Дано заглавието не ви подведе.
Нямаме никакво намерение да съсредоточаваме вниманието си единствено върху онзи homo stultus, когото поляха като растението от името му и чиято харизма е съизмерима единствено с тази на кофата, с която това беше сторено.
Нарочно използваме в описанието му латински термин - хем сме сигурни, че няма да знае значението му, хем не можем да му отречем известен хуманизъм, пък било той и от най-нисша проба. Обърка се нещо човекът в аргументацията си, не му е там явно силната страна.
Участието на български политици в Ice Bucket Challenge потвърди единствено факта, че след заливането те са точно толкова гола вода, колкото и преди това. Лингвистичното подхлъзване на нарциса с джапанките обаче имаше и своя неподозирано сериозна страна.
Без да иска той най-добре формулира характера на благотворителното течение у нас
Тук няма значение за чие благополучие ще имитираме загриженост, така или иначе алтруизмът ни е воднист и се мери с кофи.
По първоначален замисъл ледът в инициативата не бива да е приятно изживяване. Той трябва да е алтернативата за онези, които не са готови да дарят средства за каузата; нещо като безобидно наказание за безразличието им. Дарението и самозаливането са двете форми на подход към проблема - респективно полезната и безполезната.
Обединението им стана възможно едва през лятото, когато ледът носи прохлада, но и показва, че всяко дарение би могло да бъде още по-щедро. Ето защо двата акта трябва да са задължително свързани, но когато единият липса, то това безусловно трябва да е водата (както постъпи Чарли Шийн).
Заливане без дарение не само, че няма никакъв смисъл, но е и крещяща подигравка с идеята - все едно приемаш формалното наказание като вид лятно удоволствие.
Масовото поливане отдавна излезе от рамките на добротворчеството и еволюира в средство за борба с отпускарското отегчение - почти като в онзи знаменит репортаж от „Господари на ефира", където една циганка разправяше, че без вода им било скучно в махалата. Няма лошо, между полезното и приятното може да съществува връзка, стига да се спазва баланса.
Той обаче се разми някъде между кофите
Нито оригиналната кауза придоби особена популярност у нас, нито видяхме някакви реални дарения, още по-малко пък тяхната математическа прогресия заради тройното предизвикателство. Родният алтруист е свикнал да подкрепя чуждото благополучие, единствено ако не е в противоречие със собствения му комфорт и понеже леген студена вода в жегата е напълно приемлив компромис с удобството, но същевременно чудотворен балсам за егото, заливането стана мода.
Нищо тези дни не дава по-фалшиво усещане, че вършиш нещо значимо, като правиш точно обратното. Кофата сама по себе си се превърна в най-мощното доказателство за изпълнен хуманитарен дълг, а и показните предизвикателства започнаха да носят белега на долнопробна горделивост. Мокрият не само си мисли, че е от по-добрата страна на човечеството, но е и убеден, че е сторил сериозна благотворителност само с чешмяна вода.
Акъл море, глава кофа - казва един уличен лаф. Значи не само алтруизма, но и целия ни ментален капацитет отколе се побира в същото вместилище. В такъв случай давайте кофите. Само не забравяйте да отлеете малко и на нуждаещите се - за да пият една студена вода от себеотрицателния акт с поливането.
