"Скандална точка в дневния ред на Министерски съвет! Опитват се да легализират тихомълком гей браковете! Истанбулската конвенция налага промени в поведенческите модели на мъжете и жените!"
Твърде вероятно е да попаднете на новини с подобни инфарктни предупреждения, а причината - кабинетът прие да предложи за ратификация в Народното събрание на т.нар. Истанбулска конвенция на Съвета на Европа.
Още преди Нова година говорители от ВМРО въстанаха срещу идеята за пълноправно приемане на Конвенцията в България, под предлог, че документът помагал за "узаконяването на третия пол" и стимулирал учебни програми за изучаването на "хомосексуализма и травестизма в училищата".
ВМРО твърдят още, че документът задължавал България да приема всеки чужденец с "особености в пола".
Отвъд сензационните заглавия и политическите фойерверки, обаче, фактите изглеждат доста по-различно.
Истанбулската... какво?
Пълното име на оспорвания от "Патриотите" документ е "Конвенция за превенция и борба с насилието срещу жените и домашното насилие". Преговорите по приемането й започват още преди 10 години. Финалният текст е отворен за подписване на 11 май 2011 г. след среща в Истанбул, а България се присъединява към него на на 24 април 2016 г.
Турция е първата страна, която ратифицира документа. Останалите държави, изпълнили пълната процедура, са Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Кипър, Дания, Финландия, Естония, Франция, Грузия, Германия, Италия, Малта, Монако, Черна года, Холандия, Норвегия, Полша, Румъния, Португалия, Сан Марино, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария.
Още 16 страни, сред които и България, са подписали документа, но все още не са го ратифицирали. Подписа си под документа полага Екатерина Захариева от името на кабинета "Борисов 2" - по това време министър на правосъдието, днес министър на външните работи. За да започне прилагането й, Конвенцията трябва да бъде гласувана от Народното събрание.
Единствените членове на Съвета на Европа, които не са подписали Конвенцията, са Русия, Армения и Азербайджан.
Кой каза "трети пол"?
Целите на конвенцията са изцяло свързани със защитата на жените от всички форми на насилие, както и борбата срещу домашното насилие над мъже и жени.
Под "насилие над жени" се разбира всяко нарушение на човешки права или дискриминация, всеки акт на насилие на база на пола, който може да доведе до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание.
Под жени се разбират не само пълнолетни, а и момичета.
В обхвата на насилието над жени влизат и заплахите, принудата, произволното лишаване от свобода - независимо дали то се случва в обществения или личния живот.
Влизат и практики като насилствен брак, осакатяване на женските гениталии, насилствен аборт (без предварителното и информирано съгласие на жената), насилствена стерилизация на жени, сексуален тормоз и престъпления на "честта" (тормоз или дори убийство на жена, която е "нарушила" културни, религиозни, социални или традиционни норми за поведение).
Под "домашно насилие" се разбира физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, което се случва в семейството или между бивши / настоящи съпрузи и партньори - независимо дали извършителят живее или е живял с жертвата.
Конвенцията въвежда дефиниция на понятието "пол" ("gender" в оригиналния текст на документа, a не "sex", която се използва за биологичния полов признак***) - "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете".
Посочва се, че определени роли или стереотипни нагласи възпроизвеждат нежелани и опасни практики, като допринасят за това насилието над жените да се смята за нещо приемливо.
Именно затова документът призовава за заличаване на предсразсъдъците, обичаите, традициите или други практики, които се основават на идеята за малоценността на жените или на стереотипните схващания за ролите на половете.
Никъде в текста не се споменава каквото и да било за хомосексуални или транссексуални хора, "трети пол" или други подобни понятия.
Смисълът на Истанбулската конвенция е в това да обедини държавите-членки на Съвета на Европа във въвеждането на законодателство за защита на основните права на жените, равнопоставеността на мъжете и жените и недискриминирането им по полов признак.
Текстът не налага нито задължение за признаване на еднополови бракове, нито въвеждане на нови полови категории извън мъжа и жената. На практика не засяга по никакъв начин въпросите за гражданското състояние (брак, семейно съжителство и др.) в подписващите страни.
