Тази година ми предстои кандидатстване. След няколко месеца гимназията ще е зад гърба ми и ще навляза в света на възрастните, изпълнен с отговорности и премеждия. Всички познаваме тези моменти, най-често преди да заспим или под душа, в които милион мисли прелитат през ума ни, разсъждавайки какво правим и на къде отиваме.
Моите разсъждения са свързани с бъдещето и дали съм достатъчно подготвен за него. Няма как да не започна да анализирам на какво всъщност ме е научило училището, какви качества съм придобил благодарение на него, какви навици е изградило в мен.
Не мога да напиша CV за работа, но пък мога да намеря обема на пресечена пирамида. Не мога да подам молба към дадена институция, но пък знам какво са митохондриите. Е, какво пък, ще се науча в движение, предполагам.
Мислейки си за училището като институция, в главата ми изникват образите на много преподаватели, с които съм се запознал през тези дванадесет години на моето образование. Впечатление веднага ми прави, че сред тях не присъстват млади такива. Напротив, повечето са пред пенсия. Започвам да се чудя защо няма млади хора, практикуващи тази отговорна професия. Дори да има, те се броят на пръсти. Сещам се за стачката на учителите през 2007 година, когато бях едва 5 клас.
Явно ниската заплата е причината за нежеланието да се практикува професията.
Решавам да направя проучване колко всъщност е ниска ниската заплата на българския учител. Като част от новото поколение, веднага чуквам в Гугъл „учителската заплата". Още първият резултат е статия от вестник „24 часа" с дата 26.06.2014, която говори за увеличение на заплатите с няколко процента на българските учители. В нея пише: „Младши учител, учител, педагогически съветник, ресурсен учител и възпитател ще получават стартова заплата не по-ниска от 530 лв., старши учител и старши възпитател - 555 лв., главен учител и главен възпитател - 590 лв., помощник-директор - 630 лв., а директор на училища, детски градини и обслужващи звена - 680 лв.".
При такива цифри човек започва да си мисли, че трудът им граничи с безвъзмезден такъв. Възможно ли е един IT специалист да взема хиляди левове на месец, а човекът, научил го да борави със сложните кодове, да се задоволява с 530 лева месечна заплата? Решавам да се поразровя още малко за информация за приходите на учителите. Намирам статия в сайта „Варнаутре.бг", която гласи: „За представително облекло за директори средствата са увеличени от 500 лв. на 650 лв., за учители, помощник-директори и главни счетоводители от 350 лв. на 400 лв". Разбира се, това не е единственият бонус, който получават учителите. Към заплатата им влиза и бонус за началото на учебната година и допълнителна сума за материално стимулиране. И все пак, заплатата остава ниска.
Четейки тези статии, попадам на интересни коментари най-вече от учители. Един от тях ми грабва вниманието. Той е написан под статията от вестник „24 часа": „И това е поредната подигравка за българските учители. Като ще увеличавате заплатите, които реално заслужават преподавателите, ами направете го като хората. Какво са 3, 4 или там някакви си мижави проценти, колкото да им замажете очите... Щом искате качество, ще трябва и количество. Затова ще бягаме в чужбините.И докато това гаврене и простотия към учителския труд не престане, ще си гнием в тъпота и безхаберие!"
И след този коментар разбирам.
Разбирам защо младите и образовани хора се отказват от учителството. Нима учителите са толкова озверели за пари, че думите им звучат като заплахи?
Лично аз обвързвам професията на лекаря с тази на учителя. И двамата трябва да спасяват животи. Учителят променя нашия светоглед и ни вдъхновява, учи ни на високи морални ценности, превръща се в наш втори възпитател след семейството. Или поне трябва да бъде така. Но в този коментар виждаме друг негов образ. Той не се води от тези черти, изграждащи неговата професия. Мотивира го материалното, а не духовното.
Самият факт, че пиша тази статия е доказателство, че съм загубил уважение към учителството в наши дни. Постоянно се обсъжда цифрата, която учителите получават за своя труд, но сякаш качеството остава тема табу за нашето общество.
Преподавателят не изпитва уважение към учениците си, но го търси от тях.
Оценяването се е превърнало в пазарлък между ученик и учител, а преподаването в машинално рецитиране на урока. Той вижда учениците си като нещо досадно, което му пречи да си свърши работата.
И тук се сещам за този видео запис, който беше много популярен преди няколко години. Преподавателка в уважавания ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" ругае свои студенти. Пред камерата на „Господари на ефира", тя обяснява, че въпросните псувни не са били предназначени за студенти, а за наблюдаващи лекция, която тя изнася. Нима това оправдание е достойно за преподавател, в което и да било учебно заведение?
Тъжната истина е, че този случай не е прецедент. Често попадам на статии за неуважително и невъзпитано поведение на ученик или студент, но не се дава гласност на другата страна от конфликта - дали поведението на преподавателя е присъщо за позицията му.
Никога няма да забравя класната ми в началното училище.
