"Всички тук мразят Олимпиадата" гласи един от графитите, нарисувани на стената на изоставена фабрика, която се намира в непосредствена близост до новия Олимпийски стадион в Лондон.
Забутана в един от най-проблемните квартали на Лондон, западащата фабрика вече отдавна не е в експлоатация и понастоящем е превзета от ъндърграунд художници, музиканти и циркови артисти, обединени от негодуванието си към тазгодишните Олимпийски игри.
Обещанието да бъдат инвестирани средства в бедните лондонски квартали е забравено
"Стадионът е точно до нас, ала това с нищо не помага на местната общност," споделя Кунал Моди, 25-годишен музикант, който живее в бохемска нищета в огромна викторианска сграда. "Всички говорят за това как Игрите ще окажат косвен ефект върху местната общност, но на хората не се разрешава да извличат ползи от това. Така че това е скандално".
Милионите посетители на Лондон този месец може и да не забелязват, но в близост до лъскавите олимпийски стадиони са разположени най-проблемните квартали на града, където недостижимият блясък на олимпиадата разпалва предимно негативни емоции.
За разлика от луксозния лондонски квартал Уест Енд, пълен с къщи за милиони лири, Ийст Енд е мизерен постиндустриален свят, в който отчуждени младежи живеят редом с имигранти, млади семейства и артисти, обитаващи стари складове. С настъпването на Олимпийските игри и всички електрически огради и охранители, които идват заедно с тях, голяма част от жителите на този квартал се опитват да разберат каква ще бъде ползата им от възраждането на източен Лондон.
Вдъхновение за избрани и мизерия на метри от свръхскъпите стадиони
"Вдъхнови едно поколение" е мотото на Олимпийските игри и властите са уверени, че събитието ще окаже позитивен дългосрочен ефект върху града, като плановете са да бъдат изразходвани още 300 милиона лири за трансформирането на областта в една обновена и обещаваща част от Лондон. Ала дали това ще доведе до истинска промяна?
Когато Лондон бе избран за домакин на олимпиадата, сред водещите аргументи в кандидатурата му бе твърдението, че новите спортни съоръжения като стадиона с капацитет от 80 000 места ще допринесат за вдъхването на живот в по-бедните квартали като Нюхем, Хакни и Тауър Хамлетс.
Дом за имигрантите от цял свят, Хакни е втората най-изоставаща област в Англия по показатели като доход и заетост. Едва 65% от жителите на квартала са заети лица, което е под средните за държавата 70 на сто. От етническа гледна точка, мястото кипи от живот - само в Хакни се говорят над 100 езика, сред които турски, иврит и бенгалски. В наблизо разположения Нюхем, 74% от учениците в началните училища са посочили английския като втори език през тази учебна година.
Олимпиадата създава доста главоболия на местния бизнес
Без съмнение, Олимпийските игри ще останат повод за гордост за много британци, а и част от местния лондонски бизнес вече се е разширил, за да спечели още повече от големия брой посетители. Ала за други игрите са преди всичко логистичен кошмар, тъй като на местните фирми е разрешено да извършват доставките си само между полунощ и 6 сутринта поради съображения за сигурност.
Питър Вайнър, директор на местната компания за очила Algha Group, известна с това, че е направила очилата на Хари Потър, коментира, че очаква печалбите от бизнеса му да паднат с 25 на сто по време на Игрите. "Всички казват, че те ще донесат богатство за Англия, за самата държава. Ала не мисля, че някой отчита всички загуби за бизнеса, които бяха породени от Олимпиадата," казва той.
"Дали като цяло игрите ще окажат положителен ефект върху тази област? Не съм твърде убеден. Издокарват града там, където има нужда, ала след това няма да го поддържат, то ще се разпадне и отново ще стане пустиняк".
Насилието е ежедневие в районите, съседни на олимпийските стадиони
Градският живот в Източен Лондон е цветна смесица, в която елегантни викториански домове - собственост на млади семейства, работещи в центъра - стоят редом до порутени общински жилища и докове. По много начини колективът от изоставената фабрика, където повече от 100 артисти споделят общото пространство, за да творят своето изкуство, е символ на начина, по който Ийст Енд е еволюирал през годините, привличайки амибциозни творци, които трансформират западащите градски призраци в модерни общности.
Бунтовете от миналата година послужиха като горчиво напомняне за основните проблеми на региона. Хакни стана свидетел на най-сериозното гражданско неподчинение, което принуди жителите на квартала да защитават своите магазини с бейзболни бухалки и полицейски палки, след като носителите на реда не успяха да потушат насилието.
"Олимпийските игри промениха географията на Лондон и изместиха центъра на изток," отбелязва Лиза Фиор, която е дизайнер на места за обществен отдих като част от Лондонския проект за архитектура и изкуство, наричан още MUF. "Игрите ще повишат амбициите и очакванията, ала олимпийските инвестиции в Източен Лондон замаскираха пълния обхват на съкращенията в разходите за публични услуги - съкращения, които ще бъдат дори още по-мащабни през следващия финансов период".
Бунтове без причина, без бъдеще и без ясна цел
Напрежението може би е високо в някои области, ала жителите са склонни да не обръщат толкова голямо внимание на етническия фактор, посочвайки, че младежки групи от всички раси взеха участие в миналогодишните безредици и бунтове.
"Голяма част от тези деца не знаят защо са толкова ядосани... Сигурно ако бях с 10 години по-млад, и аз щях да съм сред тях," споделя музикантът Моди, чието семейство имигрира от Индия през 70-те години на миналия век. "И аз бях гневен тийнейджър. Лесно е да се увлечеш по тези неща, когато си на 15," добавя той. Докато говори, полицейските хеликоптери прелитат над главата му, а износената тениска, на която пише "Не ме докосвай, аз съм местен", леко се полюшва на простора.
