ДПСландия

Освен „сатанизиран", Ахмед Доган си остава и сред най-хвалените политици.

Малко са в неговия бранш, които не са се прехласвали пред политическо му дълголетие и способности. Бойко Борисов си остава сред най-големите заявени негови почитатели. Феновете и фенките сред журналистическата гилдия периодично не успяват да сдържат адмирациите си, някои си получиха прякори по този повод.

И без подобни комични и унизителни „чупки" е вече фрапантно очевидно, че ДПС постоянно разширява влиянието си, както и инструментариума, с който го прави.

Пазарува наред в институции, икономика, медии. Планира и навлиза в територии отвъд собствените й бастиони. Едва ли са много хората, които се съмняват, че тя е реалната втора по вот партия на току-що отминалите избори. Към досегашния си арсенал партията добавя нови елементи.

Способността на ДПС да поддържа и да се грижи за доброто политическо здраве на своите привидни антиподи ни е достатъчно известно.

Удобният етнически „пинг-понг", който тя си играе с най-големия от всички големи националисти, Волен Сидеров, е добре документиран.

Сега имаме допълнение, ДПС директно си отглежда сателити, макар да остават известни съмнения доколко й се наложи да прави инвестиции в т.н. „България без цензура" и доколко просто си я купи в напреднал етап. Оказва се, че това начинание е достатъчно евтино, за кандидати няма притеснения.

Продължаващото навлизане в медиите пък е ясен индикатор за все по-голямата важност, която партията придава на един от най-перспективните бизнеси с пряк ефект върху политиката и културата на страната - да обезмисля и обезсърчава.

„Медиите" ала Пеевски имат за задача не просто да разнищват и фабрикуват, но и да вгадяват и изсмукват и малкото съществуваща смислена българска реалност.

Те успяха да доразсипят цяла гилдия, но, по-важно, успяха да вкарат четящите сред кривите огледала на „жълтата помия".

Докато обаче много хора се взират какво прави ДПС политически, то все по-системно започна да „диверсифицира" поведението си и да намира начини да се вкорени извън бастионите си. Партията отдавна има за цел не просто да набавя все повече гласове, но и да се превърне в максимално голям работодател.

Нейните бизнес мрежи са инструмента за това, а тяхната география е дори по-широка от моментната електорална карта на страната. Северозападна България може и да е скорошно откритие за мнозина, но ако искате бъдещи изненади насочете си погледа и към централна България или Подбалкана.

ДПС търси и успява да се намести върху освободените полета на отсъстващата държава и икономика.

Там пласира своята оферта за работа и принадлежност, в полето на разпадащите се социални и икономически връзки. От вас не се изисква любов или дори симпатия, достатъчна е вашата безизходица и отчаяние.

Без това развитие на нещата няма как да разберем продължаващото влошаване и профанизация на изборния процес и купуването на гласове. Защото това да си продадеш гласа не е вече просто еднократна трансакция, а все повече част от професионално-житейската длъжностна характеристика на новите крепостници.

Те не просто нямат политически, а житейски избор и разрастващата се машина на формално наричащата се партия разбира това и пълзи към тези земи. Основното, което я спира, е границата на собствения й ресурс, а не останалите политически играчи или публични институции.

В този свят на ново крепостничество политически живот няма, продаването на гласа е подлиние с отдавна изчезнал етически заряд.

В света на развратения и/или отчаян избирател печели най-добре организираният и най-богатият.

Новият парламент донесе още една отлична новина за ДПС - влизането на „Патриотичния фронт".

Сега ще видим в реално време нещо, което теоретиците на етническите конфликти са описали преди много време: ескалиращата конкуренция между две партии за душите и сърцата на заплашеното мнозинство.

„Атака" и „Фронтът" ще влязат в такава спирала на патриотични игри, че високият наратив за заплашения етнически мир на Лютви Местан ще стане ежедневен рефрен. Фактът, че двете висят на ръба на парламентарното представителство само ще вкара допълнителна драма в битката за вниманието на избирателите.

Само можем да си представим какви висини на политическата театралност ще ни бъдат представени в идните месеци, а може би и години. Междувременно зад кадър ще си върви добре познатото ни овладяване на институции, хора, територии, бизнес.

Така както изглежда българската политика днес, няма нещо, което да прилича на достатъчно убедителен и дори потенциално успешен контрапункт на ДПС.

Това почти сигурно ще се потвърди от очакваните удобни бездействия, на които ще е обект партията през идните месеци. Преди години нейните лидери говореха за нея като за „незаобиколим фактор" в българската политика. Големият им успех е, че все повече успяват да я направят такъв в икономиката и обществото.

Може да се спори доколко това се дължи на стратегическа виртуозност и доколко на най-обикновена продажност и разградени институции. Фактът обаче остава, че координираният захват от напазарувани прокурори, полицаи, политици, чиновници, служби за сигурност, нарастващо влияние в икономика и социален живот става все по-сериозен.

Неговото неутрализиране пък изисква реални и смели действия, а не театрално веене на националния флаг пред камерите на бутафорната медийна истерия.