Дъждът първо ни изми.
"Абе пак сме прецедент - никъде по света не е имало протест срещу назначение на шеф на спецслужбите". "... Но и никъде другаде мафията не си е назначавала такъв", вмята очилатко като мен, слушайки какво си говорим с колега журналист пред МС, насред свирки, "Червени боклуци", "Оставка", "Довиждане" и "Мама ме покани на ДАНСинга".
Последният надпис е върху плакат, на който са снимките на двама мастити люде - Ирен Кръстева, медийната матрона, и синът й, 33-годишният Делян Пеевски, новият председател на ДАНС.
Така е. Народът по света и у нас е протестирал заради жестоко отношение към животни, атомни централи, опазване на пчелите, индустриални замърсявания, по-висока пенсионна възраст, евтиният труд в Азия и условията на труд, по-ниски цени на тока, шистов газ, но... заради шеф на спецслужбите е само и единствено в България, стигнахме и ги задминахме всички.
"Протест на нормални, възпитани, образовани хора. Нямаше ги платените провокатори, имаше единни в преценката си хора". Коментарът е на Петър Недялков в страницата на Webcafe.bg във Фейсбук и всеки, който е бил пред МС, после пред парламента и накрая на Орлов мост ще се съгласи с него.
Всички знаят защо са тук - защото така искат. Усмихват се един на друг, прегръщат се, никой не си дере дърлото с псувни и ругатни, нито пияни изригват заплахи като на футболни мачове и едни други протести.
Харесвам блясъка на младите лица около мен, те са усмихнати, не носят анцузи с кантове, няма екстеншъни, кифленски лак и гласчета като на мишки от дисни анимация. Такива като тях може да срещнете във всеки голям град на Запад и на Изток, не се по-различни от танцуващите на "Таксим" или испанските Indignados, когато те настъпят, казват: "Извинете!", не като тулупът в автобуса, който не се помръдна, за да направи път на жената до прозореца.
И да, няма алкохол, тук-таме по някое кенче бира, но наистина съвсем, съвсем нарядко.
Някой се провиква "Кой не скача, е червен!" и всички - едните, които могат да ни бъдат деца, и другите, които можем да им бъдем родители, скачаме. Не вярвам, че отново викам това след двайсетина години, ми казва някой от колегите. И аз, и тя, и възрастният господин, и семейството кротко хванати под ръка. Не е носталгично, ужасно е.
Но и "Червени боклуци" звучи някакси по иначе в устата на тези, които не са живели комунизма. На тяхната възраст е нормално да си "ляв", но не и в страна, където 45 години се оказа, че не са били достатъчни на левите.
Протест, който се носи като спокойна река по жълтите измити от дъжда павета до бронзовите орли. Споменати поименно от множеството, и не с добро, бяха Сидеров и Николай Бареков ("Бареков - к*рво"). "Оставка за кабинета Олигарски", написано върху лист от календар, обърнат наопаки. Върху месец май. Някаква миниатюрна женица, с шапка и очила със затъмнени стъкла, стара и с торбичка череши изписка: "Турци стееее! Къде ви е турското знаме...", но никой не поде. Подсмихнахме се и това беше.
Доста известни лица, но не и партии, не и синдикати, не и лумпени, не и професионални протестиращи ала Янаки Ганчев. И, разбира се, беловеждият Йоло Денев, разпънал плакат в подножието на Цар Освободител, а отгоре, под копитата на императорския жребец, едно хлапе, което може да му е внук, държи жълто листче, личи - самиздат е, на което пише: "Мафия!" Някои размахват "1984" и "Фермата", девойка с руса опашка е нахлузила маска на прасенце. Това прасенце е миличко.
Неделя, 16 юни, 18 часа. Освен ако нямате други творчески планове.