Тогава в какво се състои спорът?
В Член 14 на Конвенцията се казва следното:
"Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища"
Противниците на Конвенцията твърдят, че зад думите "нестереотипни роли на пола" се крие т.нар. алтернативна сексуална ориентация, трети пол или друга подобна конструкция.
Подобно тълкувание обаче е много далеч от смисъла на текста.
В разяснителните бележки, публикувани от Съвета на Европа, се посочва, че по подразбиране терминът "пол" се базира на социално конструираните роли на мъжете и жените, поведения, дейности и характеристики, които дадено общество приема за подходящи за тях.
Тук става дума както за разбирането за "мястото" на жената в семейството и обществото, така и за предразсъдъците относно това какво може / не може да работи една жена, какво възнаграждение трябва да получава за труда си и др.
"Нестереотипни роли на пола" би трябвало да се разглежда в този контекст.
Вторият "спорен" момент в Конвенцията се намира в Член 60 - "Молби за убежище, основани на пола".
В него се казва, че страните ще предприема необходимите законодателни мерки, за да гарантират, че "насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на чл. 1, А, пар.2 Конвенцията за статута на бежанците и като форма на сериозна вреда, която дава право на допълнителна закрила".
Факт е, че толкова детайлен запис за форма на преследване досега не е присъствал в българското законодателство. Параграфът от Женевската конвенция за бежанците, който се споменава по-горе, дава малко по-обща рамка за евентуалните причини за преследване, които могат да застрашават живота, достойнството и човешките права на бежанците, а именно:
"Основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения".
България е страна по Женевската конвенция от 1993 г. и е пренесла въпросния текст буквално в Закона за убежищата и бежанците.
Това, което Истанбулската конвенция предлага, е властите в страните да вземат предвид особеностите на пола, когато преценяват дали "основателните опасения от преследване" са приложими към дадено лице.
Отново: смисълът на този параграф е насочен към жените - жертви на насилие във всички форми, изброени по-горе.
Във всички случаи, България има право да откаже или отнеме закрила на чужденец, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.
Подпис с резерви
Няколко страни са подписали документа с конкретни резерви.
Андора например въвежда отложено действие за Чл. 30, който предвижда изплащане на държавни обезщетения за жертвите на насилие. Няколко държави, включително Франция, Кипър, Дания и др. си запазва правото да не въвежда някои параграфи, свързани със юрисдикцията на криминалното разследване при случаи на насилие.
Германия е отложила до 2023 г. въвеждането на Член 59, който засяга осигуряването на закрила на жертви на насилие, чийто статут на дългосрочно пребиваване зависи от статута на съпруга или партньора им - насилник, заради противоречие с националното законодателство.
Полша си е запазила правото да не прилага спрямо определени случаи серия от изисквания, което е провокирало протест от страна на държави като Австрия, Финландия и др.
Дали България ще се присъедини към Конвенцията със забележки - ще стане ясно, когато документът влезе за обсъждане в Народното събрание.
Струва си да се отбележи, че както през април 2016 г., така и сега, ВМРО на Красимир Каракачанов и НФСБ на Валери Симеонов са коалиционен партньор на управляващото мнозинство. За разлика от днешното бурно вълнение, първият сигнал за готовност на България да въведе в сила Конвенцията не предизвиква видими знаци на недоволство от страна на партньорите на ГЕРБ във властта.
*** Изгубени в превода
В английския език има два термина, които отговарят на българската дума "пол":
Sex - една от двете основни категории (мъжка и женска), на които хората и повечето от останалите живи организми се разделят на базата на репродуктивните си функции (по Oxford Dictionaries)
Gender - един от двата пола (мъжки или женски), особено когато се разглежда по отношение на социалните и културни различия, а не на биологичните (по Oxford Dictionaries)
Терминът се използва и по-широко, за да обозначи различните идентичности, които не съответстват на установените идеи за мъжкото и женското. Думата започва да се използва по-масово след средата на 60-те години, когато се засилва феминисткото движение по света.
Макар че думите gender и sex често се използват като взаимозаменяеми, имат различни конотации. Sex се отнася към биологичните разлики, а gender - към културните и социални разлики между половете.
