"Скандална точка в дневния ред на Министерски съвет! Опитват се да легализират тихомълком гей браковете! Истанбулската конвенция налага промени в поведенческите модели на мъжете и жените!"
Твърде вероятно е да попаднете на новини с подобни инфарктни предупреждения, а причината - кабинетът прие да предложи за ратификация в Народното събрание на т.нар. Истанбулска конвенция на Съвета на Европа.
Още преди Нова година говорители от ВМРО въстанаха срещу идеята за пълноправно приемане на Конвенцията в България, под предлог, че документът помагал за "узаконяването на третия пол" и стимулирал учебни програми за изучаването на "хомосексуализма и травестизма в училищата".
ВМРО твърдят още, че документът задължавал България да приема всеки чужденец с "особености в пола".
Отвъд сензационните заглавия и политическите фойерверки, обаче, фактите изглеждат доста по-различно.
Истанбулската... какво?
Пълното име на оспорвания от "Патриотите" документ е "Конвенция за превенция и борба с насилието срещу жените и домашното насилие". Преговорите по приемането й започват още преди 10 години. Финалният текст е отворен за подписване на 11 май 2011 г. след среща в Истанбул, а България се присъединява към него на на 24 април 2016 г.
Турция е първата страна, която ратифицира документа. Останалите държави, изпълнили пълната процедура, са Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Кипър, Дания, Финландия, Естония, Франция, Грузия, Германия, Италия, Малта, Монако, Черна года, Холандия, Норвегия, Полша, Румъния, Португалия, Сан Марино, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария.
Още 16 страни, сред които и България, са подписали документа, но все още не са го ратифицирали. Подписа си под документа полага Екатерина Захариева от името на кабинета "Борисов 2" - по това време министър на правосъдието, днес министър на външните работи. За да започне прилагането й, Конвенцията трябва да бъде гласувана от Народното събрание.
Единствените членове на Съвета на Европа, които не са подписали Конвенцията, са Русия, Армения и Азербайджан.
Кой каза "трети пол"?
Целите на конвенцията са изцяло свързани със защитата на жените от всички форми на насилие, както и борбата срещу домашното насилие над мъже и жени.
Под "насилие над жени" се разбира всяко нарушение на човешки права или дискриминация, всеки акт на насилие на база на пола, който може да доведе до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание.
Под жени се разбират не само пълнолетни, а и момичета.
В обхвата на насилието над жени влизат и заплахите, принудата, произволното лишаване от свобода - независимо дали то се случва в обществения или личния живот.
Влизат и практики като насилствен брак, осакатяване на женските гениталии, насилствен аборт (без предварителното и информирано съгласие на жената), насилствена стерилизация на жени, сексуален тормоз и престъпления на "честта" (тормоз или дори убийство на жена, която е "нарушила" културни, религиозни, социални или традиционни норми за поведение).
Под "домашно насилие" се разбира физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, което се случва в семейството или между бивши / настоящи съпрузи и партньори - независимо дали извършителят живее или е живял с жертвата.
Конвенцията въвежда дефиниция на понятието "пол" ("gender" в оригиналния текст на документа, a не "sex", която се използва за биологичния полов признак***) - "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете".
Посочва се, че определени роли или стереотипни нагласи възпроизвеждат нежелани и опасни практики, като допринасят за това насилието над жените да се смята за нещо приемливо.
Именно затова документът призовава за заличаване на предсразсъдъците, обичаите, традициите или други практики, които се основават на идеята за малоценността на жените или на стереотипните схващания за ролите на половете.
Никъде в текста не се споменава каквото и да било за хомосексуални или транссексуални хора, "трети пол" или други подобни понятия.
Смисълът на Истанбулската конвенция е в това да обедини държавите-членки на Съвета на Европа във въвеждането на законодателство за защита на основните права на жените, равнопоставеността на мъжете и жените и недискриминирането им по полов признак.