В час по роден край две момченца от ромски произход решиха да пуснат песен на Азис от телефоните си. Те станаха и започнаха да ма'ат кючек под ритмите на „Напипай го". Всички очаквахме любимата ни класна да им се скара, да ги изпрати при директора, но интересното беше, че тя не го направи. Напротив, стана и заигра с тях. Ех, каква картинка!
И сега ще ме попитате според мен какво трябва да се промени в образователната ни система и конкретно спрямо учителите. Не, че разбирам много, никой не се е интересувал от моето мнение по този въпрос до сега...
Наскоро четох статия за организацията „Заедно в час". Мисията на „Заедно в час" е да осигури достъп на всяко дете в България до качествено образование, като насърчава и подготвя способни и амбициозни млади хора да бъдат мотивиращи учители и лидери в нашата образователна система и общество.
Е, отговорих ви, това е правилното бъдеще.
Високо образовани млади хора, които са готови да споделят своя опит, да разбират и да мотивират. Да не се страхуват да внесат новости в скърцащата училищна институция. Те ще приемат учителската професия не като занаят, а като призвание. Защо не се правят анкети сред студенти и ученици? Защо никой не ни пита какво искаме да се промени в нашето обучение? Ами освен да ми пожелаете успешно влизане в университета друго не остана.
Хайде стига с това "призвание", че ми става лошо. Учителската, лекарската и прочие професии са точно толкова призвание, колкото е и продаването в магазин, примерно. За добро или лошо. Да не говорим, че е адската тъпотия едновременно учителстването да е издигнато едва ли не на пиедестал, от учителите да се очаква да са някакви, знам ли, морални стожери, а същевременно същите учители да са стъпкани в калта, с мизерни заплати, мижави права, унищожен авторитет и прочие. Преди време майка ми беше попречила на някакво малолетно кретенче да удуши съученик. В смисъл, беше му попречила да го убие. Буквално. И родителят на кретенчето после отишъл да си търси правата в училището с пистолет... Това нормално ли е? Както и да е. Пиша разпокъсано и несвързано, но ще ми простите. Мисълта ми е, че дори и учителската професия да е призвание, призванието само по себе си не храни нито теб, нито децата ти, нито пък те облича, пък и сметки не плаща...
По принцип не се обръщам към колегите (т.е. читатели), но в случая коментарите са по-впечатляващи от статията. Съгласен с Дамяна. Петър Адамов - нядявам се, че просто не си могъл да се изразиш както си искал, защото ако си искал да кажеш, че всички нашенци в чужбина мият гъзове - много лоша промивка са ти направили. Също и ако си искал да кажеш че САМО некадърни хора стават учители в България. Защото истината е, че има и доста кадърни (макар и крайно недостатъчен брой). Препоръчвам да прочетеш кой стана мъж на годината.
"Възможно ли е един IT специалист да взема хиляди левове на месец, а човекът, научил го да борави със сложните кодове, да се задоволява с 530 лева месечна заплата?" Да, в нашата сфера важи: тези, които не могат да правят, преподават. "Не мога да напиша CV за работа, но пък мога да намеря обема на пресечена пирамида. Не мога да подам молба към дадена институция, но пък знам какво са митохондриите. Е, какво пък, ще се науча в движение, предполагам." Хубаво е да си пропомня какво съм учил в седми клас за митохондриите (в първия момент като прочетох тази дума и си помислих, че е нещо на арабски) и колко е зле нашата образователна система, дет' се опитва да натъпче някакъв безсмислен материал, вместо нещата, които имат значение.... Като става въпрос за учителските заплати, да не са кой знае какво, но пък в провинцията с 600+ лева може да се оцелее. А и учителите имат огромна лятна ваканция, около 2 месеца. Според мен учителите трябва да бъдат оценявани по някакъв критерии. Може би от учениците, а може и от резултатите на учениците в определени стандартни тестове по даден предмет. Така ще се отстрани плявата и учителите, които вършат работа биха получили подобаващо възнаграждение - за да има стимул да се напрягат. Като бях ученик в зората на демокрацията, имаше доста боклуци в тази професия. Имаше учители, които биеха шамари (!?!?!) на непослушните деца. Да не говорим колко пъти учителката закъсняваше или отсъстваше Но не смятам, че учителите са виновни за глупавата българска образователна система, дето се нуждае от ресет и рестарт.
Абе, какво стана с онази учителка на първолачетата, дето
"Като става въпрос за учителските заплати, да не са кой знае какво, но пък в провинцията с 600+ лева може да се оцелее." Дали? Да, да се оцелее може, ама да се живее, едва ли. Учителите са хора, в много случаи, със семейства и не искат просто да оцеляват, а живеят. Както и всички хора въобще.
Galina, само един ден в училище ще ти е достатъчен. Ама яко да те побъркат хлапетата.
