Добре дошли в Алтимир, България, село на ръба на изчезването в най-бързо намаляващата страна в света. С това изречение започва материалът на американското сп. The Atlantic, посветен на демографската криза в България.
Към него има и късометражен документален филм за живота в селото от режисьорката Кай Ханахан, правен за The Atlantic
Тя прекарва известно време, живеейки с местните жители в Атимир, където описва техният бит и проблемите, които имат в следствие на глобализацията и емигрирането на младите от селото, а най-често и от страната.
Подобно на много българи от селските райони, жителите на Алтимир смятат разцвета на Съветския съюз за прекрасно време, в което животът в селото е процъвтявал, а младите хора се задържали достатъчно дълго, за да създадат семейство и да продължат да поддържат населението. Сега, 20 години след падането на СССР и едно десетилетие след присъединяването си към Европейския съюз, населението на България бавно изтича със средно по 164 жители на ден. Това са най-предните линии в намаляването на населението в световен мащаб, пише изданието.
За режисьорката Кай Ханахан глобализацията най-често се разказва от погледа на тези, които заминават и откриват нови места. Или от погледа на тези, чиито родни места са дестинация за имигрантите. Много рядко обаче се показват онези, които остават в обезлюдяващите села като Алтимир и нейният филм цели да покаже точно това.
По думите й тя искала да знае "какъв е животът за останалите. Какво се губи, когато хората решат да напуснат дома си в търсене на по-добър живот? Какво става с онези, които остават?"
От изданието отчитат, че сливането на фактори допринася за продължаващата демографска катастрофа в България, включително ниската раждаемост (сред най-ниските в света), високата смъртност и масовото изтичане на мозъци.
Оттам цитират и прогнозата на ООН, че населението на България ще спадне от 7,2 милиона до 5,2 милиона до 2050 г. Понастоящем повече от 1 милион българи живеят в чужбина - повечето от тях в ЕС.
Късометражният документален филм показва кризата на обезлюдяването на селото, което преди време е имало население от 3500 души, през очите на една възрастна двойка - Йордан и Малинка.
В Алтимир Ханахан открива преобладаващото чувство на носталгия, което се носи сред жителите на селото.
"Тяхната история отразява предизвикателствата, пред които са изправени много общности по света, които се борят с това да бъдат в крак с промените, предизвикани от глобалната икономика", коментира тя.
По думите й, докато снимка филма си, Ханахан осъзнава, че Йордан използва камерата й, за да създаде исторически сведения за онова, което е останало в селото. "В този момент знаех, че работим по проект, който е много по-голям от филма, който първоначално съм замисляла", казва тя.
Самата лента показва едно почти изоставено село, в което са останали предимно пенсионери и малко деца.
Янки дуде, че ми казва , че това живело над 1300 години, щело да изчезне Ние изтрезняваме с това, дето тия се напиват
Има един важен детайл и той е, че населението у нас намалява за сметка на емиграцията, а не защото някъде е "изчезнало" (намаляването по естествени приччини е ясно). Според някои данни броят на българите общо в страната и чужбина дори бележи ръст над този, който е бил по времето когато бяхме принудително затворени в границите на страната, защото навън хората не се въздържат да правят деца, както у нас.
През 19-ти век населението на Ирландия намалява почти двойно, но държавата се възтановява и сега е една най-привлекателните за живеене в света.
Румъния: 1990 - 23,45 млн; 2018 - 19,12 млн Унгария: 1990 - 10,39 млн; 2018 - 9,78 млн Словения: 1990 - 2,00 млн; 2018 - 2,07 млн Словакия: 1990 - 5,27; 2018 - 5,44 млн Сърбия: 1990 - 9,48 млн; 2018 - 8,75 млн Гърция: 1990 - 10,01 млн; 2018 - 10,85 млн
Пълни глупости. ===================== Ако примемем, че понастоящем тук сме около 7млн и добавим около 1.5-2 млн емигранти, сметките горе долу се връзват. Вече има поне едно поколение българчета родени в чужбина, които никога няма да се върнат тук и това вече е истинската загуба.
BaronVino ------------------------------------ Най-големите набори са набор 78-79. Това са годините след които раждаймостта в България започва да пада.
След 1978-79 раждаемостта в България започва да пада, но положителният демографски прираст - повече раждания на деца от починалите хора, е бил до 1989 г. Затова през 1985 г. бележим пик и сме близо 9 милиона – 8 948 649 души. Дори през 1946 г., само година след Втората световна война има два пъти повече родени, отколкото починали при почти същото население като сега. Да живее либерастката демокрация!
Дори да приемем, че през соца са раждали повече това означава ли, че пак трябва да затворим границите и да върнем ергенския данък?
Онуфрие, демографската криза в България не се изразява само в хора, напускащи страната, но и с висока смъртност на населението. България има най-висока такава в Европа през последните 20 години.