АБСОЛЮТНО КОРЕКТЕН Е КОМЕНТАРАНА КАФЕ-то Но опасенията идват отдругаде и затова нашето общество е настроено подозрително. Става въпрос за т. наречената "Политкоректна идеология", която вече почти е овладяла Европа (Зап и Северна)* и се мъчи да направи същото в САЩ(с голям успех, засега). Това дяволско левичарско изобретение тръгна от университетите на Изт крайбрежие на САЩ, където прекара инкубационния период и в края на 50-те удари Европа(първо Фр)** Главният идеолог е Х. Маркузе - най-видния от късните ревизионисти на марксизма.Той смята, че главната задача на Марксизма - разгромът на буржозната държава, в съвременните условия ( средата и края наXX век), може да стане само и единствено, като се разруши предварително буржоазния морал. Обаче това пък не може да се извърши от работническата класа, която вече се е обуржоазила и напълно е изгубила революционния си плам. Новата революционна класа, това са "угнетените" МАЛЦИНСТВА: религиозни, социални, сексуални, етнически, расови и т.н.. Затова на преден план трябва да се извадят организации на тези малцинства, които да се борят "за правата им"(истински или измислени...). По нататък от само себе си, тази "борба" ще ерозира буржоазния(т.е. утвърдения обществен) морал, ще създаде вътрешни конфликти (религиозни, социални, сексуални, етнически, расови и т.н.. ) Това е същината на пъкленото изобретение на Маркузе, развито от последователите му. Целта е, под предлог "защита на различните", да се принуди мнозинството ДА МИСЛЯТ ЕДНАКВО, да се постанови, кои мисли и слова са " правилни" и кои - не. Това, кое е "правилно" ще се утвърждава от ръководството ("активистите") в горепосочените организации и ще се провежда в живота чрез инфилтрация в образованието, медиите, литературата и политиката. С други думи, ще се установи тоталитарна идеология, по-опасна от Комунизма и НационалСоциализма, взети заедно. И по-коварна, защото е АНОНИМНА и маскирана, като борба за правата (на малцинствата). На първо време противниците няма да бъдат ликвидирани а само охулвани и разобличавани, т.е подложени на "гражданска смърт"***. Впоследствие, "след Пълната победа", мерките, разбира се ще се ожесточат, както ни учи Историята. Но да си дойдем на думата. Ключовото оръжие на Политкоректната идеология е ОБРАЗОВАНИЕТО и медийната среда, в контекста на бурното развитие на технологиите. Образованието (особено на подрастващите) е от стратегическа важност за победата на тази античовешка идеология****.Защото най-лесно е промиването на детските и тинейджърски мозъци, нещо което може да стане в рамките на няколко години*****. След като, най-младите поколения бъдат "обучени", съдбата на обществото увисва на косъм. Така напр в Швеция мнозинството от зрелите и възрастните поколения не одобряват последните идиотски закони на политкоректните****** правителства, НО НИКОЙ НЕ СМЕЕ ДА СЕ ОБАДИ(виж пак ***) Така, че борбата е за умовете на младежта, умове които за съжаление са готови, промити вече от масовата култура... ___________ *също и Австралия, Н Зеландия... ** виж "Франкфуртска школа", "Х. Маркузе" *** виж нашумелия тия години случай "Тило Сарацин" в Германия(2013 - 2017) **** досегашните тоталит. идеологии имаха за задача да унищожат народи или класи. Новата има фактически за цел да унищожи целия humani generis ***** докато създаването на "македонска нация" отне на югославската образователна система 25 - 30 г., то възпитаване на едно убедено "политкоректно" поколение ще отнеме не повече от 12-13, а първи резултати ще има след 5-6, считано от детска градина .... ****** характерно е, че активистите на тази идеология се пазят от термина "политкоректност", той отдавна е изоставен. Използват се евфемизми, като: "права", "реч на омразата", "нацизъм", "фашизъм" и т.н.. Разбира се, придвид ЛЕВИЧАРСКАТА същност на тази идеология, за "комунизъм" не се говори ... А иначе, хиляди комунисти, социалисти, анархисти и всякакви левичари се стичат под знамето на Политическата коректност, която става центростремителна точка не само за всичко "ляво" в политиката, но и (волю-неволю) за много "десни" политици и партии
