните миньори и златото, което са събрали от тунелите в земята.

Сложете и неизменната корупция, схеми за пране на пари, както и пъпкуването на чуждестранни клиенти, които са склонни да си затворят очите за тези подробности.

Днес Перу е на първо място по добив на злато в Латинска Америка - и на шесто място в света. Всяка година в хазната й отиват милиарди долари от износ на благородния метал.

Разбира се, тези данни не включват добива на черно, който по различни оценки представлява между 15 и 20 на сто от цялата индустрия. Поне така обявиха през септември американски анализатори.

Никой нищо не прави

„Златото надминава кокаина. Това е най-големият незаконен бизнес на Перу. И е наистина потресаващо", казва Куин Кепес, който е сред авторите на доклада на Verité. „Важно е да видим сходствата и трудностите в борбата с трафика на наркотици - огромни печалби, подкупване на чиновници, алчност в една ничия земя", допълва той.

Докладът описва няколко случая на нарушаване на човешките права в сенчестата и в явната златна индустрия на Перу - принудителен или детски труд, неспазване на условията на безопасен труд, трафик на проститутки, принудени да обслужват миньорите. И естествено - унищожаване на околната среда.

Кепес е работил по такива случаи в различни горещи точки, като Либерия, Гватемала и Бангладеш, но най-мрачните от тях и най-ужасните условия среща именно в Мадре де Диос.

Документираните интервюта с местните жители издават бедност, отчаяние, трудова експлоатация от работодатели, концесионери и собственици. Някои миньори са напълно беззащитни и изложени на токсични вещества, други са заплашвани, пребивани и прострелвани от началниците си.

Хората признават, че едва си хранят семействата с оскъдните надници от незаконното миньорство. Тези, които осигуряват оборудването и логистиката, се радват на сравнително добър начин на живот за стандартите в Перу. Точно те представляват подемната средна класа в Пуерто Малдонадо.

Млад механик, който е част от сенчестия бизнес в региона, се съгласява да разкаже подробности от кухнята, но не иска името му да бъде публикувано. Той е напълно наясно с вредите върху околната среща и човешкото здраве, но се примирява. „Няма какво да направя, няма къде другаде да се работи в Пуерто Малдонадо. Така подсигурявам семейството си".

Много от неговите колеги също не искат златната кокошка да бъде обезглавена. Съгласни са на регулации и по-високи стандарти на безопасност и заплащане, но не смеят да се вдигнат на протест, за да не бъдат уволнени.

Не е само до природата

Наред с притеснителните социални и екологични последствия от златната треска, държавата на практика губи милиони долари от неплатени данъци. Президентът Олянта Хумала подготвя пакет от регулации в тази посока - тези, които разработват разрешените парцели, ще трябва да плащат данъци, да придобият разрешително и да спазват екологичните изисквания, ако искат да продължат работа.

Срокът, поставен от правителството за легализация, изтече през септември. До края на август обаче нито един миньор не е започнал процедурата, така че датата бе преместена за април 2014 година.

Отделно, от началото на годината армията проведе 13 операции - чрез своите командоси - в незаконните мини, изземвайки или унищожавайки 72 машини и други оборудване. Министерството на отбраната обяви, че иска да върне района под свой контрол, но това сякаш само подсили твърдостта на копачите и техните дилъри.

Те дори обявиха готовност за национална стачка, ако правителството въведе новите правила. Епицентърът на недоволството е Мадре де Диос, където 20 000 души блокираха транспортните връзки за пет дни. Това доведе до недостиг на храна, сблъсъци с полицията и няколко пострадали. Синдикатите обявиха, че искат преразглеждане на законовите предложения и улесняване на процедурата за легализация.

„Правителството на Перу трябва да изработи конкретен план, за да се справи с проблема. То е напълно неефективно по отношение на действията си, липсват им и ресурси", казва Хосе де Ехаве, бивш заместник-министър на околната среда.

Мадре де Диос е толкова зависим от незаконния добив на злато, че прекалено малко хора са склонни да говорят открито. Според тамошен собственик на ресторант за всичко са виновни парите - и цената на златото: „Ако хората от другата част на света не оценяваха златото толкова много и не слагаха такива високи цени, ние нямаше да имаме проблем".

Новините

Най-четените