Драги приятели,
Изпращам ви едно мнение заради полемиката, повдигната с последната поетична изява на Гюнтер Грас.
Въпреки увереността си, че не ви притесняват противоречиви позиции, подобно на героя на Алешковски, правя уточнението, че даже не съм евреин.
Поезията се разпада в най-невероятни форми, някои от които вече я променятдо неузнаваемост. Ние сме привилегировани очевидци на разчленяването на нейното монолитно свещено тяло. Така както теологията е била раздробена от Просвещението насам на всички познати ни клонове на съвременната наука.
И доколкото общото между научните дисциплини остават само някои думи и графичните им знаци, така и в поезията единственото общо между разновидностите й ще остане може би само словото в най-широк смисъл. При това, ако не се мине изцяло на пърформанси от междуметия и звукоподражателство.
Ето така доживяхме и претенциозна политическа статия да ни бъде поднесена в мерена реч, една друга особеност на поезията, която си отива. Става дума за антиизраелските строфи на Гюнтер Грас, с които стана по-популяран сред политическите прозаици, отколкото сред поетическата аудитория.
Размишлявайки, че званието нобелов лауреат може да обърка представите на всекиго за реалността, реших да простя поетическия касаплък. Пък и се уплаших, че след като такава поезия е донесла толкова висока награда, може и аз да не съм съвсем в крак с постиженията на времето. Но след като заизобилстваха височайши изблици на подкрепа на неговата безкритична антиизраелска позиция, реших, че поне тях не бива да отмина с мълчание.
Още повече, че този поетичен взрив съвпада твърде удобно с официалната позиция на Европейския съюз към Израел, изразена от комисаря по външните работи лейди Аштън, която тя, не за първи път, си позволява да нюансира с класически великобритански подправки, като в случая с викториански замах сравни страданията на убитите еврейчета в Тулуза с тези на палестинчетата в Газа.
Един от най-големите врагове на демокрацията е самата демокрация. Този пример за пореден път ни дава нобеловият лауреат, който със своята одиознафилипика, се подреди сред проповедниците на един подход към Израел, който смело допуска риска от антисемитизъм, така както допускаме опасен микроб да влезе с редовния ни багаж, без съзнателно да минем през санитарен контрол.
Един мек, "легален" антисемитизъм, който издува издайнически джоба на пацифизма. Така Грас ни предлага една гротеска на загриженост за света, поставяща Израел на равна политическа плоскост с други страни като ислямските тиранични и направо превъртели режими. Методът на този подход се състои в стандартизиране на различни случаи, поставянето им под общ знаменател, какъвто всъщност няма.
Трудно е да се приеме очакваната и съвсем естествена критичност към политиката на Израел да се изразява от хора като Гюнтер Грас - доказан агент на ЩАЗИ, пък и на лейди Аштън, представител на една възможна британска носталгия и ревност към Близкия изток. Не може дълбочината на анализа и отговорната критичност към Израел на един Шломо Занд, например, да се съпоставя с безотговорното механично приравняване на Израел с Иран, на Тулуза с Газа. Смъртта и страданията правят хората равни, но не и причините за тях.
Така и антиизраелизмът на Грас не е опасен като пряк антисемитизъм, защото той наистина не е афиширан като такъв. В извратената си защита на Иран той дори прилича твърде много на друг разглезен от популярността си критик на Израел като Ноам Чомски, който не можем да обвиним в антисемитизъм.
Опасното тук е, било то антисемитизъм или не, оправдаването на мракобесието и арогантната агресивност на иранския ислямонацизъм, подценяването на опасността му за света и на вредата за собствения му народ. Сянката, която хвърля приравняването на тези две диаметрално противоположни ценностни системи създава достатъчно място в нея невидимо да се настани както автентичен антисемитизъм, така и нещо много по-опасно - вирус, парализиращ имунната система на демокрацията. Претенцията за равноценност и равноправие между държавите с коренно различно отношение към демокрацията, човешките права и мира. Прокламирането на братска дружба между вълка и агнето. Това е проблемът.
