Нека ви зададем въпрос за милион долара (а може би и повече) - кое ще е най-изгодното отопление за тази зима?
При динамика в пазарите на природен газ, дърва, пелети и електричество през последната година е предизвикателство да се определят точни граници в сметките през зимата, дори за домакинства, които от години не са сменяли системата за отопление.
Общото усещане обаче е, че топлото ще ни струва солено, което не е далеч от истината с оглед на турбуленцията в енергетиката у нас и в Европа след инвазията на Русия в Украйна. А тази несигурност на свой ред предразполагат към променливи в ценообразуването.
И все пак на прага на отоплителния сезон няма как да не си задаваме въпроса - колко ще ни струват токът, парното, природният газ и дървата, защото отговорът засяга пряко семейния бюджет.
На първо време да започнем с това, че при енергийни суровини има т.нар. регулирани и нерегулирани пазари. Това ще рече, че при едните финалната цена се определя от държавен регулатор (например КЕВР) и зададените цифри не се променят за конкретен период от време (1 месец при цените на газа и 6 месеца при цените на тока и парното).
В същото време при нерегулираните пазари (на дърва и пелети) цените зависят от търговците и от конкурентоспособността помежду им, като повишението и намалението може да става от днес за утре.
Дори при тези условности, може да се направи относителна сметка както за месечното отопление, така и за целия отоплителен сезон (формално започващ на 1 октомври и приключващ на 30 април), като използваме цените, с които разполагаме сега на основните средства за отопление - дърва, пелети, електричество, парно и газ. С уточнението, че цифрите са условни, понеже финалните сметки се влияят от редица фактори като видът на сградата и градусите, които обичаме да поддържаме в стаите.
Отопление на дърва
Дървата за огрев спадат към нерегулираните от държавата пазари, което означава, че ще откриете цени за кубик в широк диапазон. Но в страницата на асоциация Активни потребители се посочва, че средната им стойност е около 200 лева за кубик.
Да кажем, че ще отоплявате жилище от 100 квадратни метра, което изразходва между кубик-кубик и половина дърва за месец. В този случай месечната ви сметка за отопление ще е средно 300 лева, а целия отоплителен сезон ще струва на бюджета ви средно 2100 лева.
Тук е мястото да се направят две уговорки. Първо, отоплението с дърва за огрев е по-ефективно за големите жилища (с изградена водна риза с радиатори), отколкото за по-малките.
Ако отоплявате гарсониера с една печка, трябва да сметнете, че голяма част от топлината ще отиде в комина, а не в стаята, и следователно ще горите повече дърва, уточняват от Активни потребители.
Второто условие се отнася до цените. Търговията на дървесни материали, подобно на пазара на газ, също изпитва трусове. Заради високите стойности на останалите енергийни ресурси през последните седмици се стигна до засилено търсене на дърва, а това, от своя страна, драстично вдигна цените и доведе до притеснения за недостиг.
В отговор Министерството на земеделието и храните ограничиха износа на дървесина до 1%, като целта е първо да се покрият на вътрешните нужди.
Ограничението само по себе си обаче не е гаранция, че интересът ще стихне и цените ще се запазят на нивата от август през следващия месец. Или казано с други думи - много е възможно с наближаването на зимата цената на дървата да се увеличи осезаемо.
Отопление на ток
За разлика от търговията с дърва за огрев, сметките за електричество остават регулирани шест месеца след обявяването на новите цени. Последната актуализация беше на 1 юли тази година, когато се определи повишение между 2,39% и 4,56% за трите електроразпределителни дружества, а следващата промяна ще е на 1 януари 2023 г.
В сравнение с бурните скокове в сферата на енергетиката през последната година, цените на електричеството регистрираха умерено увеличение, като според Активни потребители средната цена между дневна и нощна енергия за трите енергийни дружества може да се сведе до 0,23 стотинки kW/h.
За да калкулирате приблизително сметката за ток обаче, от значения са уредите, с които ще се отоплявате.
