Какъв му е проблемът на Студентски град

През годините имах възможност да посетя за кратко студентските кампуси в Париж и Оксфорд. Сите Университер във френската столица се простира на огромна зелена площ и е дом на 10 000 студенти от близо 140 страни.

Тамошният еквивалент на нашите общежития и блокове всъщност са сгради (40 на брой), издържани в архитектурния стил на съответната страна. Японците живеят заедно в обща къща, бразилците също и т. н. Българска къща няма. Градчето е опасано от ограда и не е достъпно за външни лица. В кампуса се намират многобройни спортни терени, площадки и зали, театър и различни клубове по интереси.

Както подсказва името, Харкорт Хил Кемпъс на университета "Брукс" в Оксфорд (Oxford Brookes University) е разположен на хълм над самия град. Там общежитията - семпли двуетажни сгради, стаите са персонални с общи кухня, баня и тоалетна - се намират в близост до учебните зали. И отново по западен модел - множество тревни игрища, закрит плувен басейн, столова и църква. Пропусквателният режим ограничава достъпа само за лица, свързани с академичната дейност.

И на двете места няма частни обекти - питейни заведения, дискотеки и прочее. Всичко е собственост на университета. Регулярно, студентските съвети организират премерени купони. Който иска да продължи, взима удобните метро или автобус и слиза в града.

Трябва ли да ги стигаме?

Разбира се, да опитваме да внедрим западния модел е, меко казано, труднопостижимо. А изтъкването на западния модел като единствено успешен и универсален не е съвсем премислено. Първо, възниква  въпросът кое у нас е като в "белите" страни, че да имаме претенции за копиране на чуждия опит по конкретния проблем, и второ, защо да не търсим собствен път на развитие, да речем в уредбата на студентските кампуси, съобразен с нашите географски особености, национален дух и местни нрави.

Публичният разговор, провокиран от промените в Закона за висшето образование, приети на първо четене в парламента и произтичащата от тях забрана барове и дискотеки в Студентски град да не работят след 22:00 часа, в случай че се намират до 100 метра от блоковете на студентите, тече с пълна сила.

Всеки знае, че Студентски град отдавна вече не е само на студентите. Той е обикновен квартал на столицата. Неизбежната реституция спомогна много за това, застрояването с нови жилищни кооперации е във вихъра си, а университетите отдават земята си на частници. И понеже неспособната държава осъзнава собственото си безсилие, хвърля прах в очите на обществото със сладки и химерични приказки за построяването на изцяло нов модерен студентски кампус (да бе!).

Или имитира някакъв неясен забранителен режим, познат от репресивното минало. Може да нямаме генерално решение на проблема, но ще забраним това и това. Например чалгата наблизо след десет.

Долу ръцете от попфолка!

Така заявената забрана звучи нереално. А и не е нужна. Студентите трябва да се забавляват на подходящи места. Чалгата и другите стилове музика са повече от необходими. Изцяло академичните студентски градчета да си стоят на Запад.

Ние сме от Изток, южняци сме и разпасаното забавление ни е в кръвта. Нали никой не си представя, че има само два типа студенти - такива, които нонстоп четат, и други, които не излизат от заведенията.

Българският студент в повечето случаи комбинира двете. Купонясва до малките часове, щрака с пръсти и хвърля салфетки; като се прибере, учи за следобедния изпит на другия ден, а сутринта отива на работа. Не е задължително чалгата и знанията да са в непреодолим антагонизъм помежду си.

Гигантският проблем е, че Студентски град не предлага достатъчно алтернативи, не само в музикално отношение, а и като съотношение между забавления и интелектуални занимания. Така че проблемът не е чалгата, а че има само чалга.

Дайте да си говорим за Важните неща

Дебатът за Студентски град е изначално сбъркан като посока и аргументи. На градчето му липсват точно алтернативи. Изказванията и действията трябва да са с акцент не да затворим всички дискотеки, а да отворим повече алтернативни места, в които студентите са поканени да израстват интелектуално и духовно, да не се наливат и да не вадят ножове.

Това са библиотеки, спортни терени и зали. Различни клубове (танци,литература, театър и др.), кина и читалища. Ателиета, галерии и храмове (да!). Когато студентите имат избор къде да ходят, тогава ще имат избор и как да се държат.

В този смисъл настоящото положение в Студентски град не е цветущо. Единствената библиотека - тази в блок 42 - беше представена като огромно постижение и сърдечна грижа за младите, но дълго време не функционираше.

В същото време вече не е коректно да се твърди, че в Зимния дворец има дискотеки, а че някъде между тях се намира Зимният дворец на спорта. За да сме честни, броят на игрищата с изкуствена настилка нарасна значително и те до късно през нощта светят с мачлетата на студентите.

И понеже държава, община, ВУЗ-ове и бизнес не правят нищо по въпроса (абсурдът е пълен: първите трима дават терени на четвъртия, а после му налагат рестрикции), самите учащи започват да се самоорганизират, което не е лъч, а цяла феерия от светлина в тунела. Преди време разказах за Студентския исторически център, направен с доброволен труд и лични средства на студентите. Откриването му е в понеделник, 22 октомври, 18:00 часа.

Значи можело...

Едно от култовите заведения в градчето, което струи и строи нечалга, пък показва, че няма как всички повече от 190 търговски обекта, потенциално санкционирани от забраната, да бъдат сложени под общия знаменател на разглеждащи студентите единствено като консуматори и източници на печалба.