А за това дали този подход е параван на атисемитизма, можем да съдим и от личността на този, който подозираме, че го го поставя. Предполагам ще се съгласите, че не винаги преценяваме посланията само по външната им форма. Ако, например, извадим речите на норвежкия масов убиец Брайвик от контекста на неговото безумие, те сигурно ще изглеждат като допустима политическа пропаганда.
Ето тук не трябва да се забравя разликата между Чомски и Грас. Докато антиизраелските чудатости на първия могат да се обяснят с неговия чаровен анархизъм (но не с антисемитизъм, защото самият той е евреин), фашисткото и агентурно минало на Грас не му дават морални, че и философско-технически основания да критикува с позата на безпристрастност теми, по които вече е взел отношение по един едностранчив и категоричен начин. На неговата безпристрастност просто не може да се вярва като на тази на Чомски.
Както вземат книжката на пиян шофьор, така и някои хора си заслужават известен обществен остракизъм по дадени теми. Най-малкото обяснима подозрителност. А в света е по-общоприето от мнението за поетичината форма и съдържание, че за някои неща няма давност. Това се отнася и за случаи като Грас, поне по въпроси, чувствителни за евреите и бившите дисиденти. Нека иначе да им се обяснява в любов колкото си иска. Съмнението в неговата искреност тук не е опасно.
За тези, които не виждат антисемитизма в тази творба, самовключваща се в поезията, ще отбележа още, че общото впечатление, идващо от изповедите на самия Грас, е че той все още преживява нацисткото си минало. И защо на толкова много хора им се струва, че той може би иска да скрие вината си зад вината на източника на собствените си угризения? Че май се надява, че изминалото време му дава шанс да се реабилитира чрез универсализма на нобеловата поезия в позата на пречистен демократ?
Извинете, но ми прилича малко на конспиратор, който се крие там, където най-малко могат да го търсят. На престъпник, който се връща на местопрестъплението. На този фон, може би прибързани, може би неверни, реакциите на хората срещу доказан пироман при опасност от пожар са най-малкото естествени.
В нервните реакции на Израел, евреите по света и на яли тоталитарна попара като нас действа може би и безспорният принцип на профилактиката - има-няма микроби, трябва да се мине с парцала, още повече в съмнителни случаи. Но съм убеден, че главното за всички тях не е толкова обида от загрижеността на Грас за опасността от Израел, а слабостта му към Ахмадинеджад и аятоласите, опита за легитимиране на техния безконтролен милитаризъм, ескалацията на опасното им противопоставяне на световната общност.
Антисемитизмът днес може да не е апокалиптично опасен, но това е така и поради твърдостта на Израел срещу троянските коне на псевдодемокрацията, пълни отвътре с неясни подбуди.
На Гюнтер Грас просто не прилича да е сред пионерите на очакваното и приветствано от мнозина излизане на Германия от комплекса на Холокоста. Но е направо опасно да се бабува на мира в Близкия изток като се дундурка ядрения арсенал на Иран. Случаят Грас е само поредният банален, но достатъчно висок - и поради това опасен, пример за неизбежната уязвимост на демокрацията от самата себе си. Защото, ако революцията изяжда децата си, децата на демокрацията са склонни да изяждат майка си.
Сега разбрах вече какъв е Гюнтер Граас : некадърен писател , който е нацистки агент на Щази, мразещ естествено евреите, най-вероятно ислямски фундаменталист.
Много ще ми бъде приятно, ако "широко скроения" автор на статията даде на аудиторията своите определения за "семити", "семитизъм" и, в последствие, "антисемитизъм".
Дааааа, каква готеска в защита на ционизма! Драскачът, който се е подписал, дали се е замислил за милионите, повтарям - милионите жертви на еврейския банков капитал и собственост? Че повечето от световните банки от стотици години се управляват от евреи и с целенасочената им човеконенавистна политика на печалби и кръвопиене са съсипали милиони съдби! Колко много деца са умрели от глад, защото техните родители са били заробени до смърт от подобни банкери. Колко от тези дечица биха могли да станат творци, пионери в определена област, може би някои от тях - дори гении. Съсипани в името на печалбата на жълт метал! И този лайнар защитава ционизма? Какъв боклук. Изобщо дори не е успял да вникне в това, което е изразил Грас. НБ. За тези, които евентуално ще наскачат като помияри на преминаващ по улицата - не съм антисемит, нито проарабски, про не знам си какво и никакси фундаменталистки настроен. Просто гледам обективно на нещата. И когато се прави статия, чиято единствена цел като че ли е да бъде забелязан драскачът, уебкафето си пада под нивото, като я публикува. Поздрави и приятен ден!
