Какво се случва в Триполи? Преходният национален съвет обяви награда от от $1,6 млн. за главата на Кадафи. Либийските бунтовници настояват още да има амнистия на всеки, който залови или убие Муамар Кадафи, предаде Ройтерс.
Ако вярваме на изявленията на бунтовниците и световни медии - едва ли не 80% от столицата е в техни ръце. Но не можем. Преди два дни, позовавайки се на техни изявления, медии като Ройтерс и CNN предадоха, че един от синовете на Муамар Кадафи - Сейф ал-Ислам е арестуван.
Същата вечер той се появи, обграден от тълпа поддръжници, в добро настроение, във фоайето на хотела, където са настанени чуждестранните журналисти, и заяви, че баща му и семейството са добре и не смятат да напускат родината си. Войната се води и през медиите, каза Ал Ислам.CNN не показа кадри от появата му, само спомена - въпреки че темата за Либия е в топновините на медията.
Самият Сейф ал-Ислам заяви, че влизането на бунтовниците в Триполи е клопка и те скоро ще разберат това.
БНТ, която има свой пратеник в горещата точка - Цветана Кръстева, предаде, че най-вероятно Кадафи и семейството му се намират в суперукрепената резиденция Баб-ал-Азизи. Информацията беше съобщена най-напред от руски медии. На своя страна либийският лидер разполага и с арсенал от химическо оръжие, което - въпреки неколкократните настоявания на международната общност, така и не унищожи.
Резиденцията е разположена на площ от 5 кв.км, има подземна мрежа от коридори с обща дължина около 30 км, която позволява да се нанасят удари и после лесно да се укриват силите на Кадафи.
Баронеса Катрин Аштън - външният министър на ЕС, категорично отказа да даде прогноза кога ще падне Кадафи. Не искам да говоря за седмици и дни, заяви тя.
Всъщност най-голямата битка е кой ще овладее либийския петрол. Преди дни италианският външен министър Франко Фратини заяви, че "Ени", най-голямата петролна компания в Италия, ще има водеща роля в икономиката на Либия след Кадафи.
"Нефтените съоръжения са правени от италианци...и затова е ясно, че "Ени" ще бъде номер едно в бъдеще", каза Фратини. Очаква се, че другите водещи играчи ще са Катарската национална петролна компания и "Витол", които възнамеряват да се конкурират с установени компании от Европа и САЩ, предаде Ройтерс.
Гражданската война в Либия продължи по-дълго от очакваното, но падането на Триполи дойде по-бързо от прогнозите. Подобно на ситуацията в Кабул през 2001-а и Багдад през 2003-а, липсваше последен отпор от падналия режим, чийто поддръжници бързо се разбягаха, след като победата стана неизбежна.
Неясни перспективи и хаоса
Муамар Кадафи изгуби властта, но още не е сигурно кой я е спечелил. Бунтовниците срещу режима бяха обединени от общ враг, но нищо повече. Преходният национален съвет в Бенгази, който вече е признат от много чуждестранни държави за законно правителство на Либия, има доста спорна власт и легитимност.
Още един проблем е надвиснал в края на гражданската война в Либия. Заради решителната роля на въздушните атаки от НАТО, двете групи либийци не се сблъскаха сериозно. Самите бунтовници признават, че без помощта на международния алианс, който атакува над 7459 подкрепящи Кадафи цели, всички те щяха да бъдат мъртви или поне сломени. Остава отворен въпросът как бунтовниците ще трансформират победата си в стабилен мир.
Моделът "Афганистан"
Прецедентите в Афганистан и Ирак не са никак окуражаващи и трябва да служат като предупреждение. Антиталибанските сили в Афганистан постигнаха военните си успехи отново чрез външна въздушна намеса. След това използваха временната доминация по арогантен и разрушителен начин, за да установят режим, настроен срещу пущуните.
А пък американците в Ирак, които бяха прекалено самоуверени след лесната победа над Саддам Хюсеин, разпуснаха иракската армия и лишиха бившите членове на партията БААС от работа и власт, като не им оставиха друг избор, освен да се борят. Повечето иракчани се радваха на края на Саддам, но борбата за неговото място почти разруши държавата.
Дали същото нещо ще се случи и на Либия? Както в повечето държави, богати на петрол, и там правителството осигурява повечето работни места. Много либийци живееха добре по време на стария режим. Как ли ще си платят сега, когато се оказаха на страната на губещите? Преходният национален съвет (ПНС) призова техните въоръжени отряди да избягват репресии.
Но преди по-малко от месец лидерът на ПНС бе убит в зловещ и необясним акт на отмъщение. Бунтовническият кабинет бе разпуснат и все още не е конституиран наново заради провала си в разследването на убийството.
Съветът е подготвил насоки за управление на държавата след Кадафи. Те трябва да осигурят реда и законността в държавата, както и благополучието на хората и функционирането на публичните услуги.
Все още са само общи приказки
Прекалено рано е да кажем дали тези насоки ще си останат само добро пожелание или наистина ще имат положителен ефект върху държавата. Либийското правителство бе нестабилно дори в най-добрите си дни, така че упадъкът му не се забелязва на пръв поглед. Но много от хората, празнуващи из улиците на Триполи, очакват животът им да стане по-добър и ще се разочароват, ако това не се случи.
Чуждите сили вероятно ще насърчават някакъв вид учредително събрание, което да даде легитимност на новото правителство. То ще трябва да създаде институции, които са били закрити от Кадафи и заместени с формално демократични комитети.
Те обаче само са затвърждавали едноличната му власт. Това няма как да бъде постигнато по лесен начин. Дългосрочните опоненти на режима няма да са склонни да споделят облагите от победата с тези, които са се присъединили към тях в последния момент.
Някои групи бяха мотивирани от самата война, например отдавна маргинализираните бербери от планините на югозапад от Триполи. Те оказваха най-ефективна съпротива на властта и ще искат приносът им да бъде отчетен в новото разпределение на властите.
Нужна е бърза стабилизиция
Либия има няколко предимства пред Афганистан и Ирак. В нея няма големи групи отчаяни хора, които живеят на ръба на мизерията. Липсва и кървавата история на Ирак и Афганистан. Едноличното управление Кадафи никога не се доближи дори до жестокостта на Садам Хюсеин.
В Афганистан и Ирак външните сили реагираха на военните успехи прекалено самоуверено. Те се държаха отмъстително със своите опоненти и приеха, че са ги победели окончателно и те никога повече няма да се изправят на крака. Опитваха се да убедят сами себе си, че местните им сътрудници са по-ефективни и обещаващи, отколкото те наистина са. В главозамайването от победа се раждат бъдещите катастрофи.
