Монументалната скулптура е едно от най-продажните изкуства наред с архитектурата и киното. Продажни, разбира се, в добрия смисъл, защото са толкова скъпи, че творецът, освен ако не е милионер с болна мания за самоизява, е невъзможно да финансира сам заниманията си. Неговото изкуство не може да започва и да свършва единствено в него самия, като изкуството на малкото овчарче с медния кавал, подпряно на някой пън.
Бидейки продажно изкуство, монументалната скулптура не е диалог между твореца и зрителя, а полифонична какофония в полето на обществения дебат. В нея се преплитат вижданията на автора, капризите на спонсора (бил той частен меценат или разпоредител с публични пари) и очакванията на обществото.
Ето защо монументалната скулптура не е документ, изразяващ единствено душевното състояние и интелектуалното развитие на автора си, а и свидетелство за състоянието на цялото общество и за неговото ниво в културно и нравствено отношение.
Паметниците са символи колкото на онези исторически личности, за които напомнят, толкова и на тези, които ги издигат в съвремието.
Нашумелият напоследък скулптор Александър Хайтов, превърнал се в знаков творец на новото време с технологичния порив на мисълта и с разкрепостените си разбирания за мултимедията, превръщаща монументалната скулптура в тотален жанр, атакува поредно сетиво.
След като задоволи зрението с фосфоресциращите очи на клетия цар Самуил и лампичките в бяло, зелено и червено - цветовете на нацията, произволно пришити върху инсигниите на самодържието в някакъв шокиращ семиотичен оксиморон - с новооткрития паметник на ген. Иван Колев вече отправя предизвикателство и към слуха ни.
Докато досегашното творчество на автора само светеше, сега навлиза в нов период на развитие, в който издава и звуци. Ето това е тоталният жанр, това е тоталната скулптура!
Кое ли ще бъде следващото сетиво, към което ще насочи внушението си творецът? След осезанието, зрението и слуха, логично е да дойде ред и на обонянието.
Позволявам си да пророкувам, че не след дълго творбите на Хайтов не само ще светят и ще издават звуци, но и ще миришат.
Просто му трябва да се развихри още мъничко. Моля се само да не се появи някой родолюбив спонсор като Валери Симеонов и да подпомогне (воден единствено от високи идеали, разбира се) създаването на паметник на Вазовия герой Рачко Пръдлето. Представяте ли си го?
Свръхреалистичен като всеки образец на тоталитарното изкуство, с депресивно изражение на лицето като останалите творби от същия автор, Пръдлето ще стои леко приклекнал пред къщата-музей на Иван Вазов и ще се вглежда в минувачите със светещите очи на напрегнатото си бронзово лице. Бузите му ще са леко издути, за да доподчертаят драматизма на ситуацията.
И ето: вие, удивени и притихнали, се приближавате към творбата и изведнъж се задейства специален електронен датчик! Блясват диоди в цветовете на националния флаг, а отзад в звук и аромат... Но млъкни, сърце!
Когато овладее обонянието на публиката, творецът със сигурност ще насочи търсенията си и към последното сетиво - вкусът. Обаче за лизане на паметници ще говорим друг път.
На министър-председателя паметникът много му хареса.
"Огромни поздравления за скулптурата", произнесе се той в Добрич. "Толкова жив паметник отдавна не си спомням да съм виждал".
Разбира се, ако паметникът мърдаше някои свои части, щеше да му се види още по-жив, но и за това има време. Да пожелаем на Хайтов творческо дълголетие и ще видим още чудеса под плодоносното финансиране на бюджета.
Но защо именно това толкова лесно се превърна в официално държавно изкуство? Защо така органично се вписа в бутафорните крепости, газобетонните катедрали и чудотворните аязма? Много просто, защото е идеологически и пропагандно удобно.
А защо е удобно? По няколко важни причини.
Първо. Такова изкуство е просто, еднопластово и лесносмилаемо. Неговото възприемане не изисква интелектуално усилие. То не съдържа препратки към други творби, поради което не изисква и кой знае каква култура, за да бъде възприемано.
Второ. Такова изкуство не съдържа никакво съмнение. Какво съмнение съдържат работникът и колхозничката на Вера Мухина? Такова изкуство дори да поставя някакви въпроси, то тези въпроси имат само по един отговор.
Трето. Естетическите му критерии са страшно ниски, което е полезно при ухажването на масите - ето, аз разбирам царя със светещите очи, следователно аз разбирам изкуството изобщо.
