Дебатът за икономическите ефекти от минималната работна заплата не стихва вече почти 100 години. Икономистите от школите, гравитиращи около класическия либерализъм, твърдят, че цената на труда е като всяка друга цена, формирайки се от търсенето и предлагането и всяко ограничение върху тях създава негативни последици.
В случая на минималната работна заплата най-ниско продуктивните граждани остават без работа.
Икономистите от школите, гравитиращи около идеите за активна интервенция на държавата в икономиката, твърдят, че данните показват, че малки увеличения на минималната заплата не увеличават безработица, а свиват печалбите на фирмите за сметка на доходите на хората.
Тъй като с чисто икономически аргументи изглежда невъзможно да се спечели този спор в публичното пространство, реших да хвърля поглед в историята, защото често тя крие най-добрите уроци.
Минималната работна заплата се въвежда в САЩ между 1933 и 1938 (като веднъж е обявена за противоконституционна през 1935). Началното ниво е 25 цента на час. По това време, средното възнаграждение в САЩ е 62.7 цента, така че законът няма никакъв ефект върху повечето работници.
Политиците неглижират ефекта върху най-ниско продуктивната част от населението, а президентът Рузвелт изрича знаменитите си думи: „Нито един бизнес, чието съществуване зависи от изплащането на възнаграждения, които не осигуряват достоен живот, няма право да съществува в тази държава". И докато тези
гръмки леви популистки думи
намират добър отзвук в по-голямата част от САЩ (въпреки огромната безработица по това време), грозната истина за икономическия ефект от минималната заплата разкрива изцяло своето лице на малкия остров Пуерто Рико. Той не е отделен американски щат, но попада под юрисдикцията им - и съответно законът за минималната заплата влиза в сила.
Към онзи момент, Пуерто Рико е с изключително висока концентрация на неквалифицирани и нископродуктивни работници, а средната заплата е между 3 до 4 цента на час. Когато законът за минималната заплата от 25 цента на час влиза в сила, икономиката на Пуерто Рико се срива - повсеместни верижни фалити, висока безработица и дори тотален колапс на цели индустрии на острова. Но историческият прочит показва, че тази икономическа катастрофа се вписва изцяло в целите на
най-твърдите защитници на минималната заплата - профсъюзите
Всъщност, проспериращите текстилни и други индустрии в Пуерто Рико и някои южни щати са нямали практиката да включват своите работници в централизираните американски профсъюзи, получавайки много повече гъвкавост и по този начин произвеждайки продукти на много по-ниски за потребителя цени.
Профсъюзите в богатите щати са били подложени на огромен конкурентен натиск без да имат възможност да повлияят по какъвто и да било начин и затова се обръщат към федералното правителство, за да въведе минималната заплата и практически да унищожи тази конкуренция. Така и става - стотици хиляди бедни работници губят работата си в Пуерто Рико и южните щати. Две години по-късно,
Конгресът намалява минималната заплата до 12.5 цента, но това продължава да е прекалено високо за Пуерто Рико и някои други бедни щати с развиваща се икономика, а и вече е прекалено късно - икономиките им са колабирали и върнати десетилетия назад. Имайки предвид, че влиянието на Голямата Депресия все още се е чувствало, социалната и икономическа щета върху най-бедните работници е била ужасяваща.
Както в случая с Пуерто Рико, минималната заплата обикновено има най-видим ефект върху етнически, расови и дори национални малцинства, които по различни социо-културни или исторически причини са с по-ниска квалификация и съответно продуктивност. Нека вземем отново за пример историята на САЩ - афроамериканското и испаноезичното малцинство са с традиционно най-ниски доходи.
Ако класически-либералните икономисти са прави, то въвеждането на минималната заплата би увеличило безработицата сред тези малцинства, докато ако левите икономисти са прави, то това не би имало ефект върху безработицата, а доходите би трябвало да се увеличат.
Нека погледнем историческите факти отново
Дълги десетилетия преди въвеждането на минималната работна заплата, младите афроамерикански мъже (за които е статистически установено, че са най-уязвими от ефектите на МРЗ) са с по-висока заетост спрямо белите американци от същата възрастова група.