Текстът не налага нито задължение за признаване на еднополови бракове, нито въвеждане на нови полови категории извън мъжа и жената. На практика не засяга по никакъв начин въпросите за гражданското състояние (брак, семейно съжителство и др.) в подписващите страни.
Тогава в какво се състои спорът?
В Член 14 на Конвенцията се казва следното:
"Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища"
Противниците на Конвенцията твърдят, че зад думите "нестереотипни роли на пола" се крие т.нар. алтернативна сексуална ориентация, трети пол или друга подобна конструкция.
Подобно тълкувание обаче е много далеч от смисъла на текста.
В разяснителните бележки, публикувани от Съвета на Европа, се посочва, че по подразбиране терминът "пол" се базира на социално конструираните роли на мъжете и жените, поведения, дейности и характеристики, които дадено общество приема за подходящи за тях.
Тук става дума както за разбирането за "мястото" на жената в семейството и обществото, така и за предразсъдъците относно това какво може / не може да работи една жена, какво възнаграждение трябва да получава за труда си и др.
"Нестереотипни роли на пола" би трябвало да се разглежда в този контекст.
Вторият "спорен" момент в Конвенцията се намира в Член 60 - "Молби за убежище, основани на пола".
В него се казва, че страните ще предприема необходимите законодателни мерки, за да гарантират, че "насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на чл. 1, А, пар.2 Конвенцията за статута на бежанците и като форма на сериозна вреда, която дава право на допълнителна закрила".
Факт е, че толкова детайлен запис за форма на преследване досега не е присъствал в българското законодателство. Параграфът от Женевската конвенция за бежанците, който се споменава по-горе, дава малко по-обща рамка за евентуалните причини за преследване, които могат да застрашават живота, достойнството и човешките права на бежанците, а именно:
"Основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения".
България е страна по Женевската конвенция от 1993 г. и е пренесла въпросния текст буквално в Закона за убежищата и бежанците.
Това, което Истанбулската конвенция предлага, е властите в страните да вземат предвид особеностите на пола, когато преценяват дали "основателните опасения от преследване" са приложими към дадено лице.
Отново: смисълът на този параграф е насочен към жените - жертви на насилие във всички форми, изброени по-горе.
Във всички случаи, България има право да откаже или отнеме закрила на чужденец, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.
Подпис с резерви
Няколко страни са подписали документа с конкретни резерви.
Андора например въвежда отложено действие за Чл. 30, който предвижда изплащане на държавни обезщетения за жертвите на насилие. Няколко държави, включително Франция, Кипър, Дания и др. си запазва правото да не въвежда някои параграфи, свързани със юрисдикцията на криминалното разследване при случаи на насилие.
Германия е отложила до 2023 г. въвеждането на Член 59, който засяга осигуряването на закрила на жертви на насилие, чийто статут на дългосрочно пребиваване зависи от статута на съпруга или партньора им - насилник, заради противоречие с националното законодателство.
Полша си е запазила правото да не прилага спрямо определени случаи серия от изисквания, което е провокирало протест от страна на държави като Австрия, Финландия и др.
Дали България ще се присъедини към Конвенцията със забележки - ще стане ясно, когато документът влезе за обсъждане в Народното събрание.
Струва си да се отбележи, че както през април 2016 г., така и сега, ВМРО на Красимир Каракачанов и НФСБ на Валери Симеонов са коалиционен партньор на управляващото мнозинство. За разлика от днешното бурно вълнение, първият сигнал за готовност на България да въведе в сила Конвенцията не предизвиква видими знаци на недоволство от страна на партньорите на ГЕРБ във властта.
*** Изгубени в превода
В английския език има два термина, които отговарят на българската дума "пол":
Sex - една от двете основни категории (мъжка и женска), на които хората и повечето от останалите живи организми се разделят на базата на репродуктивните си функции (по Oxford Dictionaries)
Gender - един от двата пола (мъжки или женски), особено когато се разглежда по отношение на социалните и културни различия, а не на биологичните (по Oxford Dictionaries)
Терминът се използва и по-широко, за да обозначи различните идентичности, които не съответстват на установените идеи за мъжкото и женското. Думата започва да се използва по-масово след средата на 60-те години, когато се засилва феминисткото движение по света.
