Спечелихме ли ви със заглавието?
Или викате, по-голяма глупост не бяхте виждали, напред към полето за коментари, за да разсипете този самонадеян автор, шут, бездарник и пореден нисш представител на отвратителното котило български журналисти, който замърсяват етера. Аман от тъпи текстове, грозни колажи и ненужни словоблудства. Webcafe, стегнете се!
Ние, българите, най-нещастните в света ли сме или какво!? Я по-добре да поразсъждаваме за дълбочината на националните ни несгоди, незаслужените злини, които ни се изсипват по чужда вина и разкъсващите плътта прозрения за това колко сме зле и как циклично влизаме от криза в криза. После няма да е лошо да наложим един компрес, напоен с носталгия по невъзможното щастие, за да преглътнем горчивия коктейл на мизерното ни настояще.
В поредния световен доклад за щастието, където индексът се мери от 0 до 10 ние сме горда четворка, което ни прави изключително добри в това да се чувстваме зле. Дори имаме усещането, че сме в състояние да се изкараме още по-кофти, отколкото сме, само за да натрием носа на останалите.
Да се чувстваш нещастен също е вид наркотик, към който е много приятно да се пристрастиш. И тогава всичко може да те подразни, изнерви, ядоса, натъжи и уязви. Настоящата статия дори няма нужда да се напъва. Тя директно няма да бъде харесана, още повече със безумно заглавие като горното. Което парадоксално прави заглавието вярно. Когато целта ти е да генерираш малко негативна енергия, текст като този ти го предлага на тепсия. Разбий го на пух и прах, смажи самонадеяния автор, изобличи глупостите му и се почувствай наистина добре в това, че си се почувствал гадно.
Но... разбира се, че има и едно „но".
Защото авторът може би е хитрец, някакъв подмолен адепт на автосугестията, който ще се опита с обърната психология да те накара да погледнеш нещата от друг ъгъл. Защото нищо не работи толкова успешно за нас, колкото обърнатата психология. Самият факт, че сме добри в нещо неприятно (индекса на щастието) е чудесен пример за това. Или пък да вземем неотдавнашното изказване на националния треньор Любо Пенев, който заяви, че трябва „да разглеждаме ситуацията от обратната страна, от положителната". Страшен майтап.
Без да си дава сметка именно този мислител формулира най-добре усещането ни за координатна система на емоциите. Положителното е опакото, странното, кривото. Ние сме отвикнали от него и то ни се струва далечно. Въртим си се в омагьосания кръг на генералното усещане за прецаканост и за нищо на света няма да признаем публично, че понякога не сме чак толкова зле. Да, понякога се смеем, животът е хубав, финансовото състояние не ни тревожи и дори от сърцето ни се откъсва положителен форумен коментар, който поднасяме анонимно, но с добро чувство.
Ако за момент допуснем тази мисъл и току виж индексът скочил, отлепил се от трагичната четворка и преминал в по-нормалната скала на себеусещането. Но това е нож с две остриета, защото кой от нас наистина може да си позволи кофти усещането да се почувства щастлив, при това за дълго и така да загуби любимото си средство за анестезия и национална значимост. И все пак този текст прави някакъв опит в това отношение, не можете да го отречете. Което още веднъж парадоксално показва, че заглавието му е вярно.
Между другото - известно време се колебахме дали да не го кръстим „Една от най-тъпите статии, писани някога" (също толкова потенциално успешно заглавие), но решихме да рискуваме.
Да бехте ни я и обяснили тая статия малко....
Еми какво да кажа - чувствам се ужасно, че статията ми хареса. Бих предпочела далеч повече приятното усещане да не ми е харесала и да я насоля едно хубаво, но виждам, че други "колеги" във форума нямат такива проблеми. Абе, пичове, не разбирате ли, че влизате в клопка така или не ви достига акъла?
В подкрепа на статията и заклеймявайки мърморковците само ще кажа - Сърдитко Петко - празна му торбата.
Статията ми хареса! Винаги съм твърдяла, че човек винаги трябва да е усмихнат, дори на някои да им изглежда озъбен П.С. Приемете, че съм пристрастна...падам си по Драго Симеонов..
Авторът е най-добре да стане политик! Ще се получи нещо като с царя - уж говори дълго и последователно, а накрая не му се разбира нищо... А заглавието си го бива! Ако автора разчита да спечели някой лев от броя цъквания на заглавието, със сигурност би успял! Не е ясно колко хора биха дочели до края, но поне биха кликнали да видят за какво става дума...
отново за Драго Драганов! Голямо удоволствие е за мен да го чета.
Драго Симеонов,хахахахах...така е човек като прави 100 неща едновременно
Евала, пич!
Всъщност не заглавието ме привлече толкова, колкото желанието да задам един въпрос, въртящ се отдавна в главата ми. Защо използвате по 1000 пъти една и съща снимка в един куп различни статии... толкова ли няма други...
Омръзна ми да повтарям на Драго Симоеновците, че е въпрос на култура и цивилизованост да не можеш да се чувстваш добре, когато около теб има толкова мизерия, глупост, наглост, крадене, посредственост, тотален отказ от стойностното. Естествено, че човек се усмихва, че има моменти, в които забравя много несгоди. Но... Ако си щастлив сред мизерия -духовна и материална, просто си олигофрен. С елементи на садизъм.
Трябва да призная - дотук доста успешно "координираме" всичко. Довчера стръвно изопачаване на проблеми. Днес ненадейно всички виновно пеят с усмивка на уста. Лесно е. п.с. Това е една от най-внимателните статии писани някога. 2 абзаца презастраховки срещу псувни, последвани от още 5 оправдания, че автора не е манипулатор. Поредното потвърждение, че всеки охотно се занимава с критика, но никой не я търпи в личен план.
А да. И аман от псевдонегативизъм, псевдопозитивизъм и изобщо псевдопукане.
Така е!Много сме черногледи и злобни българите.Сравнявам ги с испанците и разликата е огромна.Само трябва да се погледнат коментарите във форумите.....испанците обясняват като ги пита6,българите се зъбят.
И какво? Трябва да сме щастливи ли? На какво отгоре? Може би трябва и да се чувстваме виновни, че не сме "достатъчно" щастливи, така ли? Всеки, който не е щастлив не е патриот. И трябва да се създаде закон, според който всичкои трябва да са щастливи под страх от смъртно наказание, защото иначе създават лош имидж на държавата /и управляващите я/. Уау, това полицията на мисълта е нищо, тук си говорим за полиция на емоциите. Задължително е емоционалното ни състояние да отговаря на изискванията на държавните органи. На някой "коментатори" пък не им харесвало, че съм "черноглед". Ами на тях пък ще им кажа, че това си е техен проблем. Остава да взема да се притеснявам и за това какво на вас ви харесва.
Винаги съм се чудел..глупак ли е умния,който се опитва да помогне на глупака?И дали желанието ни да направим света около нас малко по-красив се води от високия коефициент на интелигентност или собствената ни глупост?