Преди години бях на конференция в Амстердам, която си беше истинско вавилонско стълпотворение от журналисти. Там с огромна радост намирам македонката Марина, която работи в някаква телевизия в Скопие.
Зарадвах й се, все едно си открих сънародник и за следващите три дни си станахме най-добри приятелки. Холандската столица е едно много подредено и спокойно място, толкова много, че чак ти се плаче. Малко балкански безпорядък и гръмогласие винаги ти идват добре в такава ситуация.
В свободното от лекции време обикаляхме града и обсъждахме всичко друго, но не и колко романтична част от българската история е Македония и кои от нашите царе и интелектуалци македонците смятат за свои.
Повече ни интересуваха презентациите на конференцията, коя от нас е писала по-интересен материал преди да дойде и какво можем да направим с наученото тук, като се върнем по редакциите си. А, и за гаджета и банди ставаше въпрос, но враждите от историята ги бяхме оставили да почиват в мир.
Говорихме си на английски, но от време на време исках да й кажа нещо за лютеницата или компота например и се сещах, че няма такива дума на английски. „Do you know what лютеница is?" - питам аз. „Да, да" - отвръща ми тя на чист български.
Така веднъж по вечерно време се озовахме в един от най-долнопробните кофи-шопове на града. Все пак сме от Югоизточна Европа, спим в евтини хотели и нямаме много евро за трева. Заговорихме се с бармана, който ни пита откъде сме. Македония и България, казахме ние на английски. „О, аз съм от Турция!", ухили се до ушите той. „Баклава, баклава!" - отвърнахме ние. Така му се радвахме, все едно никога славяните от Балканския полуостров не са били под турско робство. „Hello, комшу!" - поздравихме го и двете. Той ни каза, че след малко ще дойде и неговият „girlfriend". А гърлфреднът се оказва... сръбкиня. Страшно парти стана.
Бяхме се събрали почти целите Балкански съединени щати. Доволни да се видим насред големия стар, подреден и цивилизован европейски град. И никаква неприязън нямаше у нас към другия. Ние бяхме най-обикновени лежерни градски хора. Сближаваше ни това, че всички до един знаехме какво е лютеница, компот и баклава насред всичките тези фалафели в Амстердам. (Много фалафели, много шиш-таук, много нещо. Като навсякъде в Западна Европа.)
Днес се чудя дали да не се обадя на Марина да я питам каква е тази история с мегаломанските статуи из Скопие. Първо Александър Македонски като основател на нацията. Сега пък и цар Самуил, техен цар... Но ми е неудобно да зачеквам тази тема с нея, за да не разваля хубавия спомен от кофи-шопа. Какво я интересува? Пък и мен, да си призная. Това не е нашият свят. Нашият свят прилича повече на онова събиране на балканците насред Амстердам.
А пък и цар Самуил вече съм го делила с други македонци и стана доста грозно. Преди още повече години с моя приятелка от гимназията и двама македонски студенти по право, които открихме на плажа, щурмувахме дискотеките на Несебър и Слънчев бряг. С тях общувахме всеки на собствения си език и се разбирахме идеално. Докато танцувахме и нямахме възможност да си говорим заради силната музика - беше също така приятно, както в кофи-шопа в Амстердам. Но един ден седнахме да обядваме, решихме, че е време да проведем някакви разговори, не само да подскачаме по дансинга. И тогава стана страшно.
Те първи започнаха. Бедата беше, че се оказаха много начетени и подковани, а пък ние с моята приятелка не се интересувахме нито от история, нито от политика. Откъде го измъкнаха тогава този цар Самуил, вече не помня. Ние се зарадвахме, че знаят историята ни, а пък те се обидиха, че наричаме Самуил „наша история". Ех, като се ядосаха! Като изпъкнаха вените на шията им и като закрещяха...
Тогава за първи път с почуда установих, че и Братя Миладинови, и Вапцаров, и Яне Сандански, и Даме Груев и който се сетите още прочут българин от югозападния регион - всичките били македонци, дето българската комунистическа пропаганда си ги била присвоила. Дори Паисий Хиледнарски! А това, че написал „История Славяноболгарская", пак било комунистическа манипулация.
Чакайте бе хора, Василий II, дето се е бил със Самуил, е наречен от трети, независим източник „Българоубиец", задето ни ослепил войската. Значи Василий се е бил с българи, не с македонци - опитах се да мобилизирам аз беглите си познания по история и сравнително силната си логика. Пък и какво ми пука, дайте да ходим да танцуваме. Нищо не помогна. Платихме сметката, обърнахме се мълчаливо в две различни посоки и лятното ни приятелство свърши.
И сега на същия този Самуил, дето го размазал Българоубиеца и изпуснал страната изпод византийска власт, македонците му вдигат паметник насред Скопие. Толкова голям, колкото ние не сме направили на основателя Аспарух, строителя Омуртаг, покръстителя Борис и победителите Симеон и Иван Асен II. Само че паметниците понякога не са просто памет, а фалически знаци на надменната власт. Но могат да бъдат и бизнес, и манипулация, и имперско високомерие. Затова не трябва да се взимат насериозно.