Макар че думите gender и sex често се използват като взаимозаменяеми, имат различни конотации. Sex се отнася към биологичните разлики, а gender - към културните и социални разлики между половете.
АБСОЛЮТНО КОРЕКТЕН Е КОМЕНТАРАНА КАФЕ-то Но опасенията идват отдругаде и затова нашето общество е настроено подозрително. Става въпрос за т. наречената "Политкоректна идеология", която вече почти е овладяла Европа (Зап и Северна)* и се мъчи да направи същото в САЩ(с голям успех, засега). Това дяволско левичарско изобретение тръгна от университетите на Изт крайбрежие на САЩ, където прекара инкубационния период и в края на 50-те удари Европа(първо Фр)** Главният идеолог е Х. Маркузе - най-видния от късните ревизионисти на марксизма.Той смята, че главната задача на Марксизма - разгромът на буржозната държава, в съвременните условия ( средата и края наXX век), може да стане само и единствено, като се разруши предварително буржоазния морал. Обаче това пък не може да се извърши от работническата класа, която вече се е обуржоазила и напълно е изгубила революционния си плам. Новата революционна класа, това са "угнетените" МАЛЦИНСТВА: религиозни, социални, сексуални, етнически, расови и т.н.. Затова на преден план трябва да се извадят организации на тези малцинства, които да се борят "за правата им"(истински или измислени...). По нататък от само себе си, тази "борба" ще ерозира буржоазния(т.е. утвърдения обществен) морал, ще създаде вътрешни конфликти (религиозни, социални, сексуални, етнически, расови и т.н.. ) Това е същината на пъкленото изобретение на Маркузе, развито от последователите му. Целта е, под предлог "защита на различните", да се принуди мнозинството ДА МИСЛЯТ ЕДНАКВО, да се постанови, кои мисли и слова са " правилни" и кои - не. Това, кое е "правилно" ще се утвърждава от ръководството ("активистите") в горепосочените организации и ще се провежда в живота чрез инфилтрация в образованието, медиите, литературата и политиката. С други думи, ще се установи тоталитарна идеология, по-опасна от Комунизма и НационалСоциализма, взети заедно. И по-коварна, защото е АНОНИМНА и маскирана, като борба за правата (на малцинствата). На първо време противниците няма да бъдат ликвидирани а само охулвани и разобличавани, т.е подложени на "гражданска смърт"***. Впоследствие, "след Пълната победа", мерките, разбира се ще се ожесточат, както ни учи Историята. Но да си дойдем на думата. Ключовото оръжие на Политкоректната идеология е ОБРАЗОВАНИЕТО и медийната среда, в контекста на бурното развитие на технологиите. Образованието (особено на подрастващите) е от стратегическа важност за победата на тази античовешка идеология****.Защото най-лесно е промиването на детските и тинейджърски мозъци, нещо което може да стане в рамките на няколко години*****. След като, най-младите поколения бъдат "обучени", съдбата на обществото увисва на косъм. Така напр в Швеция мнозинството от зрелите и възрастните поколения не одобряват последните идиотски закони на политкоректните****** правителства, НО НИКОЙ НЕ СМЕЕ ДА СЕ ОБАДИ(виж пак ***) Така, че борбата е за умовете на младежта, умове които за съжаление са готови, промити вече от масовата култура... ___________ *също и Австралия, Н Зеландия... ** виж "Франкфуртска школа", "Х. Маркузе" *** виж нашумелия тия години случай "Тило Сарацин" в Германия(2013 - 2017) **** досегашните тоталит. идеологии имаха за задача да унищожат народи или класи. Новата има фактически за цел да унищожи целия humani generis ***** докато създаването на "македонска нация" отне на югославската образователна система 25 - 30 г., то възпитаване на едно убедено "политкоректно" поколение ще отнеме не повече от 12-13, а първи резултати ще има след 5-6, считано от детска градина .... ****** характерно е, че активистите на тази идеология се пазят от термина "политкоректност", той отдавна е изоставен. Използват се евфемизми, като: "права", "реч на омразата", "нацизъм", "фашизъм" и т.н.. Разбира се, придвид ЛЕВИЧАРСКАТА същност на тази идеология, за "комунизъм" не се говори ... А иначе, хиляди комунисти, социалисти, анархисти и всякакви левичари се стичат под знамето на Политическата коректност, която става центростремителна точка не само за всичко "ляво" в политиката, но и (волю-неволю) за много "десни" политици и партии