Дори през първите две десетилетия на 20-ти век (особено първото), когато САЩ е потънала в расова война и омраза срещу афроамериканците, американските бизнесмени са осигурявали заетост на 71% от младите афроамериканци срещу 51% за белите младежи. Това продължава до 40-те и ранните 50-те години, до първото съществено увеличение на минималната заплата.
Две десетилетия по-късно, безработицата сред младите афроамериканци е вече няколко пъти по-висока от тази сред младите бели. И тук звучи абсурдно мнението на леви икономисти, предимно от профсъюзите, които твърдят, че това е просто ефект от расизма и искат още държавна намеса.
Да не би по времето на Ку Клукс Клан, американското общество да е било по-приятелски настроено и по-толерантно към афроамериканците, отколкото днес, когато дори Президентът им е с тъмен цвят на кожата и хавайско-кенийски произход?
Всъщност, откритият расизъм е бил дълбоко вкоренена и неразделна част от философията на поддръжниците на минималната работна заплата. Форма на минималната работна заплата е била прилагана по време на Апартайда в Южна Африка, под натиск на белите работнически профсъюзи, които са целяли чрез нея да изолират черните от пазара на труда и да ги държат в мизерия и подчинение.
Икономистите-евгеници от Прогресивната Епоха са разбирали добре ефектите от минималната работна заплата върху малцинствата, които те смятали за нисши, и затова инвестирали много време и ресурси в популяризирането й.
От 20-ти век до днес, левите икономисти и политици са рафинирали говоренето си, въпреки че са запазили името си (продължават да се наричат прогресивни в САЩ и Великобритания, въпреки че в континентална Европа нямат проблем да се наричат и социалисти). Но какво ни кара да мислим, че ефектите от техните политики, особено минималната работна заплата, са се променили? Просто някога са ги изричали искрено и открито, докато днес лъжат и мажат. Разбира се, съществуват и леви, които вярват в лъжите искрено, но те просто не разбират от икономика.
Негативните ефекти от минималната работна заплата не са просто суха теория, извадена от скучен учебник по икономика
Те са реални човешки трагедии на най-бедните от бедните работници, които остават без препитание и възможност да се грижат за себе си и семейството си.
Най-тежко това се понася от определени етнически малцинства, които по различни причини са с най-ниска продуктивност, но когато мащабът е голям, както би бил в случая с европейска минимална заплата, то катастрофата засяга цели щати, региони и дори бедни държави каквато е България.
Всъщност, фиксирането на цени и ограничаването на търсенето и предлагането на всяка стока и услуга имат същия негативен ефект, тъй като икономическият закон не предвижда изключения. Ето защо, без значение какви мотиви се пропагандират и какви ефекти се предсказват, обществото трябва да се противопоставя твърдо на всякакви такива инициативи на управляващите.
В момента особена популярност набира идеята за минимална работна заплата на европейско ниво, която би сринала тотално българската икономика (както видяхме в казуса с Пуерто Рико). Минималната заплата и осигуровките в България пък бяха вдигнати няколко пъти по време на кризата, което доведе до повишаване на безработицата, особено остро усетено в най-бедните български области и сред най-бедните български граждани (и допълнително направи включването на ромите в пазара на труда почти невъзможно).
Да не забравяме и че наскоро правителството ограничи лихвите по бързите потребителски кредити, с което не постигна нищо друго, освен пренасочването на тяхното търсене към черния и особено брутален лихварски бизнес.
Дали ще научим нещо от историята или ще продължим да повтаряме грешките си - остава да видим. А както са казали някога древните китайци, определението за глупост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.
Цитат от господин Каролев: "Към онзи момент, Пуерто Рико е с изключително висока концентрация на неквалифицирани и нископродуктивни работници, а средната заплата е между 3 до 4 цента на час. Когато законът за минималната заплата от 25 цента на час влиза в сила, икономиката на Пуерто Рико се срива - повсеместни верижни фалити, висока безработица и дори тотален колапс на цели индустрии на острова." Затова едни грамотни управляващи щяха да се осведомят за състоянието на дохода в Пуерто Рико, щяха да дадат на този американски полу-щат няколкогодишен гратисен период, през който плавно да се повиши дохода до минималния, приет за всички останали и дори можеха да подпомогнат Пуерто Рико с малко пари за квалифициране (от където моментално ще дойде качването на продуктивността) на пуерториканските работници. Когато някой има желание да направи една смислена и рационална промяна - това винаги може да стане факт. А пък когато няма желание промяната да се случи (въобще, камо ли пък по рационален път) - просто ще дава извратени примери, как "не може" да се получи...
