Държавата, детето и аз

Имаше едно време една миловидна песен на дует Ритон "Мама, татко и аз". В същите онези години семейството беше най-малката клетка на обществото, която се славеше с уважение към традициите и пренасяне на ценностни системи.

По онзи модел татковците ходеха на работа, майките стояха поне 2 години у дома, за да отгледат бебето, а бабите - млади и корави пенсионерки - помагаха активно в отглеждането. В наши дни повечето от най-малките клетки на обществото с български произход или търсят качество на живот извън страната, или сериозно се замислят тепърва да го направят, или се блъскат тук и сега.

Тежка демографска криза, тъмносив сектор (тъмен и сив колкото са дълбоки сенките под очите ми), неграмотност, а за разкош - странна социална политика (и не само). В наши дни татковците оцеляват в условията на криза, майките оцеляват в условията на 240 лева майчинство (съвсем скоро с лев по-малко от прага за бедност), децата - и те оцеляват. Бабите и дядовците работят до откат, за да добавят някой и друг лев към нищожните си пенсии, а традициите и ценностите отплуваха някъде между прехода, чалгата, интернет, затварянето ни един от друг като индивиди и общество.

Какво прави държавата за семействата, която хем не била длъжна да ни отглежда децата, хем се чувства длъжна да ни изземе функциите и правата да се грижим с любов и нежност за тях? Държавата планира да "социализира" абсолютно всички деца - и тези, които разполагат с топлата прегръдка на майчините ръце, и тези, за които просенето по улиците е болезнено и студено ежедневие.

Държава планира да е там, където трябва да сме ние, родителите - близо до малките човечета с големи нужди. Уви, топлата майчина прегръдка, която мога и искам да осигуря на моите деца, а вие на вашите, държавата ще замени със задължителното въвеждане на 4-годишните деца в общински и  частни заведения. Само в тях, съвсем задължително.

Да, промени трябва да има, защото живеем в условията на демографска, образователна и икономическа криза. Криза в семейните ценности, в общуването помежду ни, в храната, във водата...

Моето поколение напусна страната, следващото поколение също, децата ни и те натам са тръгнали. Държавата от години е сляпа и не помръдна и на йота, за да задържи младата интелигенция тук. Знаем статистическите данни, знаем истории на приятели и роднини, но заравяме главата успешно в пясъка и колкото по на дълбоко го правим, толкова повече не се отнася за нас.

Кажете си честно, вие какво ще посъветвате децата си някой ден - да има България или да имат бъдеще? Държавната намеса тук е да "социализира" всички етнически групи, които искат или не искат да получат образование, защото скоро ще липсва свежа, грамотна кръв, която да генерира брутния вътрешен продукт.

Единствената мярка, която хрумва на управляващите, за да вържат няколко пъти източения пенсионен фонд, да осигурят пенсии за тях самите след 10-15 години, е най-накрая да образоват увеличаващото се малцинство. Само че за да не ги обвиним в пристрастия, абсолютно всички деца трябва да стартират живота си така, както държавата ни налага.

Неграмотността определено не е проблем само на една етническа група. Колко от нас са на "ти" с особеностите на правописа и правоговора на българския език? Помните ли как треперихме на кандидат-студентските изпити заради някаква си милимунда в бала? А днес ВУЗ-овете с радост приемат и тройките, само и само да ги издигнат я към "4етворки", я към "6естици".

Само предизборно се гърми, че качеството на образование от години е в графа анти, че учителите учителстват срещу смехотворно заплащане, че учебниците са просмукани от безсмислици и грешки, че децата предпочитат смартфоните вместо смартумовете.

Държавната намеса тук е да заведе всички в образователните центрове, като им наложи задължителност в посещенията срещу глоби за отсъствията и заплахи за отнемане на деца. Колко адекватно и мотивиращо само!

Икономическата криза се отразява на джоба на всеки - и на практика е така, и промитите ни вече мозъци разсъждават така. Частният сектор търпи трудности и кой, ако не държавата може да му помогне? Как ли - като ни постави пред невъзможния избор или общинска детска градина, или частна.

