От нарочно изследване на БАН научаваме, че понастоящем е модерно българчетата да се кръщават Даниелали, Кристиандра, Стефани-Грейс, Роберто-Йоан, Себастиан-Магнус или Арабелла Озара.
Удивително е как може да има мода в нещо, което се предполага, че ще се ползва неизменно в един и същи вид през следващите 70-80 години, каквото е личното име.
Аман от тази модерност!
Всъщност в модата на имената имало течения. Например имена на герои от филми и сериали. Учените отчитат, че бразилските сериали преди години са променили коренно картината на българската именна система. Днес, слава Богу, турските не са чак толкова влиятелни, освен сред някои по-специфични притежатели на български документи за самоличност.
Модерни били и патриотичните имена, които можем да разделим на две: средновековно-аристократични и възрожденско-битови.
При първите много популярни били ктиторите на Боянската църква Калоян и Десислава (нали знаете, че ул. „Калоян" в София не е кръстена на цар Калоян, а на севастократор Калоян, чийто дворец е бил там, а пък Боянската църква е била негова частна собственост).
Аз не знам защо точно тези двама са толкова популярни, може би защото се говори често за тях и образите им се тиражират по търговски опаковки на различни стоки. Иначе ако питаш бащите и майките на всички Десислави коя е онази Десислава, на която са кръстени дъщерите им, сигурно ще пристъпват от крак на крак и ще гледат в земята.
Други средновековно-аристократични имена на мода в момента били Пресиян, Баян, Иван-Александър, Симеон, Асен и Крум. Все славни царе.
Да се чудиш защо този народ е против монархията! Същото е и за името Борис - повечето Борисовци идват от цар Борис III, а не от св. Цар Борис-Михаил Покръстител, на когото всъщност е кръстен и цар Борис III.
Фаворити в народно-битовата линия са Рая и Калина и Сиана, а за момчетата - Батул, Бончо, Делчо, Запрян, Милчо, Панчо и др. Ако тези деца бяха кръстени на баби и дядовци, щеше да е съвсем нормално и похвално, но тогава пък едва ли щяха да попаднат в списъка на „модерните" имена. Тъй че очевидно става дума за патриотична приповдигнатост, която впрочем също е твърде модерна напоследък.
Но най-модерни, с най-силна тенденция на зачестяване са западните имена: „Айви, Вайлет, Дейзи, Джорджина, Джули, Енджи, Илайда, Илейн, Имани, Кейлин, Кейтлийн, Кийра, Маура, Мегън, Орнела, Прея, Риана, Тиама, Цезария и мн. др. И мъжките имена: Алегзандър, Анджело, Андрю, Анжел, Анри, Брайан, Браян, Викторио, Винченцо, Джордж, Джулиан, Джъстин, Доменик, Ейдриан, Жак, Жулиен, Ивън, Крисбраян, Кристиано, Кристоф, Лукас, Майкал, Максимус, Марсело, Матиас, Нейтън,Райън, Рей, Рикардо, Ричард, Робърт, Роже, Рой, Сантино, Себастиан, Стефано, Феликс, Фернандо, Франки, Франко и мн. др."
Защо, бе? Нали западът беше кофти, нали бяхме големи славянофили, нали щяхме да излизаме от Европейския, за да влизаме в Евразийския съюз...
Но като цяло дали децата се кръщават на персонажи от фирми, на славни български владетели или просто с „шикозни" английски, френски и италиански имена, е все едно. Самият факт, че се кръщават както и да е, само защото това е „модерно", говори за небивала простотия.
Много е важно, когато кръщаваш едно дете, да знаеш какво означава името, откъде идва и защо го избираш - за да сътвориш магия, за да се причастиш (да станеш част) към нещо, за да покажеш уважение към някого или да спазиш някаква традиция.
Обикновено децата се кръщават на родителите на своите родители, за да се покаже уважение към континуитета. Традицията обикновено казва първото момче да се кръсти на бащата на баща си, второто на бащата на майка си и т.н.
Когато обаче традицията отстъпи пред модерността, нещата се объркват и се очертават два подхода по отношение кръщаването с имената на предците:
1. Да не обидим никого. Кръщаваме детето с някакво идиотско новосъздадено име, което съдържа имената на всички роднини, които биха се засегнали - например Герголиана, Трифомир или нещо подобно.
