Както по света, така и в България декември се свързва с бум в пазаруването на нехранителни стоки преди предстоящите празници. Налагането на ограничителни мерки и умереното затваряне обаче доведоха до една по-необичайна подготовка за Коледа - засилено пазаруване онлайн за потребителите и тревоги за търговците, чиито стоки трудно могат да бъдат продадени през интернет.
На фона на това станахме свидетели и на някои смущаващи сцени, при които - вероятно поради слаб контрол от конкретните обекти - в условията на пандемия граждани се струпаха като невидели в свирепа гъчканица за пазаруване на играчки и коледна украса. А с това дойдоха и призиви от рода на "Затворете ги!".
Затварянето се превърна в най-удобния и бърз вариант за реакция, но то е и признание за липсата на лична отговорност сред потребителите и на достатъчен контрол - както от компетентните власти по места, така и от управителите на някои магазини, които с недостатъчните мерки в обектите си лепнаха петно едва ли не на всички големи магазини в страната.
Затварянето е и крайна мярка, която практически блокира работата в даден сектор и то именно през най-търговските седмици от годината. Това влияе не само върху финансите на потърпевшите от мярката, но и рязко се намалява потреблението. А от икономическа гледна точка свиването на потреблението е това, което може да нанесе огромни щети на икономиката и джоба на всички ни.
Една подобна крайна мярка като домино удря първо крайните търговци, след това доставчиците им, производителите, техните доставчици, производителите на суровини - а с това и финансите на всички по веригата. Икономиката е крехка кула от карти, при която много внимателно трябва да се преценява коя карта да бъде премахната и дали изобщо съществува такава нужда.
Очевидно е - а и европейският опит с карантината го доказва - че няма никакъв смисъл да се затварят търговски обекти, които са добре вентилирани и които разполагат с достатъчно площ, за да осигурят нужната дистанция между клиентите. Маските, дезинфектантите и разстоянието в повечето случаи осигуряват достатъчно добра защита срещу разпространението на вируса.
Пример за търговски обекти, за които няма никакъв смисъл прекратяването на работата при частичен локдаун, са железариите и големите магазини, ориентирани към ремонтите и дребните строителните дейности у дома, както и обектите от типа "Направи си сам" (DІY).
Причините са ясни: не е добра идея да се блокират дейности, които са свързани с поддръжката на бита - и то в момент, когато огромната част от хората са затворени сред четирите стени на домовете си.
Задават се ниски температури и евентуални снеговалежи, при които необходимостта от бърза реакция при проблем в дома е жизненоважна.
Необходимо ли е да се спира дейността на магазини, в които можем да намерим продукти за хигиена, ремонтна дейност или обзавеждане? Нужно ли е да прекъсваме достъпа на хората до електроуреди или продукти за отопление, строителство или декорация? А какво правим при непредвидена нужда от инструменти? А при аварии или неотложни ремонти? В крайна сметка този тип магазини са достатъчно важни, за да не прекъсват работата си, независимо от извънредното положение.
Още нещо е от значение: повечето от стоките в този вид търговски обекти много по-трудно могат да бъдат закупени онлайн. В сравнително по-голяма степен, отколкото при други търговци, в случая е съществено клиентът да види предмета, който купува, и най-вече да получи професионална консултация от служителите на обекта.
Но в случая дори не говорим и единствено за личния интерес на индивидуалния потребител. По-лошото е, че блокирайки бизнеса на големите вериги за материали, инструменти и предмети за бита, се затрудняват редица по-малки бизнеси, които зависят от тези стоки.
Представяте ли си през идващите седмици спешно да ви се наложи да смените спирателен кран, да замените счупен умивалник, или, не дай си Боже, тоалетна чиния?
Ако заради грешките на магазини за играчки се стигне до затварянето на други големи обекти - включително магазините за интериорни решения, строителни материали и мебели, водопроводчикът няма откъде да закупи необходимите му стоки, с които да си свърши работата и да реши проблемите на клиентите си. Ако пък човек има лошия късмет да е започнал ремонт у дома през последния месец, то той вероятно няма да може изобщо да го довърши, ако мерките бъдат затегнати още повече и се стигне до още по-широкообхватни затваряния.
Едва ли някой иска да си помисли и за варианта счупен бойлер през декември. Нали мислим за здравето, но какво става с него, когато няма откъде да закупиш нов? А ако имаш малко дете - със студена вода ли трябва да го къпеш?
Що се отнася до опасението, че в търговските вериги, които предлагат важни предмети за дома, има по-голям шанс от предаване на заразата, ето как стоят всъщност нещата: големите железарски DYI магазини обикновено са разположени на места, до които се достига най-вече с личен или товарен автомобил. Този начин на придвижване е по-безопасен по време на пандемия, отколкото придвижването с градския транспорт, но също така позволява и стриктен контрол над броя на посетителите в търговския обект.
Паркингите на търговските вериги са достатъчно широки, за да осигурят необходимата дистанция между клиентите. А и дезинфекцията и стриктното наблюдение дали се спазват мерките за безопасност от страна на клиентите се осъществява по-лесно на територията на магазин, който разполага с достатъчно служители. При нужда, също така, бързо може да се осигури пропускането само на определен брой посетители в сградата.
При спазването на абсолютно всички мерки за дистанция, при носене на маски и осигуряване на дезинфекция е ясно, че големи магазини могат да функционират напълно безопасно, независимо от заразата. Решението не е просто да ги затвориш, защото някой е сгафил.
Решението е повече контрол и санкции върху тези, които не проявяват достатъчна отговорност за клиентите си, но без да се слага прът в колелата на цели бизнеси и да се поставя под риск прехраната на всички работещи в тях през предстоящите зимни месеци.
Ако се избегнат допълнителните затваряния, икономическите последствия за страната ще бъдат смекчени, а възстановяването на щетите, нанесени от пандемията - ще е по-плавно. Да се надяваме, че на това мнение в крайна сметка ще се окажат и българските власти.