Във въпросния бар редовно се провеждат студентски куизове, а управата му подкрепи два младежки фестивала - "Арт мегдан" в Ректората на СУ и провеждащият се този уикенд "Unblock Festival" в блок 28 на НХА. Останалите заведения може просто да бъдат заставени да последват този пример на социална отговорност, а не да бъдат затваряни.

Това е есенцията на проблема. Не забрана, а промяна чрез алтернативи и възможност студентите да избират как да прекарват свободното си време. В глобален план е нещо такова: стига сме създавали оръжия за масово унищожаване, време е да помислим за средства за масово просвещаване, възраждане и генериране на смисъл.

 

#48 koya sam? 21.10.2012 в 23:34:49

ами за тази цел - намаляване на бройките, яко. специалности, които не се търсят, разходите да си ги поемат университетите, респ. да си товарят студентите с цената, а не държавата да им покрива некакъв разход и да влиза всеки олигофрен, дето още си срича собственото име... ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Е, тук има да се помисли: специалностите, които не се търсят са тези по точните науки, с изключение на математическите такива, и то заради информатиката. Защо не се търсят: ученето е трудно, после перспективата с финансите не е розова (за сведение, всички знаем вече на каква "почит" и финансов хал са учените, например). А които специалности са лесни за изкарване, там недостиг на студенти няма. Щото отиват да висят 4-5г. по университетите и по купоните. Също и за специалности, където има перспектива за добра финансова реализация, като информатиката, например. Там желаещи има.

#49 fALLEN 21.10.2012 в 23:38:36

специалностите, които не се търсят са тези по точните науки --- момент! какво разбираш под "не се търсят" - не се търсят от студентите или не се търсят от, най-общо казано, пазара? щото има голема разлика, аз мисля, че говориш за първото, а аз говорех за второто. точно икономическите не се търсят, от пазара, въпреки, че бълваме икономисти и юристи, колкото за един китай например.

#50 koya sam? 21.10.2012 в 23:42:34

Ами, добре, че се изяснихме. Аз го възприех за нетърсене от студентите.

#51 koya sam? 21.10.2012 в 23:47:17

Но, в специалностите по точните науки се подгатвят предимно хора, които че се занимават с научна работа или някакви други разработки. Та не знам колко е търсенето на пзара на такива специалисти. Като се замисля, при сегавното положение на науката у нас, както и недолюбването от студентите на тези дисциплини, сигурно възниква вече търсене. Друг е въпроса, че по-кадърните студенти по тези специалности отиват в чужбина. Което следва да задълбочи недостига и търсенето още повече.

#52 NoOne 21.10.2012 в 23:50:59

fALLEN С 47 коментар мисля, че приключи темата...

#53 Voin 22.10.2012 в 01:05:57

" Какъв му е проблемът на Студентски град" Е какъв та какъв. Толкоз ли го не разбрахте досега? Баси елементарният отговор- студентите са му проблема, студентите... Пък останалото ви го каза Дракона преди 40тина коментара...

#55 паяка 22.10.2012 в 10:45:32

Мързи ме да чета, затова ето една свежарка: http://www.youtube.com/watch?v=qpJ0cyXbMbI

#57 паяка 22.10.2012 в 12:22:07

и мутрите

#60 паяка 22.10.2012 в 13:02:48

Архангеле, застани примерно до 12 блок , май не си бил там, говориш за друг град, явно.

#61 паяка 22.10.2012 в 16:42:39

Действието се развива в едно от частните радиа в Перник. Върви някаква радио-игра, в която слушател трябва да предложи най-оригиналната употреба на дума, която я няма в речника (големия Български тълковен, един такъв тъмнокафяв, ако се сещате). Наградата е екскурзия до Слънчев Бряг. Предаването върви доста скучно до един момент, в които се обажда някакъв байно: – Алоо, радиото ли е? – Да радиото е - отговаря радиоводещия – коя дума ще предложите? – Ами думата е “Тиго”. – “Тиго”? Момент така – чува се прелистване на голям тълковен речник – тиго, тиго… Няма такава дума! И сега, за голямата награда – екскурзия до Слънчев Бряг – какво изречение ще предложите с тази дума? – Ми… Тиго навра у газо! Радиоводещия прекъсва линията, и след 5 секунди гробна тишина пуска музика. Предаването продължава да върви, обаждат се разни лелки със тъпи предложения, обажда се един дядо да каже, че оня, предния байно, е комунист, но общо взето – скука. И три минути преди края на предаването се обажда поредния…. – Алооо? – Добър ден, приятно ми е да ви чуя – веднага реагира водещия – коя дума ще предложите за участие в играта? – Ми… “Пасъм”! – Момент така – прелистване на тъмнокафявия речник…. – не, няма я! За екскурзия до Слънчев Бряг, какво изречение ще предложите? – Ми… Пасъм аз бе, тиго навра.

#63 koya sam? 22.10.2012 в 21:29:56

Според мен на пазара точно това му трябва и поне в нормалните държави точно това търси - хора, способни да създават иновации (една много модерна напоследък думичка), ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Да, ама при нас май не е така. Ето защо тези специалисти емигрират. На това му викат "изтичане на мозъци". Няма предпоставки за промяна на ситуацията у нас скоро.

#65 Milena_Al 23.10.2012 в 13:25:00

За да сме цивилизована държава, трябва да влагаме ресурси в младите хора. Как по-точно се влага в тези млади хора чрез гърмящата чалга от дискотеките в студенстски град и евтиния алкохол? Пък и чалгата смея да кажа, че е силно деградираща и унищожаваща мозъчни клетки! http://milanova-photo.blogspot.com/

Новините

Най-четените