Цитат от господин Каролев: "Всъщност, проспериращите текстилни и други индустрии в Пуерто Рико и някои южни щати са нямали практиката да включват своите работници в централизираните американски профсъюзи, получавайки много повече гъвкавост и по този начин произвеждайки продукти на много по-ниски за потребителя цени." По-ниски цени за кои потребители по-точно? За пуерториканските потребители ли (ако те въобще са можели да си позволят произвежданата от тях продукция) или за квалифицираните и високопроизводителни (по господин Каролев) работници извън Пуерто Рико (онези, със среден доход от 62.7 цента)? Явно, господин Каролев е планирал пуерториканските работници за неквалифицирани и нископроизводителни завинаги, само заради това, че са попаднали на некомпетентни управляващи (и икономисти...)! Интересен тук е въпросът, какво ще стимулира, в описаната от господин Каролев ситуация, пуерториканските предприемачи, да направят производствата си по-ефективни и производителни (налагащи и инвестиции в квалифициране на работниците) и какво лошо има в едно такова развитие?! Освен "лошото", че подобно нещо не може да се случи от самосебе си...
Борка, Да ти е...ба пут...ката май...на у а...лниот сфинктер мога и аз, шибан некадърен просяко...Само че съм твърде възпитан, а и в чужбина! Има, има си всеки в Англия Нешънъл Иншурънс Намбър, демек НИН, а не НИНо, ама карай...Имат и Ю Ти Ар, сертификат за безопасност (Ес Ци Ес...не ми се проверява в момента, иначе ще ти го напиша). Имат и ППЕ - демек каска, обувки и ръкавици за спазване на мерките за безопасност (и светлоотразителна жилетка, по спомен). Та майсторът може да работи като самоосигурен и в България до завършване на обекта, никой не му пречи, даже тук му признават 35% разходи по извършване на дейността. Или да се регистрира като ЕТ и отново същото, но с 15% данък върху дохода! Какво ми говориш глупости?! Отделно, в доста фирми в България вече се плаща на час, което наистина е малко по-гъвкаво като схема, но не отменя нуждата от защитен минимум - по-малко от толкова и толкова на час не може! Не само това. Законодателят в "тъпата полуграмотна България" прави разлика между непълно и намалено работно време - едното е 4 часа, другото 6! Ако не са наглите работодатели като някои господа - наемат на 4 часа и работникът се поти 12, всичко с приходната част на бюджета да е наред. Аз казвал ли съм ти случая, при който в голяма и известна българска фирма кандидатствам преди 7 години за работа. Мениджърска позиция. Питаха ме за заплатата, споменах им цифра около 1000 лв. Бяха съгласни, но настояха да ме осигуряват на МРЗ, за да "измамиме държавата" Попитах ги на свой ред - "А като тръгна да напускам, ще ми платите ли реалната заплата или ще измамите и мен"? Кой какво ми гарантира?!
Е хубаво с какво ме обори?А за п..м.. ше ти е малко трудничко,капут недоклатен!А на мен възпитанието не ми пречи. А в България ще работиш до завършване на обекта почасово на путкин ден.И я ми кажи кои са тия фирми дето законно плащат почасово в България-НА постоянен трудов договор да речем за два часа и половина? А и да те питам ,кое самоосигурено лице в Англия плаща повече от 20%?Ютиар може да вземеш ,а може и да не вземеш-твоя воля.Я си снимай сторното ,и ми дай линк да видя аз как са ти признали 35% разходи. Изобщо ,като няма какво да кажеш-чети внимателно и недей да подрипкваш ,като петленце.
Губернатори, областни управители, кметове и министри не могат да вдигат заплати, те могат да създадат условия и закони, спрямо които обществото (икономиката) да повиши или намали заплатите си. 25 години минаха от 1989, още ли не можете да го разберете? Да били дали на Пуерто Рико 3 години да си вдигне заплатите, иначе всички ставали безработни... Абе, хора....
