Защо не протестират в провинцията?
Това се питат градските чеда по улиците на София с нескрит упрек в гласа. И наистина, провинциалните градчета на България са смълчани, няма вувузели и гняв, никой не протестира по улиците им. И не защото хората там са доволни. Няколко са причините за тази оглушителна тишина. На първо място - страхът.
Страх, че местният феодал може да те уволни заради политически убеждения. Препитанието на голяма част от активното население в провинциалните градове зависи от местната власт, в която са представени най-различни партии. Често общините се явяват комай единственият работодател. Като в Антоново, например. Или в Бяла Слатина. Опасно е да заложиш прехраната на семейството си в град, в който всички се познават. И да няма натиск, пасивността е по подразбиране. За мястото на всеки чакат поне още трима.
И тук стигаме до втората причина, която е неразривно свързана с първата - бедността.
Загубата на работа е равносилна на глад
Отделно от това бедният човек няма мисъл за възвишени ценности - като свобода, равенство, братство, демократични принципи и правова държава. Единствената му грижа е как да закърпи месеца без заеми. Само посегателството срещу този екзистенц минимум може да го накара да забрави страха, както се случи с протестите срещу безобразните сметки за тока миналата зима. Тогава бе поставено под въпрос самото оцеляване на хората.
Третата причина да няма протести в провинцията е застаряващото население. А революциите са привилегия на младостта. В годините на прехода малките градчета постепенно се превърнаха в тъжни хосписи, напуснати от работоспособното си население. Превърнаха се във фабрики за гурбетчии - строители и болногледачи на Запад. Младежите, доколкото ги има, също бързат да ги напуснат след навършване на пълнолетие - кой в търсене на по-добра заплата, кой за да учи в университет. Малцина се връщат. Немалко гинат от порока на безвластието и скуката - наркотиците. В някои градове на Северозапада цели класове "се боцкат". Без преувеличение. Властта нехае за мащабите на бедствието. Расте цяло обречено поколение.
Преобладаващото възрастно население в малките градове на България се страхува от революции и нестабилност.
Не разбира подскоците на младежта по софийските жълти павета
Недоумява за какво се борят. Чисто поколенчески старите нямат особено доверие в младите. Все им иде да им бутнат по една мотичка в ръката, вместо да подрипват бадева по площадите. А и цялата тази врява и "артистизъм" за тях е неразбираемо хулиганство. Единственото, от което се вълнуват бабите, е увеличението на пенсиите.
Правителството на Орешарски им го обещава. Защо да го свалят тогава? За тях десетте лева върху парите за старост са по-важни от някакъв си там Пеевски. "Предишните да не бяха по-добри?!", свиват те рамене. Към скептицизма на възрастта им се добавя и предаността към Партията, при която са си живели по-добре.
Дори не осъзнават, че тая Партия отдавна не съществува. Те не разбират принципите на демокрацията, а и няма за кога да свикват, че оттук нататък трябва сами да отвоюват правата си. Чакат - кой дъщерята от Италия, кой внуците от София, и държавата - да ги оправи. Молят се да не се разболеят, че няма кой да ги гледа, а болниците в българската провинция отдавна са се превърнали в заведения за еднолична търговия.
Най-лесното е да упрекнем тези хора, че не протестират. Че не разбират колко е важно да се сложи прът в колелото на мафията, която ги докара до това положение. Съчувствам им, разбирам ги, макар да ме гневят. Знам колко заети са с оцеляването си, за да се посветят на абстрактни каузи като "солидарност" и "справедливост". А пък и нали сега БСП щяла да намалява тока... Нищо че същата тая БСП преди време им го увеличи, като подари със закон огромни печалби на производителите на зелени енергии.
И все пак да не им се сърдят градските чеда от жълтите павета, които също носят своите вини. Когато тълпи от хора останаха на улицата в годините на прехода, когато зимата гладуваха във ВМЗ-Сопот и Мадан, когато затваряха болниците в провинцията, градските революционери не показаха особена активност. Сега берем горчивите плодове на подлото разединение. Нещо повече: от двете страни дружно забиват нов клин помежду ни. Дано са ни останали сили и разум да го преодолеем, та заедно - "жълтите павета" и "провинцията", "красивите, умните и интелигентните" ведно с "хората със специфичен зъбен статус" да изметем тия, които паразитират върху разделението.
