Страната на салфетките

В нашата мила родина и хеви метъл фен да не си. Събираш цяла година пари за концерт на любимите ти Rammstein например. Пътуваш цяла нощ от Генерал Тошево до София. Храна, бира. Отиваш на концерта. Размазваш се на 40-минутния сет на любимата ти банда, която гледаш от половин километър, защото парите са ти стигнали за най-евтиния билет.

И на другият ден какво - с тежък махмурлук в автобуса отваряш вестника и с ужас виждаш как вокалът на любимата ти банда е бил в "БИАД" заедно с няколко фолкпевици и е меткал салфетки, докато мургав мазняр му е пеел на ухо "Ръгада дъгада дъг - а бе, не мо'а да се запра"...

Пиша този текст преди втория ден на фестивала Elevation 2012 и се чудя коя ли от актуалните звезди ще бъде заведена в "Найт флайт", "Ориент 33" или "БИАД". Дали Fatboy Slim няма да метне някоя салфетка, придружен от няколко силиконови гърли, които едва ли знаят кой е въпросният господин, но са разбрали, че е звезда и това е достатъчно.

И дали Cypress Hill ще бъдат въдворени на парти с музиката на Амед, за да получат едно вътрешно убеждение, че България е място, в което нощният енетъртеймънт е микс между ориента и червените фенери на Амстердам.

Тук много големи звезди са се подхлъзвали сериозно. Добре, че България е една много мъничка страна и хората са някак...как да се изразя, леко безразлични към всичко (поради невероятно добрия живот, който живеем в последните години... май в последните 70 години), та доста истории остават само в градския фолклор.

Като например как при първото идване у нас на Долф Лундгрен... Злите езици разказват, че коравият мачо от екшъните прекарвал подозрително много време в актуалния по това време клуб "Спартакус". Където се подвизаваха, как да се изразя, хора с освободена от предразсъдъци сексуална ориентация.

Или как Жан Клод ван Дам обикаляше мъртвопиян софийските заведения в компанията на няколко респектиращи здравеняци и обясняваше, фъфлейки - "Ай ем Жан Клод ван Дам"...

Имаше и изключения като култовия Денис Родман, който след знойна вечер в чалга клуб не издържа на напрежението и се замъкна в известен столичен пиано бар, където пя няколко часа заедно с млади български певци и певици.

Но да се върнем на световните звезди и родните чалготеки. Защо всеки път, когато се появи поредната звезда у нас, нашите промоутъри ги потапят в нощния живот, демонстрирайки плът, чалга и мятане на салфетки.

За себе си имам няколко отговора: 
- разголени, палави и леснодостъпни гърли
- парти, каквото в Америка може да се случи само ако сте рапър - последовател на Тупак
- непонятни ориенталски звуци и родната разновидност на RnB - т. нар. гюбек

Имам, разбира се, и още няколко отговора, но ще си ги спестя. Те касаят това, че всъщност друг тип нощни забавления почти не останаха.
Та, колкото и да ни се струва безумно, ще гледаме хевиметъл легенди да меткат салфетки в "Ориент 33", слушайки хитове на Ивана.
А ние ще се тупаме в гърдите, обяснявайки: "Ние сме воини против чалгата и слушаме метъл (пънк, фънк, диско, реге, траш, ембиънт или дъб степ)".

Само още нещо - ако някой от вас скоро е ходил да купонясва в чалга заведение... Това със салфетките още ли е актуално? (актуално е и в т.нар. диско клубове - б.р.) Защото, ако е така, Дянков може да припечели едни сериозни постъпления за бюджета, въвеждайки данък "салфетка". Мяташ куп салфетки - плащаш 20 процента от парите за тоя акт на тотално малоумие. А парите постъпват директно като субсидия за образование и наука.

Така хем западните звезди ще са впечатлени от това революционно решение на правителството, хем производството на салфетки ще процъфтява.

Хем ще бъдем единствената страна, която е прокопсала от правилото: "Чрез простотия към прогрес".

А сега ви желая приятна неделя. И използвайте салфетките по предназначение. А утре очаквайте нещо много яко на страниците на Webcafe.bg.