Книгите за т. нар самопомощ и/или личностно развитие добиха особена популярност в България последните години. И отстрани изглежда, че колкото повече обедняват хората толкова повече търсят решение за проблемите си в методите, изброени в книгите. Дали те наистина помагат или помагат само на авторите да забогатяват?
Въпреки всичко тази литература си има своите почитатели, както и своите отявлени противници. Кратко проучване в Гугъл разкрива, че първата такава книга е публикувана още в далечната 1859 г. в Англия от Самуел Смайлс. Заглавието й е именно "Self help".
Но Дейл Карнеги е авторът, който допринася за популяризирането и развитието на жанра. Самата съдба на Карнеги е изключително интересна. Може да се каже, че е типичен пример за преуспяла личност, следвайки собствените си съвети. Роден като втори син на беден фермер, той успява да стане един от най-известните автори в тази област и да спечели състояние от издадените книги и курсове.
Само в Съединените американски щати в началото на 21 век т.нар. self help индустрия, включваща книги, семинари, аудио и видео продукти носи годишно приходи от продажби за $2.48 млрд.
Self help книгите основно могат да бъдат разделени на два вида. Такива, които ти помагат да забогатееш и да усъвършенстваш личните си качества и да привлечеш приятели и т.н. И втори вид, които те учат как да се обичаш и да преодолееш депресията, най-често любовна мъка.
Въпросът е дали те наистина помагат? Ако се съди по нарастващия брой книги, които се издават може да се направи извод, че явно съветите работят. От друга страна, всички преуспели и щастливи хора, които познавам не четат такива книги.
Ако се абстрахираме от self help литературата, като източник за решение на всичките ти проблеми и разгледаме книгите, просто като книги, то и там като във всеки жанр има добри и не толкова добри произведения.
Сред тези, които освен основните правила за подобен тип литература има и интересни истории с лични примери и са написани увлекателно са "Тайната" на Ронда Бърн, "Изворът на женската сила" и "Еликсирът на любовта" на Лариса Ренар, книгите на Робърт Кийосаки.
Въпреки че "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу е една от най-известните и популярните сред жанра, книгата е суха и досадна. Все пак една книга за положителна промяна би следвало да предизвиква положителни емоции, докато я четеш.
В нея има низ от практически упражнения, в които трябва да си визуализираш определени неща. Трябва да си истински почитател, за да следваш методите в нея, състоящи се във водене на тетрадка с упражнения и да отделяш n на брой минути/часове всеки ден и да си повтаряш точно избрани изречения.
В заключение ще кажа, че винаги съм смятала, че книгите са прозорец към света, който ти позволява да се потопиш в различни времена, вселени, епохи, култури и да видиш различни характери. Но най-вече една книга е добра, когато те накара да се ЗАМИСЛИШ. А замислиш ли си, ще действаш.
Защото със сигурност няма да станеш по-успешен, ако само седиш вечер и си повтаряш колко си уникален. Ако искаш приятели бъди усмихнат, излизай и разговаряй с хората. Ако искаш нова любов, излез и я срещни. Няма да намериш никого сред кориците на книгите.
Ако искаш успех, работи, научи нови и полезни неща. Предпочитам да приемам т.нар. self help книги като шамар, който ще те изтръгне от летаргията и ще те накара да направиш нещо по въпроса. Светът е навън и е по-добре да се излезе и да се изживее.
