В малкия град Хохентурн в австрийската провинция Каринтия, до италианската граница, предстои откриването на гигантски бордей. Инвеститорите му обявиха, че там ще работят 140 секструженички.
В момента градът има само 800 жители, а бордеят ще предизвика демографски бум в региона. Проблемът не е само в "курвите", но и в тези (повечето от които емигранти), които ще заемат 40-те административни и логистични длъжности, целящи да подпомагат секструженичките, докато те извършват дневните и нощните си професионални задължения с клиентите.
Въпросните инвеститори - оставащи неназовани предприемачи от Швейцария и Германия, са инвестирали над €7 млн. в проекта. Целта им е да се възползват максимално от близостта на Италия, където проституцията е незаконна, за разлика от Австрия, където бордеите са узаконени и секстружениците се облагат с данъци, защитени са от полицията и имат здравни осигуровки.
Всичко това показва, че всякакви начини са добри, щом създават нови работни места в ЕС. Нека не забравяме новите професии, които вече са включени в статистиките за трудовия пазар. И без да бъдем иронични, може да заявим с чиста съвест, че новият бордей вероятно ще спомогне за намаляването на нивото на безработица сред европейските жени на възраст под 24 години.
Заслепени от безработицата
Изглежда очевидно, че европейските лидери сериозно се притесняват от проблема с младежката безработица. "Ако нямат работа, младежите ще изгубят вяра във възможностите, представлявани от ЕС, както и във важността на единна Европа. Няма бъдеще за Европа, ако младежите й са нещастни," заявяват те.
Всички са единодушни, че бордеят ще привлече основния процент от секструженичките си от Изток - от частта на Европа, живяла под комунистическа власт до 1989-а, преди да се присъедини впоследствие към ЕС.
Безработицата сред европейските младежи е достигнала безпрецедентни нива: в Гърция 60% от населението между 14 и 24 години е без работа; в Испания - 56%; в Италия тя е близо до 38 процента.
Изглежда невероятно, но е истина. Основните поддръжници на Европейския съюз, които твърдят, че това е задължително условие за подновяване на пазара на труда, настояват, че мобилността трябва да се подобри, като се сложи край на страха и предразсъдъците.
Като единен пазар, нуждаещ се от глътка свеж въздух, Европа би трябвало да бъде свободна от психологически и юридически пречки. Когато млада жена на 24 години емигрира, това не означава, че тя непременно го прави, за да проституира; и все пак стереотипите от ерата на падането на Берлинската стена умират трудно и жените от Източна европа продължават да бъдат най-търсени като секструженички.
Този стереотип (липсва подобен имидж за младите жени от Гърция, Испания и Италия) също така служи за прикриване на друг: "Когато хората от Източна Европа емигрират, те крадат работни места от западняците." И все пак статистиките показват съвсем различна ситуация.
Скорошно изследване, публикувано в Италия, показва, че италианците масово са емигрирали в Германия през последните години. От 2011 до 2012-а броят на италианците в Германия се е увеличил с 40%. Миналата година около 12 000 италианци в трудоспособна възраст са емигрирали в Германия.
Привлекателни социални помощи
Румънски седмичник наскоро публикува историята на млада женена двойка, която е инвестирала всичките си спестявания в малък апартамент в Мюнхен, така че жената да роди първото им дете там.
Те са го направили поради една проста причина; Германия предлага социални помощи за семействата с новородени деца, докато в Италия социални помощи в момента просто няма.
Европа няма обща социална политика, регулациите на пазара на труда се определят на национално ниво - всяка страна действа по своя собствена преценка - и така най-малкият прилив на емигранти се приема за атака срещу държава, която се справя по-добре от другите.
Мобилността на секструженичките е гарантирана, но това не е проблем, създаден от Европейския съюз - а проблем, който съществува от незапомнени времена. Това е последица от нашата нестабилна и двулична цивилизация.
Засилване на контрола на трудовите пазари
Австрия и Германия вече оповестиха, че ще използват правото си на мораториум, за да ограничат достъпа на гражданите на новоприети в ЕС държави като Хърватия до трудовите си пазари, с идеята, че така предотвратяват нарушаването на стабилността на пазара на труда в техните страни.
Миналата година Германия, единствената държава, дърпаща напред ЕС, е привлекла над един милион емигранти, повечето от които произхождат от други страни от ЕС - от Гърция до Полша. Сега, след приемането на Хърватия в ЕС на 1 юли, прогнозите са за голяма вълна от хървати, която да предизвика нестабилност, затова Австрия и Германия декларираха намерения да следят внимателно и ограничат навлизането им в страната.
По същата логика, президентът на региона Венето в Италия - Лука Зая, е написал писмо до хърватския премиер Зоран Милованович, в което заявява, че Италия, след споразумение с Брюксел, ще вземе мерки да контролира притока на хора от новата държава-членка на ЕС. Според Зая нивото на безработица в Хърватия е достигнало 24% и средната заплата там е 30% по-ниска от тази в Италия.
Забавното е, че Венето очевидно се опасява от хърватска инвазия и изисква трудещите се там да бъдат защитени. Но същевременно същият регион, в сътрудничество със съседните региони Фриули Венеция Джулия и австрийската област Каринтия, планира да създаде "еврорегион" с хърватските региони Истрия и Приморие-Горски Котар. Политиката е нещо крайно объркващо. Може би е време политиците да обяснят всъщност какво е "еврорегион" - и за какво служи.
