Бойко Борисов е като кетчупа Heinz. Практически няма истинска конкуренция. Когато поръчваш кетчуп, независимо дали за пържените картофки, хотдога или просто ей така, в съзнанието ти винаги изплува червената пластмасова/стъклена бутилка на Heinz.
Няма как да бъде другояче, тия от Heinz ни набиват продукта си от 1876 година. И данните говорят, че почти 700 милиона бутилки кетчуп се продават годишно в света.
Ако се заровите в супермаркета до вас, ще откриете доста други тубички с кетчуп, но ако лев и нещо отгоре не са проблем, по-вероятно е да си тръгнете с кетчуп Heinz.
Каквото и да правят останалите, какъвто и трик да изпробват, Heinz продължава да ги бие. Когато клиентът пуска своята бюлетина и избира кетчуп, той все избира Heinz.
Досущ като при изборите в България за политически партии, колкото пъти тоя кетчуп се яви на състезание с останалите кетчупи, толкова пъти печели първото място.
Ще се запитате какво пък съм се захванал с този кетчуп. Нека ви призная: изследвам го от няколко седмици. Изследвам доматите по-скоро, защото няма друга храна, която моят малък син да обича повече. Та неусетно се запитах какво има толкова на тия домати.
Така стигнах до Андрю Ф. Смит, световен експерт по доматите, имало и такава длъжност. Човекът е автор на редица книги и енциклопедии за храните. И неговата страст, точно както и на моя син, са доматите. Смит стига дотам, че е готов да спори за историята на световната кулинарна цивилизация, тропва по масата и твърди, че голяма част от нея произлиза точно от домата.
Чичко Хайнц е друг фен на доматите. Той излиза на световната кетчуп сцена като уцелва точното време и точното място. Компанията му първа предлага на пазара кетчуп без натриев бензоат (малко след 1883 година в Щатите се разгаря спор дали бензоата е опасен или не; чичко Хайнц започнал да предлага кетчуп без бензоати, на по-висока цена и спечелил пазарната битка).
Да изследваме сетивата, за да разберем защо Бойко бие
Ако разгледаме сетивата и вкусовете, ще разберем не само защо Heinz печели битката сред всички кетчупи, но и защо Бойко Борисов бие на всички скорошни избори, за които паметта не ни изневерява.
Сетивата най-общо казано са пет - слух, зрение, обоняние, осезание и вкус. Има и още, но за тях друг път. Вкусовите рецептори различават пет основни вкуса - солено, сладко, кисело, горчиво и умами (познат и като вкуса на майчиното мляко)
Вкусът на Heinz е направен така, че покрива и петте основни вкуса.
Точно както Бойко Борисов е създаден така, че покрива и петте сетива - чувате всичко, което казва; виждате го добре; на осезание го докарва (дамите пипат мускулите му); на обоняние - навярно също; сигурно и на вкус.
Както Heinz покрива целия спектър на вкусовите качества и няма конкуренция, така и Бойко Борисов печели сърцата и мислите на масовия потребител.
Ако има интересни въпроси около битките - те са два.
Кой би могъл да победи Heinz и кой би могъл да победил Бойко Борисов? На истински талантливите играчи не им се занимава с вторите в листата, най-хубаво е да детронираш царя.
Преди години в Щатите, пише любимият Малкълм Гладуел, е имало лидер и при горчиците, както сега има лидер при кетчупите. Но с внимателно проучване, създаване на по-добър продукт и умна маркетингова кампания, той бил детрониран.
Всеки може да бъде детрониран.
Нещо подобно се случва и на политическите арени по света. Когато се направи точно проучване какво има и какво липсва на един политически пазар - победата е по-лесна.
Политическият пазар прилича на рафтовете в един супермаркет - има определени продукти по вид, вкус и цена. Неведнъж съм писал, че вярвам в партиите, а не в отделните личности, не ми се влиза пак в тази тема. Това не значи, че не осъзнавам силата на лидерите.
Без лидер няма партия.
Партиите определено не са най-доброто нещо на света, ала друго по-добро не е измислено. Най-успешните демокрации днес се развиват така. Логиката за гласуване за партии, а не за личности, е свързана с демократични традиции, доказани практики и историческа закономерност.
Сигурно повече от два века човечеството се опитва да създаде най-демократичната изборна система, ала засега такава няма измислена. Каквото и да се случи, гласоподавателят - в зависимост от културологичните му особености - се хързулва по една плоскост, която е като свлачище. Тя помита всичко по пътя си, връщане няма.
Увлича като снежна топка останалите. Гласоподавателят се хвърля и гласува за партията, но съди за нея по лидера. Иска да бъде увлечен с всичките си сетива, така както кетчупа Heinz се разхожда по всички вкусови рецептори.
За Бойко Борисов е писано прекалено много - защо увлича, защо гласуват за него, харизма-маризма и т.н.
Но въпреки това, на всеки политически пазар има определена липса или насищане от даден тип лидери. Трима воленовци няма как да съществуват, както и три броя костовци, три броя станишевци, три броя барековци, три броя бойковци.
Какво имаме на основната политическата арена сега? Разполагаме с Михаил Миков, Лютви Местан, Радан Кънев, Николай Бареков, Волен Сидеров, Георги Първанов... Нито един от тези не може да пребори Бойко Борисов.
Има обаче един човек, който може.
Наблюдавайте го внимателно, така както аз го наблюдавам вече повече от две години. Името му е Д-р Мирослав Ненков. Той е нещо като онази доматена салса Tostitos, която наскоро би Heinz по продажби - с повече съставки, по-добър вкус, с повече потенциал, с повече от всичко.
*Авторът е програмен директор на Дарик радио
че требе, ама май не би, тесни гъзове изглеждат
Кемълче, упоменаф го оти тук сички веке са гуша за гуша. Аре наздраве, бе, шестаци! http://en.wikipedia.org/wiki/Don_King_(boxing_promoter)