И анализът в статията е добър, и уточнителят добре обобщи раковото интелектуално образувание, наричано понякога ``културален марксизъм''. Генераторът на това интелектуално падение, обхванало отговорниците на света и довело до такава философска нищета, какват съзираме при Файерабенд, Бертранд Ръсел или Карл Попър, е погромът над физиката, осъществен в началото на XX-ти век. Този ``anything goes'' смут в модерните общества намира упование и се обосновава чрез нелепостите, натрапени на физиката преди повече от сто години. Един Барак Обама ръководеше света осем години, индоктриниран от професорите си в Харвард, такива като някакъв Лорънс Трайб, напълно убеден, че конституционното пространство могло да се изкривява, защото физиката вече била доказала, че пространството се било изкривявало (нищо такова физиката не е доказала, да не говорим, че и да е доказала, подобни паралели са нелепи). Такива криви отговорници ни седяха десетилетия на главите, а и продължават да ни седят. Те повикаха Тръмп, като един последен опит, добър, лош, за спасение от това зло. Светът обаче не го чака нищо добро който и да дойде, ако не се осъзнае, че основното спасение е в това народите да се отърват от абсурдите, наложени като голяма наука. Не случайно пламвам и тук в кафенето, веки път, когато се тикат като герои несмаслени фигури като Айнщайн, символ на интелектуалното падение на днешния свят. Че е несмаслен се разбира веднага, вътре в една минута. Специално съм свел обяснението в един много, много семпъл арумент, такъв аргумент, че даже и глупакът да разбере за каква глупост иде реч (да се разбере каква безсмислица е квантовата механика е малко по-трудно, защото се изисква донякъде по-специализирано знание). Но, не се ли премахнат тези гнезда на тъпота, светът не го чака нищо добро, каквито и социални вълнения да се подклаждат, каквито и национални политики да се оформят, колкото и да се крещи, че трябвало образование и, че простолюдието, бежанците, гейовете, феминистките и 27-те пола били проблемът. Това са само симптомите и премахването им няма да излекува обществата както унищожаването на Isis няма да пресече идеологическия извор, който неминуемо ще го възпроизведе. Не се ли разбере, народите не възстановят ли разбирането си, че има истина и, че тя не е единствено социален конструкт, както налага интелектуалният тероризъм на културалния марксизъм и, че тристата години на развитие на науката не са отишли на вятъра и разумът, логиката, научния метод не са победени от глупостта и Idiocracy-то, то ще ни остане само някой да загаси лампата и да заключи отвън. Борбата срещу абсурдите в науката и по-специално във физиката трябва да се изведе като пръв национален приоритет във всяка уважаваща себе си цивилизована страна и трябва да измести всякакви други политики и идеологии, да не говорим за фалшификати като climate change, разделение ляво-дясно (и двете приемат споменатите абсурди), да не говорим за превръщането на sexual harassment в модерен инструмент на днешната инквизиция, заместил и ГУЛАГ-а, а и останалите перфидни методи на тоталитарното потисничество, както и много други фалшиви приоритети, ползвани като смокинови листа, да закрият срамотиите на обществата в които живеем.