В родния ми град Пловдив насред разкопания римски стадион на Джумаята - емблематично пловдивско място, се издига едно мижаво паметниче на дядото на македонската нация Филип Македонски. Той за малко да скара пловдивчани и много изложи навремето кмета, дето разпореди да го построят.
През 2004 г. тогавашният градоначалник Иван Чомаков гръмко обяви, че ще прави паметник на бащата на Александър Македонски, защото община Солун дала на община Пловдив 30 000 долара и поръчала с тях да вдигнат статуя на точно този човек. Пловдивчани не го искаха, а още повече се изнервиха, когато започнаха да питат как точно са изхарчени парите и дали нещо не е присвоено и откраднато. А Чомаков се изнервяше повече и от тях, когато почнеха да го питат за фактури.
Имало е период, в който Филип Македонски е бил прекръстил Пловдив на себе си - Филипополис. Но това е само частичка от хилядолетната история на един от най-старите градове в Европа, който е връстник на Троя. И на пловдивчани никак не им се иска заради едни 30 000 долара да им натрапват някой за основател.
И само 7 години по-късно се оказа, че областната управа иска да мести паметника, защото пречел на реставрацията на римския стадион, за която сега пък Норвегия отпуснала 750 000 лв. От тях 5000 по план били заделени за махането на нежеланата от града статуя. Разни управници, разни идеали. А пловдивчани са все така нехайни за дребнавите им битки, които често се водят и през паметници. Прекалено древно място обитават, за да се впечатляват от такива битовизми.
Но пък докато се случваше всичко това около Филип в Пловдив, в Скопие изникна паметник на сина му Александър. И на Самуил. И до 2014 г. правителството е планирало да построи още символи на промакедонската пропаганда в хубавата им столица. Да не мислите, че подбудите са по-различни от тези, с които бе побит Филип Македонски насред римския стадион на Джумаята? Или мотивите за вдигането на Альоша на Бунарджика, паметника на Съветската армия на пъпа на София? Всеки политически манипулатор си гони интереса, който няма нищо общо с интереса на обикновените хора.
Лошото е, че тези дребни партизанщини могат да станат опасни мегаломанщини и някога ми развалиха лятната почивка на морето. Заради тях не можахме с едни мои македонски връстници да си поделим цар Самуил и престанахме да танцуваме заедно, макар да ни беше приятно. Да си бяхме говорили за баклава, компот и лютеница, а не да дърпаме историята като късо одеяло, което не стига за двама.
Години по-късно в Амстердам си бях научила урока. И с балканските ми приятели в кофи-шопа предпочетохме да се зарадваме на еднаквостите си, вместо да си образуваме омраза заради някаква си овехтяла пропаганда.
Та нека вдигат паметник на Самуил в Скопие. Аз не смятам да се впечатлявам и вълнувам от това. Имам най-сериозно намерение да продължа да си живея на Балканите с комшиите от всички околни страни в същия дух, в който си прекарах времето в кофи-шопа в Амстердам. Защото когато общуваме лично, като хора - всичко е наред, само разбирателство и близост. Но тръгнем ли да контактуваме през амбициите на разни политици, на които не им пука за нас - ето ти го проблемът. И се питам - докога ще им се връзваме?
абе, хора, вижте колко по-умни хора сме ние, българите, вече и ВМРО не се харчи сред електоратя с македонските каузи и това, дето се правят на "войводи", спихнаха се, а вместо тия работи след Спаска, която си я направиха баш като мероприятие, сега вдигат пенсионери на протест срешу тока
Държа да подчертая, че днескашнит емакедонци имат с древнит етолкова общо, колкото съвременните гърци с античните или сегашните египтяни сфараоните. Тоест -НИЩО. По принцип, колкто и да е неприятно за някои, земята е на този който я обитва в средносрочен план. В Беломорска тракия е имало българи например.Да ама сега практически няма.След като българското правителство с лекъ ръка се е съгласило да приеме бежанците от там, сега там българи практически няма.По същия начин албанците завземат Македония и след 20 години ще кажат-да ама ние сме много и сме тукот 70 години, затова тази земя е наша. Няма такова нещо като вечни територии.Не владееш ли нещо го губиш.
