Начините, по които обиждате другите, без да знаете за това

Почти всеки е попадал в такава ситуация...

Реплика към жена - изпълнителен директор - "Може ли да разговарям с шефа ви?".

Към мъж, който работи като медицинска сестра - "Уау, не могат да се видят много мъже с твоята работа...".

Към хомосексуален мъж - "Не звучиш като гей..."

Към човек със смесена раса - "А какъв всъщност си?".

Добре дошли в света на микроагресията - кратки реплики и коментари, изпуснати неволно в ежедневието, които карат околните, особено тези от маргинализирани общности, да се чувстват зле.

Те могат да доведат до понижена самооценка, усещане за отчужденост и дори до сериозни психични проблеми. Освен това могат да създадат неблагоприятна работна среда.

Има начини да се справите деликатно с такава ситуация, независимо дали сте човекът, изрекъл непреднамерената обида, или сте обектът на нея.

За разлика от речта на омраза, микроагресията не е злонамерена по своя произход, макар че последиците от нея са неприятни. Тя дори може да не е под формата на думи, а като малки, случайни действия, които някои не забелязват, камо ли да приемат за обидни.

Да не седнеш до някого във влака, например. Или да прекъснеш колега по време на важна среща. Да се загледаш продължително в минувач, просто защото ти изглежда различен. Това кара обектите на агресията да се чувстват странно, да изпитват подозрения или страх.

Защо микроагресията причинява щети?

Според мнозина тя е просто "много шум за нищо", а ограничаването й е плод на прекалена политическа коректност или насърчаване на определени групи хора да се изживяват като жертви. По тази причина нерядко чуваме или казваме "Слез на земята" или "Не бъди мрънкало".

Например може да си мислите, че когато хвалите някой с различен цвят на кожата колко добре говори езика ви, вие му правите комплимент.

Но това изпраща и друго послание - че колкото и добре да се изразява този човек, той за вас е чужденец, различен е. И тук се корени проблемът на микроагресията - коментари като този водят до "ефекта на снежната топка". Те се натрупват постепенно, докато не станат лавина.

За някои острите реакции срещу микроагресията може да са изненадващи и да се чудите защо човекът срещу вас е толкова ядосан, след като сте искали да го похвалите или просто да се пошегувате.

Но жертвата не реагира просто на вашето изказване или действие. Най-вероятно реагира на нещо, което вече се случва многократно.

Нещо повече, обикновено първият път, в който микроагресията се е случила, се помни много добре. Това е болезнен момент, който се запазва някъде в спомените и се сещаме за него следващия път, в който се повтори. А повторението може да доведе до стрес и депресия и дори до пристрастяване към дрога и алкохол.

Как да се справим с микроагресията обаче? Ако ние сме източниците й, най-добре е да обърнем внимание как се чувства отсрещната страна.

Въпросите дали всичко е наред и дали можете да помогнете с нещо винаги са от полза. Не симулирайте обаче излишна съпричастност и не преигравайте, това ще накара събеседника ви да се чувства още по-неловко.

Ако вие сте обектът на микроагресия, можете да отвърнете спокойно, но категорично.

На комплимента колко добре говорите езика, бихте могли да отговорите, че всъщност това е родният ви език. На изречението, че се справяте много добре като началник, въпреки че сте жена, отвърнете с едно хладно "Благодаря!". Не ставайте емоционални и не изпускайте нервите си.

Напомняйте си, че справянето с микроагресията не изисква академично образование, а само повече информация за зловредното поведение и за начините да го неутрализирате. Никой не е застрахован, но всеки може да предотврати микроагресивно държание още в зародиш.