Уточнител,плюса е от мен,но остава съмнението,че някой друг е писал вместо теб.
Благодаря и за статията и на коментарите... Бих приканил коментиращите към активност на всички нива, форуми, и т.н.
Кафенце, не ни правете на маймуни! Самото въвеждане на "пол" (gender) като нещо различно от пол (sex) - забележете, че на български дори нямаме дума за това, води да отварянето на вратите на ада. А после "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете" можете да дефинирате колкото си искате. Американците вече са дефинирали 31. И после опитайте да дефинирате отношенията между тях.
За пореден път някой не си е свършил работата. Първо самата конвенция не струва. Не може с конвенция да се уеднаквяват културни различия формирани с хилядолетия. Второ превода на gender, е смехотворен. Gender не е социална роля, освен в преносен смисъл. На български означава или пол, както в документите за самоличност или род (граматически). Пример за социална роля е изразът: "Кой е мъжът в семейството". Тук "мъж" е социална роля, но това е вече много периферна употреба.
"Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете. " Майка, баща - няма значение, родител ще е. А ако са мъже и двамата? Буквално никой от тях няма да е родил детето, т.е. друга дума трябва да измислят за позициите в семействата на хомосексуалните. И един виц: -Мамо! -Не съм майка ти, баща ти съм! -Бе да ви еба у педерасите, не мога да ви оправя кой кой е!
Значи специални закони за жените, ще стимулират равенството между половете ? Не би ли трябвало законите да са написани така че да защитават всички, които са в неравностойно положение ?
С няколко изключения, текстът предвижда защита на пострадали жени и деца. Но няколкото изключения са крещящи. 1. Стремежът към заличаването на традиционните социални роли на мъжете и жените. 2. Пренебрегването на мъжкото обрязване, а забраняването единствено на женското, което всъщност в Европа не се практикува. 3."Глава II Член 7 т.3 Предприетите съгласно този член мерки следва да включват, когато е уместно, всички релевантни участници като правителствени агенции, национални, регионални и местни парламенти и органи, национални институции за правата на човека и организации на гражданското общество. " Вмъкнатото уточнение " когато е уместно" е вратичка за измъкване, когато се поуплашат май.
ИМА ПОДОЗРЕНИЯ, ЧЕ ДОКУМЕНТЪТ ПРОПРАВЯ ПЪТ НА АНТИЧОВЕШКАТА ИДЕОЛОГИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ Политкоректната идеология, която вече почти е овладяла Европа(Зап. и Северна)* и се мъчи да направи същото в САЩ (с голям успех, засега). Това дяволско левичарско изобретение тръгва от университетите на Изт. крайбрежие на САЩ, където прекара инкубационния си период и в края на 50-те удари Европа (първо Фр.)** Главният идеолог е Х. Маркузе - най-видния от късните ревизионисти на марксизма.Той смята, че главната задача на Марксизма -разгромът на буржозната държава, в съвременните условия ( средата и края на XX век), може да стане само и единствено, като се разруши предварително буржоазния морал. Обаче това пък не може да се извърши от работническата класа, която вече се е обуржоазила и напълно е изгубила революционния си плам. Новата революционна класа, това са "угнетените" МАЛЦИНСТВА: религиозни, социални, сексуални, етнически, расови и т.н.. Затова на преден план трябва да се извадят организации на тези малцинства, които да се борят "за правата им"(истински или измислени...). По нататък от само себе си, тази "борба" ще ерозира буржоазния(т.е. утвърдения обществен) морал, ще създаде вътрешни конфликти (религиозни, социални, сексуални, етнически, расови и т.