И анализът в статията е добър, и уточнителят добре обобщи раковото интелектуално образувание, наричано понякога ``културален марксизъм''. Генераторът на това интелектуално падение, обхванало отговорниците на света и довело до такава философска нищета, какват съзираме при Файерабенд, Бертранд Ръсел или Карл Попър, е погромът над физиката, осъществен в началото на XX-ти век. Този ``anything goes'' смут в модерните общества намира упование и се обосновава чрез нелепостите, натрапени на физиката преди повече от сто години. Един Барак Обама ръководеше света осем години, индоктриниран от професорите си в Харвард, такива като някакъв Лорънс Трайб, напълно убеден, че конституционното пространство могло да се изкривява, защото физиката вече била доказала, че пространството се било изкривявало (нищо такова физиката не е доказала, да не говорим, че и да е доказала, подобни паралели са нелепи). Такива криви отговорници ни седяха десетилетия на главите, а и продължават да ни седят. Те повикаха Тръмп, като един последен опит, добър, лош, за спасение от това зло. Светът обаче не го чака нищо добро който и да дойде, ако не се осъзнае, че основното спасение е в това народите да се отърват от абсурдите, наложени като голяма наука. Не случайно пламвам и тук в кафенето, веки път, когато се тикат като герои несмаслени фигури като Айнщайн, символ на интелектуалното падение на днешния свят. Че е несмаслен се разбира веднага, вътре в една минута. Специално съм свел обяснението в един много, много семпъл арумент, такъв аргумент, че даже и глупакът да разбере за каква глупост иде реч (да се разбере каква безсмислица е квантовата механика е малко по-трудно, защото се изисква донякъде по-специализирано знание). Но, не се ли премахнат тези гнезда на тъпота, светът не го чака нищо добро, каквито и социални вълнения да се подклаждат, каквито и национални политики да се оформят, колкото и да се крещи, че трябвало образование и, че простолюдието, бежанците, гейовете, феминистките и 27-те пола били проблемът. Това са само симптомите и премахването им няма да излекува обществата както унищожаването на Isis няма да пресече идеологическия извор, който неминуемо ще го възпроизведе. Не се ли разбере, народите не възстановят ли разбирането си, че има истина и, че тя не е единствено социален конструкт, както налага интелектуалният тероризъм на културалния марксизъм и, че тристата години на развитие на науката не са отишли на вятъра и разумът, логиката, научния метод не са победени от глупостта и Idiocracy-то, то ще ни остане само някой да загаси лампата и да заключи отвън. Борбата срещу абсурдите в науката и по-специално във физиката трябва да се изведе като пръв национален приоритет във всяка уважаваща себе си цивилизована страна и трябва да измести всякакви други политики и идеологии, да не говорим за фалшификати като climate change, разделение ляво-дясно (и двете приемат споменатите абсурди), да не говорим за превръщането на sexual harassment в модерен инструмент на днешната инквизиция, заместил и ГУЛАГ-а, а и останалите перфидни методи на тоталитарното потисничество, както и много други фалшиви приоритети, ползвани като смокинови листа, да закрият срамотиите на обществата в които живеем.
Думата "gender" до много скоро се използваше главно като граматически термин. В другото си значение според Cambridge dictionary е: "the physical and/or social condition of being male or female" и примерът, който следва е: "Does this test show the gender of the baby?" Кое в този пример загатва за някаква социална характеристика, не ми е много ясно. Пита се момче ли е или момиче. Какво означава да сложиш двата пола в културен и социален контекст? Това, че жената трябва да е учителка, всички военни и полицаи - мъже? Това обяснение със социални и културни различия не мисля, че променя пола на индивида. Та прилича ми на вратичка в конвенцията за тълкувания и точно тя може да се използва за трети полове и подобни аномалии.
Уточнител,плюса е от мен,но остава съмнението,че някой друг е писал вместо теб.