Ти може и да не си евреин, ама ядеш от еврейска паничка. Ще взема само един кратък абзац от многото: "В извратената си защита на Иран..." ---------------- Защо да е извратена? Аргументи? ... той дори прилича твърде много на друг разглезен от популярността си критик на Израел..." -------------------- Разглезен от популярността си? Това ли е общата характеристика на критиците на Израел - те не са просто популярни хора, а са разглезени от популярността си и са започнали да си позволяват твърде много? "... като Ноам Чомски, който не можем да обвиним в антисемитизъм." ---------------- Их, колко жалко, че не можем да го обвиним. Е това ако не е писано от евреин...
"...действа може би и безспорния принцип на профилактиката - има-няма микроби, трябва да се мине с парцала, още повече в съмнителни случаи." ------------------- Хахахаххаха - ми той и Сталин така Всъщност не е смешно, плащешо е.
Е добър ден, все едно не знаете че този сайт е списван от толерасти и евро-атлантически настроени хора. Нормално е да подбират статии в подкрепа на ционизма и всякакви неща, които противодействат на ционистката схема. Само който не е работил и живял сред евреи може да ги защитава....
След като скролнах четейки по диагонал първите 5 абзаца в които не се каза абсолютно нищо, освен празни словоблудствия, стигнах до поредната статия, една от многото, служеща като причина за зараждането на "антисемитизъм"... Плоска и очевадна пропаганда, на принципа "нека впрегнем всички наши медии да плюят по всеки дето смее да каже нещо против Израел и политиката на тази страна"... Просто никой вече не се върже на тази нещастна пропаганда, няма как да продължавате а сипете на всеки критик на израел прозвища като "нацист", "антисемит" и т.н., и това да продължи безкрайно. Номера може да върви безнаказано само известно време, и вашето изтече господа чифути.
Бобчо Сега аз не разбрах....ако започне война Израел-Иран ти на коя страна си? Едните са мръсни чифути, дето времето им изтича, другите са мръсни чернилки, дето анти-толераста Брайвик ще ги оправи..... Да ама ако тръгнеш из Руси да трепеш резеняци-мюсулмани значи си на страната на чифутите. Ако тръгнеш да нападаш чифутите за финансовите несгоди, значи си на страната на мюсюлманите.... Кофти дилема за националист, а? Или е само "България на 3 морета и не ми задавайте неудобни въпроси"
10 Оня Дето Го Трият | 03.05.201213:48 Бобчо Сега аз не разбрах....ако започне война Израел-Иран ти на коя страна си? --------------------------------------------------- Ако започне тази война, няма значение на коя страна си, накрая всички ще сме мъртви като дойде ядрената зима. Та и моята позиция - аз не искам да "заемам страна", аз искам въобще да няма война. Иран е държава която не е нападала абсолютно никого от мнооооооого време насам, но е страна която е нападана. Иран си живеят живота, може и да не е по правилния според нас начин, но какво ни бърка това ако те не посягат на външни държави? А дилеми има само в сбъркания ти мозък, съзнадия дето вярват в абсолютната вярност на принципа "врагът на моят враг е мой приятел"...
е как да не е нападала никого от много време насам? и как точно я нападат в момента и кой? по-скоро иран плашат гаргите, че щели да метат атомни бомби над израел (все едно това няма да избие още милиард мангала наоколо) и по техните съюзници... за едно си прав - накрая и едните и другите че ги копат, ако има кой де.