н.. ) Това е същината на пъкленото изобретение на Маркузе, развито от последователите му. Целта е, под предлог "защита на различните", да се принуди мнозинството ДА МИСЛЯТ ЕДНАКВО, да се постанови, кои мисли и слова са " правилни" и кои - не. Това, кое е "правилно", ще се утвърждава от ръководството в горепосочените организации и ще се провежда в живота от "активистите", чрез инфилтрация в образованието, медиите, литературата и политиката. С други думи, ще се установи тоталитарна идеология, по-опасна от Комунизма и НационалСоциализма, взети заедно. И по-коварна, защото е АНОНИМНА и маскирана, като борба за правата (на малцинствата). На първо време противниците няма да бъдат ликвидирани а само охулвани и разобличавани, т.е подложени на "гражданска смърт"***. Впоследствие, "след Пълната победа", мерките, разбира се ще се ожесточат, както ни учи Историята. Но да си дойдем на думата. Ключовото оръжие на Политкоректната идеология е ОБРАЗОВАНИЕТО и медийната среда, в контекста на бурното развитие на технологиите. Образованието (особено на подрастващите) е от стратегическа важност за победата на тази античовешка идеология****.Защото най-лесно е промиването на детските и тинейджърски мозъци, нещо което може да стане в рамките на няколко години*****. След като, най-младите поколения бъдат "обучени", съдбата на обществото увисва на косъм. Така напр. в Швеция мнозинството от зрелите и възрастните поколения не одобряват последните идиотски закони на политкоректните****** правителства, НО НИКОЙ НЕ СМЕЕ ДА СЕ ОБАДИ (виж пак ***) Така, че борбата е за умовете на младежта, умове които за съжаление са готови, промити вече от масовата култура... ___________ *също и Австралия, Н Зеландия... ** виж "Франкфуртска школа", "Х. Маркузе" *** виж нашумелия тия години случай "Тило Сарацин" в Германия(2013 - 2017) **** досегашните тоталит. идеологии имаха за задача да унищожат народи или класи. Новата има фактически за цел да унищожи целия humani generis ***** докато създаването на "македонска нация" отне на югославската образователна система 30 - 35 г., то сега възпитаване на едно убедено "политкоректно" поколение ще отнеме не повече от 12-13, а първи резултати ще има след 5-6, считано от детската градина .... ****** характерно е, че активистите на тази идеология се пазят от термина "политкоректност", той отдавна е изоставен. Използват се евфемизми, като: "права", "реч на омразата", "нацизъм", "фашизъм" и т.н.. Разбира се, придвид ЛЕВИЧАРСКАТА същност на тази идеология, за "комунизъм" не се говори ... А иначе, хиляди комунисти, социалисти, анархисти и всякакви левичари се стичат под знамето на Политическата коректност, която става центростремителна точка не само за всичко "ляво" в политиката, но и (волю-неволю) за много "десни" политици и партии
Едно фб мнение. "Мария Лалева 15 часа · Софийско допълнение за защита на мъжа към Истанбулската конвенция Първо,в рамките на шегата, аз па да ви кажа, че понятието „жертва“ в Истанбулската конвенция трябва да се разшири и да се преосмислят текстовете, дефиниращи субектите „упражняващи насилие“. Ще се съгласите с мен, че има такива мъже, дето независимо от биологичната си детерминираност, доказана хетеросексуалност и социално изявените си функции и дейности, моментално бихме причислили към четвъртия пол (щото третият вече е зает) и бихме ги включили към категорията на попадащите под защита според редица текстове от предъвкваната конвенция. Ше речете „Не случИл на жена" и, че това, за което говоря, е вид мъжки характер, а не женски полов орган, определящ половата принадлежност. Да, ама не. Вид самоопределение е. Както и някой, който е роден биологично мъж, обаче „социално се е конструирал“ като жена. И той доброволно се е самоопределил, демек туй му е джендъра. В тоя ред на мисли този, дето ние по нашите географски ширини наричаме с петбуквена дума и „социално конструиралия се“ различно от биологичния си пол, следва да са в графата на „жертвите“. И още малко да обясня защо конвенцията ми иде недостатъчно изчерпателна при формулирането на понятието „жертва“ във физически и психологически смисъл и „упражняващия насилие“. Не съм само аз, която съм виждала