2. Майната им на всички! Ние сме модерни и ще кръщаваме децата си както пожелаем (Девайла, Емелина, Катлея, Стония, Нивалин и т.н.). Светът започва от нас! Всичко дотук трябва да се зачеркне и забрави!
Това е много тъжно, защото не са нещо необичайно хората, които даже не знаят как се казват прабабите и прадядовците им, докато родословието на едно породисто германско овчарско куче, например, може да се проследи по дати и имена до 1895 г. Тъжна история. Но до това води модерността и прекалено високото самочувствие.
Кръщаването на баби и дядовци е двояко, защото от една страна така се показва уважение към тези хора, но от друга се почита общият небесен покровител.
Аз съм кръстен на дядо си Иван, но и на своя небесен покровител св. пророк Йоан Кръстител и Предтеча Господен. Той е покровител на дядо ми, на мен, на сина ми и на внучката ми. И на десетки други хора преди нас и след нас. Християните живеят в църква, а църквата се състои както от живите, така и от умрелите и в частност от светците.
За християните личното име е символ на общението с предците и светците. И като казвам „символ", нямам предвид просто формален белег, както е прието да се разбира, а действително духовно, умопостигаемо, а не сетивно общение. При това положение етимологията на името не е толкова важна, макар че е добре да се знае - при името по-важна е личността на светеца, от когото е взето, отколкото значението му.
Иначе повечето християнски имена са с еврейски, гръцки (или еврейски през гръцки) и по-рядко латински произход. Някои локални светци (Борис, Тривелий, Енравота) са с имена от съответните езици.
Така е при християните. Неслучайно думата за кръщаване (даване на име) и Кръщение като тайнство е една и съща. Защото Кръщението като тайнство е духовно раждане за нов живот, каквото, предполага се, е и получаването на лично име.
Сигурен съм обаче, че за огромно съжаление, днес малцина подхождат към именуването на децата си по този начин, с тези мисли и мотиви.
Друг много продуктивен модел при именуването на децата е (или поне е бил) магическият. Той почива на схващането, че думите носят свойствата, природата (логоса) на предмета, който обозначават. Така човек, кръстен Здравко, се очаква да не боледува.
Божидар е такъв, който е подарен от Бога (на гръцки е Теодор, но при Тодоровците по-скоро се отдава почит на св. Теодор Тирон); Снежана е бяла и чиста като сняг, Огнян (Игнат на латински) е огнен и т.н. Има страшно много типични двусъставни славянски имена (Борислав, Светослав, Станимир и т.н.), които се използват и днес и които са обект на отделно изследване.
Има и чисто формален начин на именуване - Харизан (който е подарен), Найден (който е намерен), Белчо (който е бял).
При римляните този модел се усъвършенства до просто номериране - Примус, Секундус, Квинт, Септимий, та чак до Октавиан (осми) - името е често срещано, следователно многодетните семейства в древния Рим не са били изключение. Но това е при латинците.
При нас популярно име-номер е само Първан. Петкан е по-скоро на св. Петка (Параскева), а не защото е пето дете в семейството.
В думите има много сила, а още повече сила има в имената. И това не са празни приказки. Словото е логос, идея, то твори и разрушава. Има много начини и мотиви да избереш име на детето си. Но при всеки от тях, избирайки го, ти казваш нещо, разказваш нещо за себе си и за живота си.
Какво казваш за себе си, когато кръстиш детето си Индиана? Или Версаче? Нищо не казваш.
Или по-лошо - казваш. Казваш: „Аз съм..." Хайде да не продължавам, че някой ще вземе да се докачи.
Модните тенденции при именуването на децата, описани в изследването на БАН, не говорят добре за духовното състояние на нацията. Говорят, че все повече хора са необразовани, прости, арогантни и убедени в собствената си безценност.
Те не са виновни, защото когато са били деца, никой не си е направил труда да им обясни някои основни неща и да им даде прилично възпитание. Ако сега не се стегнем, утре техните деца, онези с изчанчените имена, също ще станат родители и ще трябва да дават имена на децата си. Какво ли ще е модерно тогава?
Не знам. Но мисля, че Картаген, каквото и да означава името му, трябва да бъде разрушен.
