В отговор на упреците към нас - спешните медици, че с несъгласието си да приемаме спешни медицински повиквания със SMS лишаваме пациентите си в безпомощно или неравностойно положение от възможност да получат спешна помощ, решихме да проучим как е решен този проблем в Европа.
Данните, които споделяме, са от официалният сайт на EENA (Асоциацията на ЕЕН 112), като прилагаме линкове към него, за да може всеки заинтересуван да се информира.
Подаване на спешно повикване само чрез телефонен разговор на ЕЕН112 съществува в 9 страни от всички 27 европейски държави, използващи ЕЕН112. Това са България, Кипър, Гърция, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия.
Оказва се, че само в две държави в Европа (Унгария и Ирландия) спешното повикване до ЕЕН 112 може да се подаде, освен чрез телефонен разговор и със SMS. Във всички останали държави се допускат варианти като факс, е-мейл, SMS, аналогов текст до друг аналогов телефон и чат за получаване на спешни повиквания на ЕЕН 112 единствено и само за хора с увреждания.
В Австрия, Дания, Финландия, Франция, Португалия, Холандия, пациентите в неравностойно положение изпаднали в безпомощно състояние се свързват със специален телефонен номер, към който са регистрирани и операторът на този номер препредава техните оплаквания на ЕЕН112. В Испания (чрез SMS, чат, факс) и в Англия (чрез SMS) регистрирани потребители с увреждания могат да изпращат информация до определен терминал, който ги свързва с тел 112.
Доколко SMS е единствен начин за комуникация за хора с увреждания с ЕЕН 112 при повикване за спешна помощ? До момента пациентите в неравностойно положение могат директно да подават спешни повиквания на тел.112 в Естония (чрез факс или SMS), Германия (чрез факс), в област Варезе в Италия (чрез SMS), Люксембург (чрез SMS), Словения (чрез SMS или видео разговор), Холандия (чрез SMS). В Швеция само регистрирани потребители (хора с увреждания) могат да изпращат чрез SMS спешните си повиквания до ЕЕН112.
В обобщение практиката показва, че се налага да има посредник между ЕЕН 112 и хората в неравностойно положение, нуждаещи се от спешна помощ. След внимателно проследяване на европейските практики може да се направи изводът, че в почти всички страни има изградени терминали с база данни, които обслужват хора с увреждания. Това са специфични телефонни централи или софтуер създадени и разработени като посредник между пациента и ЕЕН 112.
Целта е да съществува една предварителна информация за заболяването, общото състояние, адреса и други важни детайли за пациента. Този посредник гарантира, че пациентът е в неравностойно положение, оплакванията и местонахождението са достоверни и осигурява свободен достъп до пациента, за който се предполага, че е в безпомощно състояние.
Така, от една страна, се улесняват нуждаещите се от помощ при изпращане на сигнал за помощ, а от друга - се улесняват медицинските екипи. Не на последно място се ограничават фалшивите сигнали и такива, които нямат спешен характер.
От средата на миналата година стартира 12-месечен пилотен европейски проект REACH 112 (Responding to All Citizens needing Help), който е частично финансиран по Програмата за подкрепа на политиката за ИКТ (ICT PSP), като част от програма за конкурентоспособност и иновации на Европейската общност. Той осигурява начини за комуникация, за хора с нарушения в слуха и говора, така че те да намерят начин да общуват във всяка ситуация, с разговор на живо в реално време, чрез текст, с езика на жестовете, с четене по устните, с глас или едновременно с всяка комбинация от тези начини.
Този проект се реализира в Швеция, Великобритания, Холандия, Франция и Испания. Услугата е интегрирана със съществуващите вече системи на телекомуникационните услуги, страна посредник и службите за спешна помощ. Специални IP устройства (стационарни - в домовете и на работните места и мобилни) свързват потребителите (едновременно чрез видео, глас и текст) чрез трета страна (посредник на услугата) , която предава обработената информацията на ЕЕН 112.
В заключение, обезпокоително е приемането на тези промени без да се вземе мнението на работещите в спешната медицинска помощ и да се направи проучване на нуждите на хората с увреждания. Така ще се избегнат хаотичните решения, които няма да донесат необходимата промяна.
При решаването на тази важна проблематика трябва да се подхожда не емоционално, а разумно и практично, защото става дума за спасяване на човешки животи. Споделям европейската практика в тази област не за да копираме наизуст техните модели, а за да покажа как е организиран този процес в другите европейски страни и за да изясня, че въвеждането на подобни промени изискват по-сложна организация и подготовка, с която ние все още не разполагаме.
За пореден път се създават условия да се противопоставят пациенти и медици в името на новаторски и опасни каузи. Искаме да стане ясно на всички, че ние държим на живота на всеки свой пациент, независимо от здравния и социалния му статус и отказваме да сме виновни, че искаме най-доброто за хората, на които помагаме на всяко дежурство.