Изкуството е масова комуникация и като такава трябва да изпълнява две основни функции: да задоволява и да надгражда, да доставя удоволствие, но и да буди размисъл.
Изкуството, което обсъждаме, е като чалгата - води се от най-малкото общо кратно на всички потребителски вкусове и единствено задоволява. Това го прави тъй удобно и желано в диалога между властта и народа.
Четвърто. Такова изкуство създава фалшиво и долнопробно самочувствие.
Ако не можеш да се гордееш със себе си, гордееш се със събития, които са се случвали преди векове на обитаваната от теб територия, но с които ти нямаш нищо общо и за които нямаш никаква заслуга. Какво общо имат днешните македонци с Александър Велики? Та по негово време техните прадеди още не са били дошли по тези земи!
Какво общо имат египетските араби с фараоните? Но арабите поне си траят, докато македонците ще се пръснат от надуване. За жалост по този показател ние не сме като арабите.
Целта на такива паметници като Александър Хайтовите не е да пазят историята, а да я заместват. Затова са удобни.
Но освен удобно това изкуство, за съжаление, е и единствено постижимо.
То изразява съвсем точно духовното състояние на Отечеството, каквато е и една от задачите на всяко изкуство. В този смисъл то е напълно адекватно и закономерно.
Когато естественият елит на нацията, хората с познания, култура и вкус са натикани в ъгъла, за да могат на тяхно място да се разпищолват космати дебелаци, тогава и официалното изкуство е такова. Когато налудничавият аристократ Дон Кихот е лишен от право на глас и всички решения се взимат от пресметливата селска мижитурка Санчо Панса, тогава бронзовите очи на царете светят в безрадостните нощи, а търбусите на конете пеят "Шуми Марица".
Нека г-н Борисов разправя колко много харесва творчеството на Александър Хайтов - член на националното ръководство на присъдружната му партия НФСБ.
Нека това даже послужи за пример и на други членове на национални ръководства на политически партии да си пробват силите я в операта, я в архитектурата, я в киното. Мога да си представя какви творби ще се появят. "Пръстенът на Нибелунгите" куфарите им ще носи!
Сигурно властта и тях ще хареса, и тях ще финансира, както финансира и строителите на магистрали. Дано само възхищението на министър-председателя не се превърне във вдъхновение за твореца и той да седне да извае един негов паметник (между другото, защо още няма паметник на Бойко Борисов?!). Тогава ще станем свидетели на непознати върхове в мултимедийната монументалистика!
Аз даже виждам този паметник.
Бронзовият г-н Борисов символично се извисява в геометричния център на четириъгълника, образуван от столичното кметство, Народното събрание, президентството и Министерския съвет.
Седнал е в позата на Буда и е затворил очи. Главата му ритмично се поклаща и тиктака. В гърдите му е вграден голям градски часовник. На всеки кръгъл час устата на паметника се отваря и оттам се появява стилизиран Божидар Димитров, който с малко черешово топче гърми по посока на Високата порта толкова пъти, колкото е часът в момента.
Ако любопитен турист се приближи към монумента, специален датчик улавя това движение и бронзовият г-н Борисов запява с гласа на Паша Христова: "Вземи във този хубав ден една българска роза от мен".
Успоредно с това се разнася и ароматът на легендарното българско розово масло. Ако туристът съобрази да се приближи още малко и близне паметника, ще установи, че той има вкус на шопска салата, мешана скара и малка сливова...
И точно в този момент някой може би ще ми каже: "Абе, ти като не разбираш от изкуство, защо не си траеш?! Защо се бъркаш там, където не ти е работа?"
На което аз, понеже съм нагло копеле, ще отговоря така: аз и от готвене не разбирам, но имам мнение за ресторантите, които посещавам. Паметниците са част от градската среда. Обикновените хора като мен, дори и онези от тях, които нищо не разбират от изкуство и са чужди на възвишения свят на прекрасното такъв, какъвто го разбират членовете на законодателната и изпълнителната власт, членовете на партийните ръководства и директорите на историческите музеи, се движат в тази среда и е редно да бъдат питани кое им харесва и кое не им харесва.
Е, на мен не ми харесва да ми свети с очи някакъв кич пред църквата "Св. София", в която съм кръстен.
Не ми харесва и "Шуми Марица", която съм научил от своя дядо в крехка детска възраст, да звучи от търбуха на бронзов кон в центъра на Добрич.
