Иван Петров е роден през 1946 година в Първомай. Средното си образование завършва в родния си град. Служи в Грудово, където достига чин ефрейтор. После се прибира в родния си град, където се запознава с бъдещата си съпруга, която е от Генерал Тошево. Двамата се женят и имат 2 деца.
През 70-те години другарят Петров работи 1 година в „Стройрайон", за да си купи панелен апартамент. Обзавежда го със спалня „Мадара", холна секция „Страцин" и китеници, закупени от съседна Югославия по време на един събор в Крива Паланка, днешна Македония.
Иван Петров възприема 1 май като свой празник и до ден-днешен негодува защо на 1 май няма манифестации.
Малкият син на Иван Петров се нарича Александър Петров. Ние ще му викаме Сашо.
Сашо, напук на консервативните си родители, става човек на изкуството. Той завършва Художествената академия, има татуировки, дълга коса, обеци и пиърсинги.
Сашо мрази манифестациите и масовите прояви. Той работи като художник-аниматор и печели достатъчно, за да се издържа, но е антиконформист и не кара кола, а колело. Не яде месо, яйца, сирене и мляко.
Сашо ненавижда убежденията на баща си, който копнее по стария режим и манифестациите.
Иван Петров има и сестра, която има едно дете - Калоян Георгиев. Калата завършва престижен университет в Англия и в момента е зам.-шеф в една уважавана банка у нас.
Той е човекът-продуктово позициониране. Ходи с костюм на Хуго Бос, ползва новият парфюм на Булгари, кара BMW X6, има Iphone, Ipad, Ipod и MacBook.
Той е юпи и смята, че манифестациите биха били прекрасно нещо, стига да носят името „тийм билдинг". Или поне така са му казали ейч ар специалистите в неговата банка. Защото той няма време да мисли за това.
Иван, Сашо и Калоян имат едно общо нещо помежду си. И тримата са родени на 1 май.
По традиция тримата празнуват рождените си дни заедно. За това и тази година те ще се съберат на вечеря в дома на бай Иван в Първомай.
Менюто е кюфтенца с картофено пюре. За Сашо - салата и картофени кюфтенца. Калоян ще донесе Фернет Бранка, който никой няма да хареса, както и сирене Рокфор, което бай Иван ще погледне с погнуса.
После ще пийнат и ще си поговорят.
Иван Петров ще разкаже как са го хванали през 1976 година да ходи на църква на разпети петък и за една бройка е щял да изхвърчи от БКП.
Сашо ще се изсмее и ще каже, че плюе на тази „героична" история, която показва колко наведени са били всички по това време.
Калата ще се опита да замаже, като уклончиво промърмори, че в неговата фирма също има забрани за служителите, които те трябва да спазват, ако не искат да загубят работата си.
Бай Иван ще каже, че манифестациите са го зареждали с позитивизъм. Сашо ще напомни, че на една такава манифестация след чернобилската авария е било заразено една трета от населението на малката ни страна. Калата ще се намеси с някакви забележки за куцото ни здравеопазване и за това, че плаща на частна клиника да се грижи за служителите му в банката.
Накрая те ще се разделят. Навън тайничко Сашо и Калата ще дръпнат един джойнт. Бай Иван ще легне до съпругата си и ще промълви: "Мила, помниш ли как на 1 май през 1981 година ходихме в Хисаря".
А жена му ще го погали по главата и ще каже: "Да, Ванка... помня...".
И така ще свърши още един първи май. 2011 година.
Иван, Сашо и Калата са измислени личности. Така, както бе измислена и цялата ни история от 1944 година до ден-днешен.
Те обаче имат нещо общо - и тримата по свой начин са свързани с несъстоялия се комунизъм.
Първият - строейки го. Вторият - отричайки го. А третият - опитвайки се от отломките му да построи несъстоялия се капитализъм.
Така че да им честитим първи май. Иван, Сашо и Калата трябва да стоят на новият мавзолей, докато ние манифестираме с плакати на МакДоналдс, KFC и героите от новите български и турски сериали.
Какъв мавзолей ли - много просто. Мавзолеят на несъстоялите се наши очаквания.
Честит първи май, другарки, другари, дами, господа...
„От вси страни сплотете се..."