Много успокояваща статия. Напомня ми детството, как сестрите ни успокояваха преди да забият спринцовката: "Спокойно, няма да боли". а то си боли. Не толкова при забиване на иглата, а при вкарване на съдържанието. За здраве траем. Ама дали тая конвенция е здравословна? Първият обезпокояващ момент е определението за пол. "Социално изградени роли, поведения, действия и характеристики, които определено общество смята за подходящи за мъже и жени" Полът е физиологична, а не социална категория. А социалните тинтири и минтири са различни в различните общества. A конвенцията изглежда иска да тегли един канап, по който да се равняват всички. Защо ли звучи познато? За пол се използва думата gender, оригинално граматическа категория. Пикси цитира Cambridge Dictionary. Но Collins Dictionary дава друго определение: state of being male, female or neuter. Ето, че се появи и терти пол. По кой речник ще се тълкува? С малко въображение neuter може да се разшири до всяка от 27-те сексуални ориентации, които някой цитира тук. В Швеция и Канада вече се появиха бебета с неутрален пол. Във Франция няма майки и бащи. Какво следва? Като знаем податливостта на нашите управници към всяка идея, обявена за прогресивна и демократична, нямаме причини за спокойствие. Вторият момент е обявената цел - защита от насилие на жените и момичетата. А мъжете и момчетата? Това е чиста проба дискриминация по полов признак. Айде, момчетата можем да ги пишем към децата, за защитата на които има отделни закони и конвенции. Почти всички мъже са жертви на психическо насилие. Някои по-неуравновесени отговарят на психическото насилие с физическо, след което, и правилно, върху тях се стоварва гневът на общественото мнение и институциите, но без да признава смекчаващи вината обстоятелства. Имаме си закони за равноправието между половете и за защита от насилие, като този за домашното насилие е толкова общо формулиран, че дава възможност за всякакви перверзни тълкувания. айде сега да си натресем и конвенция, която ще дава повод на сульо и пульо да ни диктува законодателни мерки.
Благодаря и за статията и на коментарите... Бих приканил коментиращите към активност на всички нива, форуми, и т.н.
Кафенце, не ни правете на маймуни! Самото въвеждане на "пол" (gender) като нещо различно от пол (sex) - забележете, че на български дори нямаме дума за това, води да отварянето на вратите на ада. А после "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете" можете да дефинирате колкото си искате. Американците вече са дефинирали 31. И после опитайте да дефинирате отношенията между тях.
За пореден път някой не си е свършил работата. Първо самата конвенция не струва. Не може с конвенция да се уеднаквяват културни различия формирани с хилядолетия. Второ превода на gender, е смехотворен. Gender не е социална роля, освен в преносен смисъл. На български означава или пол, както в документите за самоличност или род (граматически). Пример за социална роля е изразът: "Кой е мъжът в семейството". Тук "мъж" е социална роля, но това е вече много периферна употреба.
Поздравления за автора, че е обяснил за двете думи в английския и липсата на диференциация между тези значения в българския (което само по себе си е многозначително). А английския "gender" и "sex" не винаги са имали толкова различни значения както днес, но така се получава когато имаш две думи за нещо -- появява се възможност за постепенно диференциране на значението им, и в този случай това е станало. Проблемът е, че става трудно да се обясни на обикновените хора, които изобщо не са нясно с културната война, което се води на Запад, или пък с безумията, които се творят в "gender studies" департаментите на западните университети (и такова животно има) за какво точно става въпрос и какви са опасностите. Вчера за пореден път се опитах да го постигна това с майка ми, никакъв резултат, сигурен съм, че така е и с по-голямата час от населението на страната. Впрочем обратният ефект е дори по-интересен. А съм за опитвал да обясня на фанатизирани феминистки на запад как в много езици по света има само една дума за "пол" и съответно въобще концепцията за "gender" не съществува, т.е. тяхната теория за "социалната конструкция" на "gender"-a е вярна, но съвсем не по начина, по който те я разбират -- концепцията е социално конструирана в резултат до голяма степен на лингвистична случайност. Но те са също толкова неспособни да го разберат. Също така трябва да се отбележи, че докато разграничението между "sex" и "gender" се обяснява и подчертава постоянно, на практика дори и хората, които го проповядват, постоянно мешат биологическия и социален пол, обикновено в зависимост от това какво им е изгодно в момента (каква изненада). Резултатът е, че страшно много хора вярват убедено в социалната констуираност и на биологическия пол, което вече е буквално лудост за връзване. Но на Запад се е стигнало до положение, при което нормалните хора, осмеляващи се да се противопоставят на това безумие, са в много по-голяма опасност от попадане в лудницата от тези, които наистина трябва да бъдат вързани там.