В едните няма места или се пукат по шевовете, в другите не можеш да си позволиш безумната такса, особено, ако децата у дома са 1 плюс. И следва отново наказание, ако случайно имаш друга идея как да отгледаш детето си преди да го пуснеш на училище. На мен ми мирише на лобиране.

Какво излиза? България е в криза, но българските държавници спят пред реалните проблеми. Не се стимулира качественото образование, не се ограмотяват по нужния начин изпусналите образованието си, не се мотивират семействата да имат повече деца, не се подобряват условията, при които сме длъжни да оцеляваме и т.н.

Според мен всичко, което се случи тези дни е плод на горните и други проблеми. Ще се инвестира в сгради, но не и в хора и в програми, които наистина да сработят и да дадат равен шанс на всички деца. Деца, които са различни - живеят, развиват се, отглеждат се в различна, индивидуална, среда.

За да се "социализират" едно с друго, те ще попаднат в общата месомелачката, за да излязат на кайма, вместо да се потърсят начини да се запази тяхната идентичност, темперамент, таланти, възможности. Ние сме точно такива възрастни - програмирани от нашата система, но извадили късмет да пътуват и да четат, черпейки позитивен опит, борейки се да отгледат и възпитат емоционално здрави личности!

Глобите - живея с убеждението, че наказателните мерки не действат еднакво силно на всички слоеве от обществото. Политиците крадат безнаказано, медиите манипулират на едро, дребните хорица шмекеруват, за да са на кяр. (И това в един момент става ясно на всяко дете, с какъв ефект?!)

Дали ще наложиш глоба или друго наказание на човек, който не разбира нуждата от това, за мен е безсмислено. Хора, които не оценяват образованието като категоричен начин за по-добър живот, няма да мигнат пред наказание, за което и без това нямат пари. Или обратното, ако вярвам в каузата си, ще платя глобата, но ще продължа да държа наблизо детето си!

Щели да лишават родителите от детски (цели 35 лв), ако не изпращат детето си на градина. А знаете ли, дами и господа, колко е месечната такса за държавната детска градина? В София тя е 60 лева + 2 лева за вода, ако детето я посещава редовно и ако не е записано на допълнителни занимания. С вашите 35 лева, дори и да има достатъчно приемни места, не можеш да си платиш даже частично. Какъв е този фалшив стимул тогава?!

А какво става в детските градини, където задължително ще попадне 4-годишното дете? Храната рядко е здравословна, ама много рядко. Децата в най-добрия случай са между 25 и 30, постоянно хремави, със съмнителни способности да разбират материала, по които се обучават. Тези 25-30 деца имат една-единствена учителка на смяна. Аз имам три деца. И понякога искам да се скрия от тях.

Децата в детските градини (а и в яслите) са под строг режим на хранене, игра, разходка (ако случайно!!!), сън, занимания. Как е в родителските кооперативи - 5-6 дечица, които се обучават от професионален възпитател, в уюта на семейното огнище, като майките им помагат в организирането на процесите и живота на кооператива. Децата играят в двора, играят и вътре, защото са деца, не войничета. Ако сте дете и имате избор, кой вариант ще предпочетете?

Мъчно ми е. Не само защото искат да ми отнемат най-личното нещо, частицата от мен - детето, когато то все още има нужда от мен. Не само защото не вярвам, че моето дете е съпоставимо на всички 4-годишни.

Не само защото не ми оставят възможност да избирам бъдещето му спрямо нуждите, темперамента и възможностите му. А защото всеки ден влагам много от себе си в него и когато се обърна, виждам отражението на моите усилия.

Всички млади хора имат правото на равен старт в живота, но явно с цената да сме под един похлупак в тенджерата под налягане, независимо от социалния ни статус и трудов стаж, образование и квалификация, култура и ценностна система. Край на простичкото и нежно "мама, татко и аз", кризата на ценностите е най-болезнена.

Новините

Най-четените