Ако МРЗ от функцията си на екзистенц минимум премине в категорията „сносен живот“, хората просто ще спрат да си напъват задника, да учат и да се развиват. Що да си даваш зор, като с каква да е работа, можеш да имаш всичко, което и другите имат? Той социализЪма затова и се провали – имаше за всички, но по малко. Беден си, ама гладен не можеш да останеш. "Експлоататорския" капитализъм с развитието си погълна "справедливия" социализъм. От друга страна, в страни с голям процент сива икономика, МРЗ защитава донякъде пенсионната и здравната системи. Тези, които сега се осигуряват на МРЗ, без нея, ще започнат да се осигуряват на 1 лев заплата. И сега пенсиите са символични, а лекарите бягат зад граница, а тогава ще стане още по-забавно. Работата отива към колоните на сградата на Монтен – пипай умно, да не събориш с падането на една колона цялата сграда. Кога минем на частни пенсионни и здравни фондове, а не пречи и силно правораздаване, тогава може и да се мисли за отмяна на МРЗ.
А защо допускате автоматично, че е добре и дори възможно пенсионната и здравната система в тази част на света, при тази демография, да продължат да бъдат в сегашния си солидарен вид? Аз виждам само аргументи за обратното. Don't make hasty assumptions
Защото гн. Каролев по-лесно се размива отговорността, в сегашния солидарен вид на пенсионната и здравната системи. Разни шефове, и шефчета се изкушават да си врътнат далаверки против интересните на пенсионно и здравно осигурените лица. Или поне такова е усещането в публичното пространство. Индивидуалните партиди, дават по-големи възможности на здравно и пенсионно осигурените лица да взимат решения в своя полза, и свой интерес. Донякъде по-голяма гъвкавост. Преди година питах представителка на Алианц, как ще осигурят по-висока доходност на осигурените лица, за продължителен период от време? Отговорът беше - ДЦК. Разяснява надълго и нашироко и за допълнителното пенсионно осигуряване, как някой можел да предочи Универсалния пенсионен фонд, и предлага индивидуални сметки. Е какво пречи да си направим лична сметка в която и да е банка? с какво да по-добри от срочен влог в някоя банка? - отговор - чаровна усмивка.
Т.е. тя сградата ни, наречена държава и без това е скапана и нестабилна, що да не си я срутим сега, ами да я оставяме сама да си падне. Нали така или иначе все ще се срути? Направо с фадромата и да не се мъчим Не защитавам МРЗ. Но сложните системи се пипат от системни анализатори. Предметния аналитик, може и да е най-добрия икономист или брилянтен банкер, но си остава предметен аналитик. Може да предлага алтернативи, но овластиш ли го да взема решения, аман ти е работата. Ще оправи един сектор, но ще срути държавата.
Ко речи? Абе асъл са ви събирали от кол и въже.Да нямаш предвид вдигане?
http://www.nap.bg/page?id=188 Абе Камелия,момиче,аз ли съм пропуснал нещо?Дигнаха го от 2200 на 2400 за 2014г.?Как ще махнат прага?
Господина Каролев отдавна ни е показал, че е готов да повтаря каквото се иска от него, за жълти стотинки, така че мнението му не струва повече от това на Оня, дето ми разправя, че дължа компютъра си на корпорациите, все едно че те са ми го подарили, едва ли не
Краси, историята е ,че не мога в България да наема на постоянен трудов договор лице ,което да работи за мен 2 часа дневно.Това е.В Англия може, защото съм го правил.Просто законодателството е ориентирано почасово,а не месечно. А щом си рекъл ,аз ходя ,всяка година до Лондон за по месец време около 25-27 септември,това с халката можем много лесно да го решим.Просто ми казваш кода и чакаш датата.Аз със разходите нямам проблем и не съм имал.
Корпорациите са ти го произвели компютъра. И щом си го купил от тях доброволно, то това е взаимноизгодна размяна.
Краси , даже ми хрумва по-добра идея!Я дай една банкова сметка,а аз ще ти платя билета до България,обаче от 25 тоя месец натам,че от утре не съм в родината.Хем ще се видиш със семейството,хем ще натаманим въпроса с халката . Аз плащам бе.