жени да си бият мъжете. На такива качествени шамари съм била свидетел да набива любяща женица на мъжа си, че чак на мен ми се изви свят. Виждала съм и мъже, които са категорично тормозени психически и преследвани я от собствената половинка или съпруга, я от безнадеждно и безответно влюбена жена, я от изоставена бивше гадже, я от бивша съпруга, която взривява телефона и живота на бившия съпруг с обаждания, обвинения и претенции. Не дай си Боже, бившият да е създал ново семейство. Ще речете, че това е в графата психически тормоз и диагнози. Е, да де, ама си е насилие и не вярвам нашите закони да имат достатъчно адекватни текстове, защитаващи мъжете от жените. А трябва. До тук с майтапите. Прочетох два пъти текста на конвенцията. В нея има текстове и препоръки, които са сериозна крачка към регламентиране и законова защита, превенция и преследване на насилието срещу жени и деца. Насилието под всяка форма следва да бъде ограничавано и наказвано. Но не мисля, че сме изгубени в превода. Това, че мъж се е самоопределил като жена и това го преконструира социално, а от тук и произтича правото му бъде дефиниран като жертва в случаи на насилие под каквато и да било форма според конвенцията, няма нищо лошо. Даже напротив. Обаче да го дефинират разбираемо. И точно. Щото тая йезуитщина във формулировката „социален пол“ предизвиква олелията. Можеш да си словесно обтекаем, когато си поет или писател, но когато твориш закони се изисква хирургическа точност на думите и понятията. Конвенциите са си конвенции, а манталитетът- манталитет. Нашият си е все още много на юг и още толкова на изток. И законите ни- и те там. Винаги, когато се колебая, искам да чуя мнение на дете. Та затова попитах днес сина ми и негови съученици от 8-ми клас какво мислят по темата. Отговорът на децата: „Няма трети пол. Има два пола. Мъжки и женски. Затова говорим за еднополови бракове, не за третополови. Кой с кого ще спи си е негова работа и негов избор. Да разрешат еднополовите бракове и законите да позволяват някой, който се е родил мъж или жена да си смени пола официално на жена или мъж, когато пожелае. И да се облича и да се държи както се чувства. Това не го прави лош или добър човек, нали?“ Децата ни живеят в друг свят. И ни преподават уроци по толерантност и човещина, за които или ни е твърде рано, или прекалено късно. Ако искате, хвърляйте камъни по мен. Ще отговоря както днес децата на мен: Това, че мнението ми по даден въпрос е различно от вашето, прави ли ме по- лош или по-добър човек от вас? И с какво моята различност ще ви попречи да живеете по- добре или по- зле? Това е въпросът. И когато не си отговорим правилно, пишем конвенции, за да се борим с насилието, което ние самите създаваме- с мълчание, с отричане, с омраза, с нетърпимост, с отказ да признаем правото на другия да бъде свободен, различен и себе си."
И ся кво излаза че Путкин и другите двама "третополови" кагебейци от Армения и Азербайджан не са подписали горния документ. СКАПАНЯЦИ!
Това означава,че всичко си е по старо му демек само,че ще има трети пол щото всичко което конвенцията щяла да въведе е вече въведено от много години в европа без ролята на пола .Виждал съм жени да работят мъжка работа и мъже женска работа така,че плана е ясен и се гответе
Именно въвеждането на понятието "джендър" скрито въвежда всякакви въображаеми полове. А обяснението, че това било само за целите на споразумението, е или наивно, или лукаво, след като това определение за пола би станало част от вътрешното ни законодателство.
Притеснително е, защото все още в цял свят има достатъчно психиатри, които определят джендър изживяванията за пола различни от биологичния пол, като психични разстройства. Въпреки това, някакви среди инат ресурса да налагат такива възгледи. Много е притеснително, казвам го без майтап, и е свидетелство че се види обформационна/дезинформационна война за премоделиране и контрол.