потник, вие от Роман няма как да знаете, че СМГ е на ул. "Искър" №61
Manuela, точно там е работата, че общественото мнение за учителите е ниско, а в същото време към тях претенции, изисквания, обвинения и подигравки. Аз не казвам, че учителите трябва да се боготворят. Не принизявам и която и да е друга професия. За да я има дадена професия, значи хората, които я практикуват са нужни. Но всеки иска най-доброто за децата си и ги поверява на учителите, а после ги хули, и пред децата, и само иска. Понякога децата прекарват повече време с учителите си, отколкото с родителите си. И ако децата нямат респект към учителите си, за което цялото общество трябва да се погрижи, цялото упражнение си губи смисъла. Че има учители, които не стават, спор няма. Но във всяка професия е така. Лошото е, че за учителите има голямо значение да си добър в това, което правиш, защото можеш да променяш мирогледи и животи.
да за пореден път се убеждавам, пълна загуба на време. Явно членовете на клуба са ги избирали с много специално интервю хахахах или пък - ама не разправяй за близнака, никой не знае ама пълна загуба на време, аз лепя бас, че един по един, членовете сами ще се изтрият
и гледат всеки нещастен стажат на кръв от страх да не им вземе някой ден местенцето. Това няма да е от нещастен живот май... --- Не, просто пазарът на труда е ужасно свит. Съкратиха ме преди почти половин година, а още не съм си намерил работа, въпреки че се скъсвам да кандидатствам. Естествено е един учител да се притеснява за мястото си, след като ако изхвърчи от системата, ще му е трудно да се върне. Нали я видях майка ми - напусна държавното училище, заработи в частно за повече пари, отврати се от начина на действие там, напусна и се опита отново да влезе в държавно училище. И не стана. Няма да обяснявам колко време си търси работа, нито какво е работила междувременно, но накрая се захвана с нещо съвсем различно от учителстването, от което печели по-добре.
Има и една врътка със стажа, дето е много прецакваща за учителите. Те имат стаж по специалността и общ стаж. Излязат ли от системата, общият стаж, който натрупат ако работят другаде, драстично се различава от другия и при пенсиониране яко са прекарани. Не че иначе вземат големи пенсии...
Моля ви, наистина не сравнявайте зверилника в клас с работата на телефонистите. Бил съм телефонист, натоварващо е, обаче има една много сериозна разлика с това, което преживяват някои учители. Идиотът, който ти крещи, заплашва те и те псува, се намира на стотици метри - или километри - от теб и не може да ти направи нищо. Ако стане прекалено неадекватен, можеш просто да прекъснеш връзката и проблемът ти ще се реши. (А и именно заради тази дистанция човек развива много дебела кожа в това отношение, и то много бързо.) Изобщо не може да се сравнява с това да видиш двама ученици да се бият пред теб и да знаеш, че каквото и да направиш, вината ще излезе твоя. Примерно. Още повече, че ако телефонистът не си свърши работата като хората, в общия случай последствията ще си ги понесе единствено той. Ако учителят не си свърши работата като хората, ще пострадат минимум всичките му ученици. И това не го казвам с неуважение към телефонистите, дори напротив. Както казах, всяка работа си има специфики и си заслужава уважението. Просто нещата са прекалено различни. Галина преди време каза, че не може да искаш от някого да продава стоки по двеста лева парчето и да му плащаш пестотин лева месечно. И беше права. А колко трябва да се плаща тогава на учител, който носи пряка отговорност за десетки, ако не и стотици деца?
Не знам кой е глупав, обаче и на мен не ми допада идеята хора, които си нямат и представа от спецификите на някоя работа, да влияят пряко върху заплатата на тези, на които вършат съответната работа. С други думи, ако учителят не пречи пряко на портиера да върши своята работа, с какво право портиерът ще оценява неговата? Как парнаджията ще оцени даскала по химия, при положение, че дори не се засичат в класната стая? И т.н. Да не говорим, че е неадекватно дори само учителите да се оценяват едни други, доколкото като нищо може да се окаже, че един класен ръководител дава лоша оценка на колежката, която, според него, пише системно ниски оценки на неговия клас, без да се замисли дали проблемът не е в класа. Друг пък може да оцени лошо колегата, дето отказва да си пие кафето с него... И това е по-малкият проблем. По-големият е, че учителят по музика няма необходимата компетентност да прецени доколко учителят по физика си върши адекватно работата. Както и физикът не може да прецени адекватно музиканта. Иначе съм силно в подкрепа на някакво външно оценяване на учениците - мисля, че това е единственият начин да се оцени адекватно работата на учителите, а и то донейде ще смъкне ефекта от писането на оценки по симпатия или заради рушвет. Съответно ако има прекалено голяма разлика между външната оценка и получените в училище, да се потърсят причините за това. Ясно е, че само с вдигането на заплатите на учителите образованието няма да се оправи, необходими са доста реформи, но то е необходимо.
Иван и Дракона - кефите !
74 Galina Aleksandrova | 13.02.201510:01 " Реална история - влизам в час по български в 7.клас, госпожата (със самочувствие до небето..." В качеството си на какъв персонаж влезе в този час, Александрова?