Пред се сакам искрено да честитам на авторот на овој текст заради својата искреност... Јас сум од Македонија и сум горд што сум Македонец, со некои работи кажани тука не се согласувам а со некои наполно сум согласен. Редно време е сите ние луѓе кои живееме на овие простори (Балкан) и на кои “не им пука“ за политика да си подадеме рака на пријателство, да ја заборавиме историјата која само ни задава проблеми и да продолжиме да живееме со погледите кон иднината. Треба да разбереме дека нашите истории се испреплетени и дека не постои ниту едно “племе“ на овие простори кој во себе нема измешано 1000000 гени... Се разликуваме единствено по јазикот што го говориме но доколку седнеме на иста маса Бугари, Македонци, Срби, Хрвати па дури и Словенци - СИТЕ ЌЕ СЕ РАЗБЕРЕМЕ!!! Па дури и Албанците и Грците не ни пречат затоа што и со нив имаме толку многу заеднички работи. Сите нас не мачат заеднички проблеми, сите сакаме заеднички работи и сите сакаме подобар живот. Национализмот, шовинизмот, војните и пропагандата на овие наши земји остави длабока трага и треба да сме доста глупи ако не разбереме дека секој поглед кон историјата и нејзиното толкување на враќа во магичниот лавиринт од кој нема излез. Во Македонија ќе сретнете 2000000 народ кој ќе ви каже дека Цар Самуил е бил Македонец затоа што така сме училе! Во Бугарија че сретнете 8000000 народ које ќе ви каже дека Цар Самуил е бил Бугарин затоа што така сте училе! Но тоа не треба да не дели! Напротив треба да бидеме горди што покрај себе имаме браќа со кои во минатото сме делеле заеднички работи и како браќа треба да продолжиме кон иднината. Дали Самуил е бил Македонец или Бугарин или Грк или можеби Американец само тој си знае и за мене е ама баш небитно!!! Во проектот Скопје 2014 како секаде на овие простори политиката има замешано свои прсти. Лично мене не ми пречи ниту еден споменик но прашајте ги Скопјани што мислат за тоа! На главниот плоштад ќе нема каде да се разминат! Лично јас сметам дека треба да се одава почест кон историјата и доколку јас се прашувам може да изградиме и споменик на Цеца Величковиќ на сред Скопје или на Брус Ли можеби ... Голем поздрав до моите сакани пријатели од Бугарија кои први не признаа и ни подадоа рака на пријателство кога во 1991 година Македонија за прв пат стана суверена и самостојна држава
Игоре,е па да пиеме по пиво братко.
Да си строят каквото искат макетата - и без това са един автобус хора. Като се наложи да избират към кого да се присъдинят - към ЕС, или към Косово, ще им дойде акъла. А може би не. Нека външно министерство оповести на колко македонски граждани са им издадени паспорти, възоснова на посочени роднински връзки с България.
До Hristo Petrov Mourtazov Забрави: 6. Румъния - Молдова...
@solaar Имам убедителен отговор на въпроса ти, но (не се измъквам) това наистина е друга тема @Igor Знаех си, че и сред вас има трезвомислещи - поздравления за коментара ти @dhk13
До Igor: Истината, драги ми Игоре НЕ е въпрос на гледна точка. Самуил е български цар, а това че във вашата територия сте го учили като македонски Е проблем. И това, че пишеш на български диалект, който упорито наричате македонски език, също Е проблем. Има граница на лъжата и наглостта, която не се приема. Все едно днешните американци / имам предвид жителите на САЩ/ да обяват, че са рожби на бог Американ и са коренното население на Америка, и всички да кажат - ама да, така е. Скоро четох поредното безумие, че официално сте си поръчали генетично изследване на така наречената ви нация и то потвърдило, че сте преки потомци на древните македонци а такива гени нямали ни българи, ни сърби, само мнооого малка част от гърците и голяма част от вас. Такава наглост, лъжа и провокация е неприемлива.
Ваше величество, може ли да млъкнете в този случай и да не се заяждате с Игор. Игоре, не й обръщай внимание - зли и тъпи жени имате сигурно и по вашите земи. А на теб, брат - огромно благодаря за този коментар!
До Белия татко: Мълчанието пред безумието е престъпление. Не съм зла, нито тъпа. Просто мисля, че историята и истината имат значение. "Народ, който глух на песни остава, глуха вечно за него е и слава." Замени песни с история и пак ще е верно.
И си зла, и си тъпа. Изобщо не ти стопли мозъкът, защо не бива да се заяждаш с Игор. А сега отиди и прочети пак текста и да стискаме палци, че може и нещо да ти влезе в главата. Аз знам повече от теб история и с много неща, които казва Игор, не съм съгласен - както и той с много неща в статията не е съгласен, както си казва - но запазва добрия тон. А ти не можеш. За да си покажеш кьопавите знания по история, си на път да отвратиш от българите един техен приятел от Македония. Това ли искаш? Щото ако се амбицираш, може и да го постигнеш.
Маджести,тези упражнения по стилистика ги запази за себе си,щото много ще се изучим и току виж сме започнали да те редактираме.
Знаеш, че когато си права, те подкрепям. Но тук не си.
[quote]Всички македонци, които се мислят за такива, са еднакви - всички си мислят, че те са създателите на света!!![/quote] Е това именно доказва, че са българи.
Каквито се чувстват - такива са. Това е една от най-старите дефиниции за национална принадлежност. И Педро, дето е дошъл от Пуерто Рико в Ню Йорк, се смята за американец. Плаща си данъците на американските данъчни служби, значи е американец. Остави ги, щом смятат, че са македонци - значи са. И ние сме били поданици на Османската империя, ама сме се чувствали българи. Не точно ние, но нашите предци. И сме искали държава. Щом и при тях е така - аз нямам нищо против.