Поздравления за Гого Биолого, задето ни дава още една причина да НЕ плеснем с ръце, та да прегърнем калпавата конвенция. Опасенията са точно от това, че извратеняците от 2-те страни на океана няма да пропуснат да се възползват от нея. И не са само националистите, и герберски министри поглеждат трезво. Така или иначе ше ни я наложат, но поне да се дърпаме, а не да сваляме гащите при първа покана.
Аз пак да се обадя. Първо, още малко по повод двете английски думи за "пол". Много смешно е, че в английски език повечето съществителни и всички прилагателни нямат никакъв граматически маркер за род, обратно на български, където всички прилагателни се съгласуват със съществителните освен по число, но и задължително по род. Обаче имат две думи за пол!!! Другото нещо е, че заради смахнатата политическа коректност преди време американците (и впрочем всички английско-говорящи) измислиха да изхвърлят от езика си думи с подчертано полова конотация, например преди използваха policeman/polocewoman, а сега има унисекс вариант police officer, fireman/firewoman - сега е firefighter, steward/stewardess - сега flight attendant, обаче незнайно защо actor/actress някак си остана в употреба. Второ, много подозрително ми е тая конвенция, която привидно е замислена да защитава жените от насилие и правата им, идва точно от Турция, която изведнъж се загрижи за тях. Беше последната страна, откъдето си мислех, че ще се появи подобен напън. Затова тая работа ми изглежда гнила.
"Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете. " Майка, баща - няма значение, родител ще е. А ако са мъже и двамата? Буквално никой от тях няма да е родил детето, т.е. друга дума трябва да измислят за позициите в семействата на хомосексуалните. И един виц: -Мамо! -Не съм майка ти, баща ти съм! -Бе да ви еба у педерасите, не мога да ви оправя кой кой е!
Значи специални закони за жените, ще стимулират равенството между половете ? Не би ли трябвало законите да са написани така че да защитават всички, които са в неравностойно положение ?
С няколко изключения, текстът предвижда защита на пострадали жени и деца. Но няколкото изключения са крещящи. 1. Стремежът към заличаването на традиционните социални роли на мъжете и жените. 2. Пренебрегването на мъжкото обрязване, а забраняването единствено на женското, което всъщност в Европа не се практикува. 3."Глава II Член 7 т.3 Предприетите съгласно този член мерки следва да включват, когато е уместно, всички релевантни участници като правителствени агенции, национални, регионални и местни парламенти и органи, национални институции за правата на човека и организации на гражданското общество. " Вмъкнатото уточнение " когато е уместно" е вратичка за измъкване, когато се поуплашат май.
Паяче, стремежът за заличаване традиционните роли на жените не е нищо ново. Поне от 10г всички "модерни", "прогресивни" и т.н. теории целят точно това. Жените да бъдат лидери, политици, шефове, и на последно място майки. И много жени на запад уйдисват, а после се редят в ин витро клиниките. Мъжкото обрязване не е страшно. То е полезна хигиенична операция, макар че никога не бих се подложил, защото изпитвам ужас от нарушаване целостта на кожата ми. а рязаните се хвалят и че увеличавало женското удоволствие. За което следва да се изходят жени, пробвали и двата варианта. А обрязването на жени не е монопол на Африка. В Европа има милиони джуки, които го практикуват. Но срещу тях носителите на новия световен ред са в патова ситуация. Хем не харесват обрязването на жени, хем настояват пришълците да си запазват традициите и препятстват всеки опит да бъдат принудени да се съобразяват с европейските правила и традиции. Не ги мисли нито тях, нито рязаните черни маймунки. Най-опасен е