Горещи новини: работеща майка си тръгва от офиса в 5:30, за да прекарва повече време с децата си. И не се срамува да го заяви открито. Геройска ли е постъпката й, или тя постъпва така, както трябва...
За съжаление, това наистина е факт, достоен да стане топновина - особено когато въпросната майка е Шерил Сандберг, главният оперативен директор на Facebook. Постъпвайки по този начин и насърчавайки други майки да последват примера й, Сандберг прави на всички голяма услуга. Нейното изявление е важна стъпка към нормализирането и утвърждаването на практиките за гъвкаво работно време, които трябва да бъдат не изключение, а правило.
Освен че нейното признание е добре дошло, то предлага и някои деликатни теми за размисъл. Макар че си тръгва от работа с половин час по-рано откакто децата й са родени - т.е. от 7 години насам, едва през последните две години Сандберг се "осмелява да говори за това публично".
Табуто да кажеш, че заради семейството си ще си тръгваш по-рано от работа
Основните въпроси, провокирани от това признание, са няколко: в една конкурентна индустрия, където хората работят дори извън работно време, защото работата им просто не може да се вмести в някакви конкретни часове, наистина ли е толкова неприемливо да си тръгваме от работа по време, което някога беше стандартно?
Дали хората, които имат осемчасов работен ден и си тръгват точно в 18 ч всяка вечер, са прикрито осъждани от своите колеги? Какво се случи с "балансирането между работа и личен живот"? И което е още по-лошо - дали хората, които работят единствено в тези "стандартни" часове, по-рядко биват предлагани за повишение...
Въпреки факта, че мнозинството жени, особено отговорните професионалисти като Сандберг, съчетават кариерното си развитие с отглеждането на деца, малката мръсна тайна на днешния бизнес свят е, че все още се иска много смелост - и вероятно ръководен пост в някоя компания, за да говориш открито за по-ранното тръгване от работа.
Сандберг започва да се чувства достатъчно комфортно да обсъжда публично работното си време едва след като навлиза в най-високите равнища на управлението.
Ясно е, че много хора в технологичния бизнес се надяват "балансираният живот" да престане да бъде мръсна фраза. Трудно е да си представим, че Сандберг - жена, чиято кариера я отвежда от Харвард до финансовото министерство на САЩ, Google и до шанса да бъде дясната ръка на Марк Зукърбърг, може да бъде обуздана лесно.
Тя може и да не е обикновена жена, но страхът й от последствията от евентуалното разкритие, че си тръгва от работа по-рано е споделян от твърде много работещи майки. За съжаление, техните страхове изглеждат напълно основателни. Сандберг просто е изключението, което потвърждава правилото.
Наложително е да признаем правото на работещите съпруги и майки да са "отстъпници"
Оценявана по вездесъщите принципи за работното време, където дългите часове и постоянното разположение се смятат за синоними на отдаденост и компетентност (въпреки многобройните доказателства за противното), Сандберг е т.нар. от социолозите "отстъпник от времето" - или с други думи човек, който има работно време, различно от 8-часовия трудоден.
В това определение попадат и по-ранното приключване на работния ден, както и почасовата работа и споделянето на едно работно място. Проучванията показват, че гъвкавото работно време е убиец на кариери независимо от пола.
Но жените, особено майките, при които вероятността да се възползват от по-свободни възможности за работното си време е по-голяма, са изправени пред двойна заплаха: от една страна заради гъвкавото работно време и от друга заради простичкия факт, че са майки. И двете неща най-често означават задънена улица в кариерата и намалена заплата.
Това важи за хората, които продължават да работят, но най-пренебрегвани са около 25-30% от майките, които - вместо да продължат работа, прекъсват временно или окончателно кариерата си. Въпреки че тази група масово се възприела като "избрала да се откаже от професионален ръст", техните "варианти" обикновено са между изцяло отдаване на работата или пълен отказ от нея, и техните решения да напуснат са неохотни и изпълнени с конфликти.
Както един бивш консултант по управление споделя за своя работодател: "На практика те искат да ти скъсат задника от работа и ако има нещо, което би попречило на това, тогава без никакви компромиси биваш уволнен".
Даваме ли достатъчно шанс на жените да балансират между личен живот и работа
За тези жени, повечето от които никога не са си представяли, че ще трябва да избират между кариера и деца, цената на негъвкавото работно място е твърде лична и дълбока - разрушени мечти, по-ниски заплати и никаква независимост.