Не ми харесва и абсолютни профани в хералдиката и символиката, както и бивши милиционери да прокарват една концепция за историчност и континуитет, която би била обидна дори в училище за бавноразвиващи се.
Самодоволството е приятно чувство, но не е продуктивно в дългосрочен план. Да превръщаш чалгата и кича в официална доктрина на властта, не е донесло полза за никоя власт.
Да откриваш с бравурни церемонии светещи и пеещи псевдопаметници, докато оставяш да се крадат паметниците в Борисовата градина и да се продават за вторични суровини - това е безобразие.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
*Текстът на Иван Стамболов-Сула е от рубриката "Наблюдател" на в-к "Сега"
>Утре мога да си кръстя сина Йосиф, просто защото ми харесва, без да се сетя, че е еврейско име. Днес да, но някога- тогава- надали. При това и четиримата са все с такива имена. И коя майка арменка би си кръстила всичките деца така? И кой хистиянин-чист българин? Странна работа. Пак казвам- нищо лошо, напротив- просто става дума за уточнение...
Седмак, и двамата чукаме на отворена врата. Желанието ти е напълно нормално и законно. И на мен ми се иска да има по-малко, най-добре хич, национални нихилисти и направо предатели по върховете, но срещу фактите не можем да ритаме. Но можем да работим да се случат нови факти по по наш вкус. Разбира се, че няма нищо лошо в имената. Името Самуил не прави българския цар евреин, както не прави такива английския крал Джон или руския цар Иван.Неприятно е, че старите (пра)български имена са достигнали до нас чрез гръцки летописци, които не са можели нито да ги произнесат, нито да ги запишат. Срещал съм три варианта на името Аспарух и не знам той самият как се е наричал. Факт е, че в съвременния именник чисто българските - не славянски, не еврейски, не гръцки и не латински имена са малко. И все пак ги има. Познавам много Асеновци, Крумовци, Аспаруховци, има Кубратовци и Тервеловци, познавах и един Атила, сега сигурно покойник, тъй като беше на възрастта на баща ми.
Радвам се, дядо хаджи (!), Лично на мен изобщо не ми пречи и , ако някаква част от старите или нови изявени български или световни личности са /били/и евреи...напротив, както вече имах възможност да изразя това преди време, уважавам ги за техните безспорни качества...а, ако някога или някъде е имало или има и негативи, това е съвсем отделен въпрос...
Пак казвам- нищо лошо, напротив- просто става дума за уточнение... ----------------------------------- А ето и уточнението... „папа Инокентий III в писмо до унгарския крал пише „Двамата братя Петър и Йоаниций [Калоян], произхождащи от рода (а не от родовете!) на предишните царе" - т.е. родът на Симеон, Петър и Самуил е един. В комитопулите течала и арменска кръв. Майка им се казва Рипсимия.Рипсимия е арменка – както поради името си (“Хрипсиме” – националната светица на Армения) Тази Рипсимия би могла да бъде от арменците, които византийските императори масово преселвали в Тракия, а и доста от тези императори са арменци; арменка е и жената на цар Петър Мария-Ирина - внучка на арменеца Роман Лакапин. Царица Мария-Ирина довела от Константинопол в Преслав многоброен антураж от прислуга и придворни дами, повечето от които вероятно са били арменки - посещавайки Преслав, комит Никола е харесал някоя от тях“ Арменците първи приемат християнството за официална религия - още през 301 г., били много набожни, затова Рипсимия е дала на четиримата си сина библейските имена Давид, Мойсей, Арон и Самуил.
затова Рипсимия е дала на четиримата си сина библейските имена Давид, Мойсей, Арон и Самуил. ОК, няма да драматизираме- по някаква си нейна причина ги е предпочела пред напр. новозаветните Йоан, Марко , Лука, Матей и дори Христо...
Имената на синовете и са старозаветни и чести в Армения, а внуците /поне онези, които са известни/ носят две имена - едното новозаветно или старозаветно, а второто славянско / Владислав, Гаврил Радомир/. За мен е по-важно,което казва dedo adji „Името Самуил не прави българския цар евреин“ Византийските хронисти по един и същ начин пишат за Симеон Българина /цар Симеон Велики/, Петър Българина/цар Петър/, Самуил Българина, Пресиан Българина/Пресиан ІІ, синът на цар Иван Владислав/, Арон Българина/третият син на Иван Владислав/ и т.н., имайки предвид лицата от българската династия.