При радиаторите, електрическите печки и отоплителните уреди с калорифери, месечната сметката за 100 квадратни метра жилище с 4 стаи ще е около 800 лева, а за целия отоплителен сезон - 5400 лева.
Климатикът, от друга страна, е енергоспестяващ и при него сметката ще падне наполовина - около 300 лева за месец за 100 квадратни метра площ и около 2100 лева за целия отоплителен сезон.
Отопление на пелети
При пелетите като материал от нерегулирания пазар на отопление и с разнообразието от дървесина, в което се предлагат, също има голям диапазон в цените.
Но според наблюденията на Активни потребители, средната им тарифа е 800 лева за тон. Ако намерението ви е да отоплявате 100 квадратни метра жилища с тях, сметката ще е около 600 лева за месец и около 4200 лева за целия сезон.
Тези стойности трудно ще останат фиксирани с напредването на времето, тъй като както при дървата, така при пазара на пелети има дефицит. Миналата седмица складовете на "Топливо" в София обявиха, че количествата им на пелети намаляват и е неизвестно кога ще има нови доставки.
Същото съобщиха и борси във Варна, Смолян, Пловдив и Благоевград , според които не може да се гарантира, че средните цени на пелетите ще се запазят под 1000 лева за тон един месец преди нормативното начало на отоплителния сезон.
Отопление на парно
И докато за пелетите не е сигурно нито дали ще намерените търсенето количество при интерес, нито какви ще са цените, за парното стойностите до края на годината ще са твърди - средно 129,35 лева за MW/h за трите топлинни дружества ("Топлофикация София", "ЕВН България" и "Веолия Енерджи Варна").
С тези параметри според Активни потребители отоплението на 100 квадратни метра ще излиза средно 300 лева на месец, а за целия отоплителен сезон -2100 лева с уговорката, че в сумата влизат и разходите за топла вода.
От 1 януари следващата година обаче ще има промяна в тези цифри, като все още не е сигурно накъде ще поеме стрелката - нагоре или надолу.
Причините за тази неизвестност са сътресенията в тарифите на природния газ на международните пазари, които диктуват и цените на топлинната енергия, и неяснотата - има ли достатъчно синьо гориво за България.
През последната седмица експерти от различни политически лагери влязоха в остри спорове по въпроса - трябва ли да се преговаря с руската държавна компания "Газпром", за да се застраховаме с нужните количества газ през зимата, или да разчитаме на интерконектора с Гърция, който ще внася газ от Азербайджан.
Отопление на газ
Голямата тема, що се отнася до отоплението през зимата, е бъдещето на газовите доставки и крайните им цени, понеже от газа зависят тарифите на тока и парното, а за момента няма изгледи, че той рязко ще поевтинее.
Потребителите, които се отопляват на газови уреди, първи ще усетят промяната на ценовия климат, след като КЕВР утвърди 60% увеличение на синьото гориво от август, което означава, че стойностите за един мегаватчас са 297,89 лева.
Според изчисленията на Активни потребители отоплението на 100 квадратни метра площ при тази тарифа ще струва средно 600 лева на месец, или 4200 лева за целия отоплителен сезон.
Но тук има една уловка, тарифите на природния газ са най-гъвкави сред енергийните суровини и предвид хаоса в енергетиката у нас стойностите, които стигат до небето на хъбовете в Холандия, разтегливостта не е в полза на потребителите.
В сравнение с тока и парното, чийто цени не се пипат за срок от 6 месеца, и дървата и пелетите, които се купуват веднъж, най-много два пъти, обикновено в началото на отоплителния сезон, природния газ може да върви нагоре всеки месец и това веднага да се отразява в сметките на потребителите.
Тоест, ако кризата с газа продължи да се задълбочава, клиентите на тецовете и енергийните дружества ще имат буферен период, за да се подготвят, докато отопляващите се на газ веднага ще трябва да посрещнат новите ценови условия.
При всички случаи обаче, на всички ще ни се наложи да се адаптираме към идеята, че ни престои най-трудният за последните десетилетия отоплителен сезон и да оптимизираме финансите си, надявайки се, че догодина бурният период на енергетиката ще е останал зад гърба ни.