Като общество ние понасяме по-дългосрочните загуби, тъй като напускането на работа от страна на тези жени ни лишава от таланта, от който толкова много се нуждаем и пресушава извора на бъдещите лидери-жени.
Тайното напускане на работното място с половин час по-рано от страна на Сандберг е частно решение на един публичен проблем. Подобно на толкова много жени, тя открива начин да се справя с работата си.
Твърде често възможността за гъвкаво работно време е предимство, екстра, бонус за високи постижения, който трябва да бъде спечелен, или просто нещо, което е написано в договора, но се практикува само в специални случаи. То не се възприема като добра практика и определено не е сред правата на служителите.
Ерата, в която недоспиването се превърна в своеобразен повод за гордост
Тези дискусии ни напомнят и за медийния магнат Ариана Хъфингтън и нейните размисли за съня: не само, че съвременният трудещ се човек не спи достатъчно, но и хвалбата за това колко малко време си прекарал в сън се превръща в почтен медал, който всички ние развяваме. Някои предполагат, че хората, които се наспиват, не работят достатъчно усърдно.
Какво да кажем за размитата линия между работа и личен живот в съвременния свят? Сандберг признава, че след като вечеря с децата си, се връща на бюрото си, за да провери пощата си - ясно е, че да "бъдеш на работа" в офиса вече не е задължително, за да "вършиш работата си". Предизвикателството тук е, че способността ни да проверяваме работната си поща по всяко време ни кара да предполагаме, че постоянното работно време се превръща в новата социална норма.
В края на краищата не бива да забравяме, че нашата работа се измерва с нашата продуктивност, а не с броя часове, които влагаме в нея. Уви, малка част от нас е в позицията да промени схващането за това. Зависи както от работодателите, така и от служителите отново да направят здравословния начин на живот социално приемлив.
Да питам аз пък, ако тази (шефката де) жена не заема този пост, а , да речем примерно е хигиенист във фейсбук ,и си тръгне така, как мислите, колко време ще има работа? Монетата има две страни.Разглежда се частния случай на шеф в огромна корпорация - ми той си има привилегии ,малки или големи, ако после да си скъсва задника от бачкане и в къщи.Нищо против нямам ,ако има начин работещите дами да си тръгват по рано (ех , що ли не е така и жената... ) , но тук в България,пак само в частни случаи и в определени компании би било възможно това да се случва.Или пък, ако има варианти от вкъщи да се бачка. Така че , нека да не се прави от това сензация, няма смисъл...
Незаменими хора също няма - но това се отнася до работата. В семейството хората са незаменими! Въпрос на приоритети - както се казва ---- Да, Леле Мале, но и зависи какво прави хората щастливи. Някои хора работата ги прави щастливи. Това е факт и няма смисъл да им казваме, че приоритетите им не са на ред... само защото това не са нашите приоритети! А и не мисля, че хората не са незаменими в работата! Ако беше така нямаше Айнщайн да развие теорията си, а някой друг, нали! Да, ама е Айнщайн! Веднъж (от да кажем гугъл възможности- пояснявам числото гугъл е най-голямото е математиката- 10 на 100-тна степен) се е паднала таква комбинация от гени, познания, напредък и натрупвания на знания в науката и възможности да се роди дадена идея, така, чеееее тази възможност не е толкова лесно заменима, колкото ти се струва... Ако ми разбираш примера...
16strawsPulledAtRandom | 19.04.201215:20 "...Да, ама не! СЛЕД като вечеря с децата сяда на лаптопа... ОГРОМНА разлика..." ----------- Нещо не усетих иронията, която задължително трябваше да присъства в думите ти Сламко, този път нямаше ирония, представи си (в това изречение, последните думи обаче са! ). Наистина го намирам за съществена разлика.
@Мина, примерът с Айнщайн не е приложим, защото научните работници нямат работно време. Само големите учени (и то най-вече от БАН) имат работно време и то е от 11 до 14 часа. А пък другият "гуглов" пример е далеч от моите скромни познания и действителност и нищо не схванах Ако беше дала пример с изпражнения на пингвини пО щях да те разбера, ама с математиката съм разведена от 5-ти клас...