Възможно е, не съм специалист. Просто натрупването на такива имена веднага прави силно впечатление. Лично на мен не ми пречи нито едната, нито другата хипотеза...
>Мислех, че тук се говори за неуместни паметници, а не дали Самуил е евреин. Разговорът често тръгва в друга посока. >Ако някой подмята, че може български цар да е евреин, не е познал. "подмята"?- голяма част от историята е енигма и никога не можем да сме сигурни за нещо, ако нямаме пълната информация на очевидци или надеждни документи, това е моята теза. А ,както беше писал един византийски хронист:"Не е важно какво се е случило, а какво е записано, че се е случило." Та-тези имена наистина дават повод за размисъл... поне на мен.
Драги Иване, третата жена на Иван Асен II е била гъркиня. Сара е била жтората на Иван Александър и майка на Иван Шишман. Но тя едва ли е била във властта и не тя е причината за падането на България. Въобще, в България евреите са причинили малко золуми, за разлика от Русия. Що се отнася до енигмите на историята, евреите са недолюбвани от цяла Европа, включително и от гърците, и гръцките летописци едва ли биха пропуснали да съобщят ако някой български цар е взел еврейка. Тук говорехме за паметници. Не за НЕУМЕСТНИ, а за лошо изпълнени паметници. При такова единодушие не мога повече да се противопоставям, само ще повторя: по-добре кич, отколкото хич.
П.П. Не само за паметниците а и за писюрски аналогии свързани с тях.
>Аз поне не съм чул за български цар евреин. И аз не съм. Но никога не е късно това да стане. ПП При тях е по-важно коя е майката- именно, за да няма съмнения...
>Да, някакъв паметник е по-добре от никакъв. Не, не- "ако ще е гарга, да е рошава."
Драги Иване, Прав сте, но дали има смисъл да разширяваме дискусията дотолкова? В случая просто става дума за това, че едни имена ме навеждат на мисълта за възможен смесен произход на един наш известен цар ( с присвяткващ и припяващ паметник)- поради факта, че за майка му се знае твърде малко и то е доста неясно, поради факта, че всичките 4-ма братя носят характерни старозаветни имена, поради факта, че при евреите традиционно е достатъчно единият родител да е от тяхна кръв и, за по-сигурно, се следи това да е майката, а ако е и бащата- берекет версин...И не виждам нищо антибългарско в това, тъй като познавам българи от смесен произход- или наполовина гърци, или наполовина турци, или наполовина арменци, или наполовина евреи и т.н. Всички те са отраснали сред българи и имат българско самосъзнание. Намирам го за напълно нормално.
Драги приятели, задълбавате в абсолютно безплодна жила. Самуил е изтребил доста гърци. (за съжаление, недостатъчно, за да запази държавата) Ако имаше най-малкото съмнение за еврейска жилка, то би било използва но с гръцки хъс за оплюване на врага. А ти, драги Иване, който се възпламеняваш от антибългарски думи, как ти действа паралелът между генерал Колев и Рачко Пръдлето?
Dear Ivan в коментар-42 ме подсети.. Да пренебрегнем изворите в които се казва,че Рипсимия е арменка дала на децата си библейски имена. Наистина,според еврейските закони майката е имала право да запише децата си с еврейски имена. Комит Никола обаче е българин, влиятелен български болярин от времето на цар Петър I, и все едно дали жена му е еврейка,персийка или арменка. Също е без значение дали ще запише синовете си с еврейски или арменски имена. Върху тях действат българските закони, ЗА КОИТО ЗАКОНИ ОТ ТОГАВА ДО ДНЕС са без значение споменатите по горе личностни фактори. Тези български закони казват, че когато бащата е българин и синовете са българи,никой не пита майката за мнението и желанието и. Точно по тази причина, по тези имперски закони, които са същите както в българско, така и в римско, така и при турско,Самуил се счита за българин. п.п. Относно кич паметниците,споделям мнението на dedo adji. В България от 25г. се руши,аз лично съм зажаднял за национално..историческо самочувствие до толкова,че не усещам кича,или това,което другите виждат. Паметник да звучи и святка не радва всеки,но след време,когато спре,ще остане само един хубав исторически паметник.А това ми стига. Пък, когато се направят паметници на известни български личности без кич,радостта ми ще е двойна.