Предполагам се досещате, че не се гордея с родния си град, когото най-добрият ми приятел - също перничанин - нарича съвсем искрено "столица на ужаса". Не се гордея и с това, че цялата ми родна страна се е превърнала в един огромен Перник.
Напротив, мъчно ми е, защото хората сякаш си мислят, че Перник е тумор, който трябва да бъде изрязан в името на всеобщото оздравяване и не си дават сметка, че Перник е национален концентрат, получен чрез дестилацията на десетилетия грешки и социален крах.
В обществото се надигат гласове и за "изрязването" на някои етноси, закриват се железници, затварят се болници... Все едно присъстваме на апокалипсиса, хората палят стърнищата с надеждата от тях да се пръкне феникс, но вместо с митичната птица народонаселението се сдобива с поредния циник, раздаващ телешки пържолки на кучетата си, когато пенсионерите живеят на хляб и вода и когато родители оплакват децата си.
И вместо да поправим сторените грешки, ние затриваме всичко. Защото при всичката си глупост ние сме и горди. И дори се гордеем с гордостта си, въпреки че гордостта е смъртен грях.
Когато обществото се разтресе отново и отново от отвратителни престъпления, дали пък някой някога ще обърне внимание на всичката тази мерзост, която прави тези престъпления възможни?
И която превръща едни и същи млади хора в палачи и жертви...
В случая с последното убийство мога да кажа две неща - първо, Чочо (по времето, когато общувах с него, го наричахме Чочата) беше някога момче като другите. Интелигентно, забавно, добро. И затова искам да разбера кога и защо се е променил. Разбера ли го, ще ви кажа и защо обществото ни е на този хал.
Второ, не вярвам нито на една дума на пернишката полиция, на прокурора, на всички останали институции. При всеки свой допир с тях съм имал само допълнителни поводи да съжалявам, че аз и моите близки сме в позицията на перманентна жертва. Защото институциите са съучастници във всички престъпления, в институциите живеят всички онези корупционни схеми, които тровят живота на обикновения човек.
Как се "урежда" на работа? С връзки. Как се вадят безпроблемно документи? С бутане на пари. Как се намира открадната кола? С откуп. Как се става милионер? Със заем. И всички участват в тази самоубийствена система, всички легитимират престъпната норма на поведение. Потърсите ли съдействие - присмиват ви се. Поискате ли помощ - довършват ви.
Ако не искате да живеете така, не ходете в Перник. Ако ли пък сте родени там - бягайте, колкото ви сили държат.
Чочата беше младеж като мен, само че с къса коса. Обичаше Металика. Музиката по онова време беше важен социален белег, чрез който се идентифицирахме помежду си. Иначе всички бяхме еднакво изгубени в превода и еднакво тъжни деца без надзор. Спомням си нашата първа среща - казах си, че сигурно губи бая време в правене на мускули.
Освен това беше малко трътлест и изглеждаше доста смешен в ластичните дънки, които тогава бяха като задължителна униформа за металюгите. Казах си също така, че е малко нервен заради акнето си... И аз бях нервен, заради други работи. Чочо беше съученик на моя най-добър приятел, а неговият пък най-добър приятел беше в моя клас.
И така...
Единственото, което мога да кажа е, че всички сме жертви и палачи и единствени сме виновни, когато едни и същи млади хора се обръщат един срещу друг, за да разрушат живота си. Единствени сме виновни, когато не желаем да поправим грешките си, защото децата без надзор не са научени да живеят в мир.
за статията... тъжна и истинска. Не знам какво да кажа... може би само това, че и извънземните знаят какво става в Перник, та за туй и кацат в Радомир
Да, за съжаление Перник се превърна в черната метафора на тази държава. Както и Катуница.
Има едно стихотворение на Блейк - тук е леко съкратено, но в него се казва всичко - има мрак, стават ужасни неща в света, в който живеем, чертата между добрите и лошите вече я няма, ако някой още си задава въпроси, просто няма кой да му отговори, не искам да имам дарбата да чета мислите на хората, защото сигурно ще полудея от ужасите, които ще открия там, и все повече хора губят душите си.... Обиковено не си падам по цитирането на стихотворения, но сега не мога да се въздържа... Тигре, тигре светлокож в дебрите на тъмна нош кой извая с дивна смелост твоята ужасна прелест? Във каква гигантска пещ врял е мозъкът горещ? И с какъв ли чу са вбити ужасите в него скрити? И когато най-подир целият безкраен мир в страх пред тебе е притихнал, Бог дали се е усмихнал?
в Катуница се прояви в краен вид проблемът на българите с търпението и прекалената толерантност към престъпниците, а в Перник има някакъв феномен от неизвестен вид - защо точно в това градче такава концентрация на убийци, даже сериен убиец Чикатило имаше;
Дааа... @ trellian Беше осъден на доживотно лишаване от свобода С ПРАВО НА ЗАМЯНА! Няма да се учудя ако е в списъка на помилваните от президентсвото...уффф
Все пак е утеха,че има хора,които още приемат България за държава!Която и ТВ програма да включиш,виждаш че държава няма.Новините лъжат вулгарно, армията ни воюва за американската свобода,училищата търгуват с дрога,а болниците които още не са закрити,са превърнати в молове.Само даровете за лекари,разроложени във фоайетата на Токуда,са повече от цялата складова наличност на ЦУМ!
Просто всичко това е мнооого тъжно. И сме супер жалки и смешни, че се примиряваме. Пишем си статии, възмущаваме се, когато сме с приятели, ругаем политици . . .. и нищо. Ако Перник е лицето на България, а аз знам какво е в Перник, бързо всички към летището!!!
В Перник става същото,което става в цялата държава във всеки един град с тази разлика, че Перник се превърна в нарицателно за престъпност и простотия. Няма какво да ревем срещу полиция и политици началото на края започна преди 22 години.