Един от малкото феномени в историята, традициите и културата ни, които безспорно ни поставят на по-високо стъпало от повечето нации, имащи самочувствието, че са флагмани на цивилизоваността, е българският етнически модел. Макар и историческата ни съдба да ни превръща в народ ала "и ний сме дали нещо на света", този факт не може да бъде оспорен от никой.
Толерантността е заложена у нас още от самото възникване на държавата ни, а може би и по-рано. Няма как по друг начин да си обясним симбиозата между славяните и т. нар. прабългари, която в продължение на векове работи отлично и не изчезва, а напротив, задълбочава се чак докато двата народа се превръщат в един.
Възприемане на различията и уважение към другия внушава и прословутият съюз между предците ни и куманите, стоящ в основата на всички значими военни успехи от първите десетилетия на Второто българско царство. Да не забравяме и брака между един от последните ни средновековни владетели - Иван Александър, и еврейката Сара, приела християнското име Теодора - постъпка почти без аналог в епохата.
Едва ли е необходимо да споменаваме безбройните примери за мирните и добронамерени отношения между българите и обикновените мюсюлмани в Османската империя. Макар и ние да обръщаме внимание на редките моменти на драматизъм, животът като цяло си течал спокойно и дори сговорно. Подчертавам, че визирам само обикновените хора, а не откровените разбойници, наречени "башибозук" или "кърджалии" и официалната власт.
Да не забравяме стотиците българи, спасени от мюсюлмани по време на въстанията за освобождение. Да си спомним и думите на Левски, чиято 175-годишнина отбелязахме наскоро. Той описва бъдещата свободна България като място, което ще е дом на всички, независимо от произхода и религията им.
След 3 март 1878 г. мирното съжителство продължава, като, разбира се, има и изключения, но те обикновено са дело на пишман патриоти или на недомислени правителствени решения, които бързо остават в миналото. Примерите за забележителна толерантност са много повече. Достатъчно е да се сетим за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта.
Най-големите изпитания за мирното съжителство на различните етноси в България бяха поставени от комунистическия режим. Именно оттогава са най-гнусните извращения както от страна на българите (Възродителният процес), така и от страна на родните мюсюлмани (атентатът на гара "Буново" от 9 март 1985 г). Дори и те обаче не са достатъчни, за да предизвикат масова омраза или погроми, както се е случвало неведнъж по света.
Но да се върнем към настоящето. През тази откачена седмица, в която бомбени атентати и терористи камикадзе си оспорваха яростно факлата на общественото внимание с депутати изнудвачи и кметове лъжци, дойде и поредното доказателство, че хората са изначално добри и положително настроени едни към други.
Главното мюфтийство и Районното мюфтийство в София оповестиха инициативата си да направят дарение на добилия популярност приют на отец Иван край Нови хан. Помощта на мюсюлманите към изпадналите в затруднение хора, за които християнски отец прави ежедневно чудеса от храброст, е красноречив отговор на всички опити взривът от "Сарафово" да се използва за насаждане на омраза.
В случая не са важни нито мюфтийствата, нито манастирите. Важното е, че само дни, след като се случи най-кошмарният атентат в новата българска история, хората недвусмислено затвориха устата на всички комплексари и осакатени мозъци, призоваващи към конфронтация и отмъщение.
Човещината на хората е по-силна от омразата на шовинистите, страха на агресивните, алчността на религиозните лицемери. Защото само откровената тъпота, граничещото със слепота късогледство и (или) зле прикритият личен интерес могат да поставят име на бог или етноним над общочовешките добродетели.
Ние не сме убедени като израелското и американското правителства, че "Хизбулла" стои зад атентатите. Нито пък си кроим планове да започваме война, за която атентатът и смъртта на хора е само повод, а причината е друга и всички я знаем. Не сочим с пръст никого. Разграничаваме се от шепата озлобени глупаци, които искат да не приемаме повече израелски терористи у нас или сравняват случилото се на летище "Сарафово" с това на гара "Буново".
Не го правим не защото сме страхливци или слабаци. Просто знаем, че единственото, до което води омразата, е омраза. Знаем, че не искаме да започваме безкрайни войни, в които никой няма да излезе победител.
Знаем, че съчувстваме на роднините на жертвите от атентата на "Сарафово". Знаем, че благодарим на българските мюсюлмани за съпричастността им към съдбите на настанените в приюта на отец Иван. И им пожелаваме изпитанията за тялото и душата през започналия вчера месец Рамазан да ги направят по-добри и по-човечнии.
Това е всичко. Защото мислим, че именно такава е позицията, която ни прави истински хора и истински българи.
