Случаите на маймунска шарка по света растат, а очакванията на експертите са този процес да продължи и рано или късно заразното заболяване да бъде регистрирано и в България. Трябва ли обаче това да ни безпокои, откъде се появи тази шарка и има ли каквато и да било опасност отново да се върнем към ситуация, за която дори не искаме да си спомняме?
Краткият отговор е "не". Маймунската шарка е отдавна познато заболяване, което масово протича сравнително леко като повечето шарки, не се предава толкова лесно и единственото необичайно в случая е, че се разпространява извън Африка, която е ендемичният район на инфекцията, където тя се предава от гризачи и маймуни на хора.
Последните данни сочат, че случаи на маймунска треска има в поне 14 държави по цял свят и общо са регистрирани поне 80 заразени.
"България не е изолирана от света и вирусът може да стигне и до нас", коментира пред bTV вирусологът проф. Радостина Александрова.
Маймунската шарка е от групата вируси, към които спада и едрата шарка. Едрата шарка обаче се смята за елиминирана в световен мащаб и още в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век ваксинацията срещу нея е прекратена. У нас това става през 1980 г. Според учените това е и вероятната причина случаите на маймунска шарка да са сред хора под 40 години, които нямат имунизация срещу едра шарка, която осигурява известна защита и срещу маймунската.
Симптомите на маймунска шарка са повишаване на температурата, болки в гърба и мускулите, главоболие. Характерни са обривите - мехурчета, които обикновено първо се появяват по лицето, а след това по цялото тяло, но повечето са по ръцете и краката.
Инкубационният период е средно между 5-7 до 14 дни. Тъй като заболяването не е характерно за страната ни и изобщо региона, у нас то не подлежи на карантина и изолация, за разлика от останалите шарки като варицела, морбили и паротит.
За разлика от тях обаче, маймунската треска се предава по-трудно. Проф. Александрова даде пример с мъж във Великобритания, който е бил в контакт с 50 души, но е заразил само един.
Заразяването с маймунска треска става при много близък контакт със заразен човек - при предаване на телесни течности, или при допир със замърсени от инфектиран дрехи, кърпи или спално бельо - в случаите, когато човекът вече има обрив.
Мехурчетата се превръщат в язви и се пукат, и могат да бъдат около устата и гениталиите, което вероятно обяснява и факта, че немалка част от заразените са мъже, които имат хомосексуални контакти.
Макар още да няма данни каква част от заразените са хомо или бисексуални мъже, процентът е толкова съществен, че се стигна до официално становище на Програмата на ООН за ХИВ и СПИН, в което се изразява загриженост, че начинът, по който се отразява и коментира заразата в някои медии по света, насажда хомофобски и расистки стереотипи.
От там припомнят, че предаването става при тесен контакт, което значи, че всеки е потенциално заплашен при близък контакт със заразен.
"Опитът сочи, че стигматизиращата реторика може да попречи на адекватния отговор, като провокира страх и попречи на хората да търсят медицинска помощ", коментират от програмата на ООН.
Подобно на останалите шарки, и за тази няма специфично лечение. При огромната част от заразените то е симптоматично, заболяването протича леко и отшумява от само себе си за 2 до 4 седмици.
По-застрашени от усложнения са малките деца, бременните и хората с отслабена имунна система. Смъртността е между 1% и 3%.
Специфична ваксина няма. Смята се, че ваксините за едра шарка предпазват на около 85 на сто и от маймунската. Затова и засега - при нужда, се залага на ваксината за вариола, като има нейни по-нови варианти, които имат разрешение за употреба и срещу маймунска шарка. Румъния например обяви, че при нужда ще купи около 1000 дози за защита на евентуални контактни на заразени. В страната още няма обявени случаи.
Във Великобритания ваксината вече се прилага - при хора, изложени на висок риск.
Като форма на превенция Белгия - където има няколко случаи, пък обяви, че въвежда задължителна 21-дневна карантина за заразените и препоръчва самоизолиране на контактните лица.
Нужна ли е обаче тази паника за инфекция, която не се предава толкова лесно и протича сравнително леко?
Всички медици са единодушни - не сме на прага на това пандемия, подобна на тази от коронавируса. Маймунската шарка се предава доста по-трудно и за разлика от вируса, който причинява COVID-19, този е познат отдавна.
Това, което се смята за притеснително, но не и тревожно към момента, е необичайното излизане на инфекцията от обичайните ѝ огнища в Африка - никога досега този вирус не се е разпространявал в останалите части на света по този начин. Регистрираните доскоро случаи на маймунска шарка са били при хора, пътували в Западна и Централна Африка, докато в момента вирусът вече се открива и сред хора, които не са били там и не са имали контакти с регистрирани заразени, т.е. липсват брънки от епидемиологичната верига.
Другото притеснително е от кого хората се заразяват, защо засегнати са основно мъже, които имат сексуални контакти с мъже и че шарката се предава вероятно основно при полови контакти.
Засега категорични отговори няма. Например не е открито огнище - като голямо събитие като фестивал, където много хора от различни краища на Европа да се заразят, а след това да пренесат заразата там, където живеят. Друго обяснение за липсата на връзка между заразените е, че вирусът може да циркулира от много по-дълго, заразените са много повече, а сега отделни един от друг случаи да излизат на повърхността.
Възможните обяснения за странното разпространение на маймунската шарка са няколко.
Едното е, че вирусът се е променил. Това обаче е малко вероятно - този тип вируси не мутират толкова бързо като коронавирусите или грипните. В момента се правят и генетични анализи, но ранните резултати сочат, че при настоящите случаи вирусът е същият като при хора, заразени през 2018 г. и вероятно не става дума за мутация.
Друго обяснение е, че заради спрелите ваксинации срещу вариола за подобния ѝ вирус на маймунската шарка е по-лесно да "пробие", тъй като неимунизираните хора са все повече.
"Вероятно липсата на ваксинации води до по-лесно предаване, но не виждаме нищо, което да предполага ситуацията да излезе от контрол", коментира пред Би Би Си д-р Хю Адлър, който лекува пациенти с маймунска треска. Във Великобритания те са над 20 и се очаква да нарастват. Там беше и първият съобщен случай на 7 май. Адлър обаче очаква инфекцията да се самоограничи.
"Не смятам, че хората трябва да се тревожат на този етап", смята и проф. Джими Уитуорт от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Проблемът според него е, че все още има неясноти около разпространението, което значи, че медиците не могат да контролират напълно процеса.
Освен това разнищването на загадката би помогнало да се прогнозира и бъдещото развитие на заразата. Засега обаче медиците знаят достатъчно, за да могат да кажат, че не ни очаква нова пандемия.