Да, всичко е въпрос на личен избор. Мануела, ако искаш да пиеш две чаши вино, си в пълното си право да си биеш камшика в края на работното време и да си ги изпиеш с кеф. Никой не може да те задължи да си работохолик като него самия. Не трябва да се очаква от теб да даваш повече от осем часа от времето си за да заслужиш повишение, само защото колегата до теб дава 12 часа. Това си е негова работа. Нека на него му дадат двойно повишение. Разбира се, нямам предвид, че трябва д си като шфейцарски часовник - да си тръгваш на минутата. Имам предвид, че не трябва да бъдеш принуждаван да оставаш системно след работа за дълги периоди от време, ако изрично не го желаеш. Самият аз съм стоял до малките часове на нощта да работя, а по принцип дори идвам преди началото на работното си време. Не ме разбирайте погрешно, съм като държан на въже. Но не бих приел натиск от страна на работодателя да работя значително повече, отколкото ми се плаща (за щастие нямам такива проблеми). Мина, ако човек желае да прави кариера, това няма как да стане безда жертва лично време. Говоря за нормални служители. Аз съм бил джуниър девелопър (а не мениджър), на когото са вадили душата за глупости. Наприемр - това е супер спешно, трябва да е готово до вечерта. Правя го докъм полунощ. Клиентите го тестват след седмица. Е защо трябва да го правя в извънработно време, за което не ми се плаща? Това се повтори много пъти, докато най-накрая не разбрах, че думата "спешно" има много разтегливи и относителни тълкувания. Сега си карам без овъртайм, особено след като видях, че повишението на оценката (респективно заплатата ми) не зависеше от прекараното време в офиса. Вършиш си съвестно работа като за осем часа. Ако трябва днес да работиш 12 - ОК, но после тези 4 часа овъртайм си ги вземаш обратно. Това е. Ако реша да ставам мениджър, ще му мисля. Но за обикновени бачкаторчета, това ми е философията.
Разбира се, шВейцарски. Кафето, айде пак да ви дудна - вземете добавете редактиране на постове...
Постъпвайки по този начин и насърчавайки други майки --- а какво става за татковците, нещо отново се опитваме да вкараме дискриминацийка... освен това, как точно доказва, че ще си стои със семейството, а нема да бройка "агнешко" по баровете, докато си говори простотии с другите кифли? въпроси, въпроси...
a за несемейните? дай да вкараме и "ергенски" данък пак.
минке, отново си срала по въпроса за математиката: "от да кажем гугъл възможности- пояснявам числото гугъл е най-голямото е математиката- 10 на 100-тна степен" какво е това най-голямо число в математиката, бе моме? ти въобще имаш ли акъл на мозъка, а какво е числото 10^100+1 тогава? или получаваме Overflow? нема такова число викаш...
освен това по смътни спомени, google е грешно изписано името на въпросното число. check your facts first.
Според мен хората, които те карат да стоиш извънредно под претекст „Спешно е”, трябва да ги тръшне нещо. Винаги се оказва, че няма нищо спешно, а пък, ако има обикновено причината е, че шефовете пият кафе до три, пушат до четири и обикновено петък вечер в 5 без 5 се сещат, че има спешна работа. Всяка секунда от живота е ценна, защото 8 часа зад бюрото може да повреди всеки здрав човек, какво остава да се работи извънредно. Да не говорим, че и тези 8 часа много рядко са уплътнени и никога досега не се е случвало индианците в службата да работим извънредно от това, че не можем да свършим в срок нашата си работа, обикновено вождовете си умуват решенията безкрайно дълго, а после всички дружно висим по нощите петък вечер.
Мина , без лошо чувство, ама никой не сяда НА лаптопа, освен ако не е извратен или иска да го строши! А и как ще го ползва като е седнал на него г-жо майстор или доктор не знам точно каква.
Продължавайте да си говорим де... как ще запълним още някой и друг час иначе
некои са виртуози със задните си части - дори мислят и раждат идеи с тях...
10 lele male | 19.04.201214:33 Curley pretty, Примерно може да каже, че й се ака, а на чуждо място се запича... Всичко може да каже. Ако й се вържат. @Мануела: щом ще се оправдаваш заради повишено либидо, що па да не си тръгнеш от работа и заради нуждата от успокоение с 2 чаши вино? Оправните хора го правят най-редовно. Ако ти разправям какви страхотни обяснения съм чувала... няма да ми повярваш. И хората вярват.