фон бл - изказваш се и ти меганеподготвено. че кой номрален човек ще твърди, че е богоизбран? иначе екстремистите от която и да е вяра/култура се мислят за богоизбрани, дали ще са цоинисти, муджахидини, талибани, арийци и т.н., няма значение, все за същшия идиот става дума. само че те са малцинство. с една основна разлика, в иран на власт са точно такива мегаидиоти, религиозни фанатици и изкукали дедовци...
а на мене ми е безкрайно смешно било винаги, само и само да се изхрачиш по евреите (примерно), да си готов да си туриш задника в удобна поза на който и да е мангал, който също е против евреите. и същевременно да се водиш националист.
я пак прочети, какво точно съм написал. твоето твърдение не го отричам, освн може би, ако не твърдиш че всеки един гражданин на израел е ционист? аз например не твърдя, че всеки гражданин на иран е изкукал религиозн фанатик и изперкал дядка. за съжаление там такива ги управляват.
"Смъртта и страданията правят хората равни, но не и причините за тях." Г-н Кръстев, хората се раждат равни /омразните идеи на Просвещението и на по-нататъчните револУции/, само че далеч не умират като такива. Позиция по определен политически, икономически и др. - ически въпроси може всеки да има, някои обаче са малко по-забелязвани от други и хората се вслушват в тях, и им пискат алармите, но това на по-равните хора и кръгове от хора /"всички животни са равни, но някои са по-равни от другите"/ не се харесва, да. И започват те тогава, по-равните хора, подобно на Вас, г-н Кръстев, да хвърлят така едни думички в пространството - "антисемитизъм", "гротеска на загриженост", "ислямски фундаментализъм", "леви политици" и др. такива. А от нас се очаква, съвсем безкритично, глави да сведем, да позабравим едни прихванати кораби с помощи за ивицата Газа, да се преклоним пред изказването, че Израел е длъжен да се защити и това държавата ще направи и без помощта на САЩ, и в трепет да очакваме "защитата" на Израел, като след това цъкаме с език на международните критики на една истинска война, но никога в знак на несъгласие, защото те /разбирайте Израел/ са единствената преграда пред настъпващия ислямски фундаментализъм и "липсата на демокрация" /в една суверенна държава/, а и, как го каза Грас "das Verdikt ‘Antisemitismus’ ist geläufig". По поезията на Грас - познавам, в частност, творчеството на Грас, и то в оригинал. Заблудата Ви, г-н Кръстев, както и тази на онези, които смятат, че той е просто сенилен старец, на прага на смъртта /той и тези хора предвиди, сам пишейки за себе си, че е "gealtert und mit letzter Tinte"/, че е един застаряващ антисемит, изигра лоша шега, както на Вас, в тази статия, така и на една голяма част от човечеството. Няма една непремерена и необмислена дума, не говоря за немерена реч, в това "стихотворение". Мислете, г-н Кръстев, четете го Грас, в оригинал, и пак мислете. И се питайте, преди да започнете да пишете, защо един носител на Нобелова награда за литература, /който публично, но САМ И БЕЗ НАТИСК, призна на своя народ, на целия свят, през 2006 -та година, в автобиографичната си книга, участието си в СС, само че тогава израелският демократичен парцал на бацилите не го обяви за персона нон грата, защо ли?/, публикува точно на 4-ти април, в точно тези три големи вестника, стихотворение, в което се съдържа онова страшно двустишие: "Es ist das behauptete Recht auf den Erstschlag, der das von einem Maulhelden unterjochte " И това не е кой да е писател и поет, а именно онзи, който написа "Тенекиеният барабан", онзи, който поднасяйки въпроси и критика, винаги, на първо място, се обръща най-вече към един народ. Но този народ не е този на Израел, нито този на Иран. Това е ролята на Грас, г-н Кръстев, да покаже на целия свят, кой е този на/род. Вие как мислите, кой е? Срам ме е, че правите евтина пропаганда от думите на Грас, но повече ме е срам, че пропагандирате върху костите и призраците на най-страшното престъпление на 20-век, което днес човечеството обозначава с Холокост. п.п. Есета и статии на Амос Оз политкоретно ли е да четем или поради наличието на онова Клауснер, като фамилно име, неудобен идва?
"Измите" в тази статия са повече от смислените изречения!