През последните седмици в България бушува перфектната енергийна буря, за която никой не беше подготвен.
В момента имаме верига на доминото по абсолютно всички показатели - поскъпва природният газ, поскъпва електроенергията, поскъпват въглищата, поскъпват въглеродните квоти, поскъпва и петролът. И понеже енергетиката е в основата на цялата икономика, когато всички видове енергия поскъпват, няма как да избягаме от инфлацията.
Скок на цените по цялата редица от производствени до комунални услуги ще има, като въпросът не е дали ще се случи, а кога ще се случи и кои ще са първите засегнати.
На опашката към енергийна инфлация
Първо поскъпна природния газ и това означава, че хората, които използват синьото гориво в бита си, първи ще усетят по-високите стойности. Пазарът на синьо гориво в България ще се актуализира още същия месец, в който КЕВР обяви, че котировките на газа се вдигат на 94,54 лв. за MW/h, което ще се пренесе в сметките на 132 424 клиенти на газовите дружества у нас.
От този брой потребители според годишния доклад на КЕВР за 2020 г., 60% се обслужват от "Овергаз Мрежи", които доставят газ на 78 757 фирми и битови клиенти. При тях цените също ще тръгнат нагоре от октомври. От доставчика съобщиха за Webcafe.bg, че цените за стопанските им потребители ще се повишат с 29,1%, а за битовите клиенти - с 25,9%.
И с това енергийната инфлация у нас съвсем не приключва. Извънредно високите стойности на природния газ предстои да влязат още в сметките за парно, електроенергия и покрай тях - всички стоки и услуги, използващи електричество. С колко обаче ще е повишението, все още е рано да се каже.
Топлофикациите и електроразпределителните дружества не дават точни цифри на очаквания ценови скок за битовите си потребители, защото за разлика от газовия пазар, стойностите за ток и парно в България са регулирани и всяко актуализиране се запазва за половин година напред.
Това означава, че ЧЕЗ, "Топлофикация-София" или което и да е друго дружество не могат да променят тарифите си от месец за месец независимо от обратите, които се случват на международните пазари.
По норматив цените, по които потребителите ще плащат за ток и парно, се определят два пъти в годината. Последната промяна беше на 1 юли 2021 г., а следващата ще е на 1 януари 2022 г., като дотогава ще се следят пазарните цени на въглищата, които ще определят финалните стойности на електричеството.
Поне до Нова година обаче ще може да дишаме спокойно, тъй като битовите сметки ще запазят старите си нива.
При топлоенергията, от друга страна, цената на природния газ заедно с потреблението имат по-голяма тежест. Или казано с други думи, при една по-студена зима, когато потреблението е по-високо, заедно с увеличената цена на синьото гориво, тарифите за парно ще скочат веднъж, но ударно.
Последно цените за топлинната енергия бяха повишени на 1 юли, когато тази на природния газ за битови потребители се увеличи с 20%. Това вдигна средните тарифи за страната с около 16%, а за София - с около 20%. На 1 септември председателят на КЕВР Иван Иванов обяви, че ръководството на "Топлофикация София" е поискала увеличение с 20% от есента, но това беше, преди да стане ясно, че цената на газа се вдига с 36,22%.
Същевременно не трябва да забравяме и че разходите за ток, парно и газ се отразяват на всички стоки и услуги, които ползваме. Следователно, щом тарифите на енергийния пазар тръгнат нагоре, продукцията на бизнеса ще ги последва, като тези, които използват газ, първи ще "зарадват" клиентите си с нов ценоразпис.
По този повод служебният премиер Стефан Янев обяви, че ще се обсъдят мерки за подпомагане на бизнеса, така че да задържат цените и по този начин инфлацията в страната да се контролира. Но тук има един тънък момент - каквото и да предложи служебният кабинет, щом няма парламент, който да гласува актуализация на бюджета, не могат да се отпускат каквито и да е било компенсации.
Ако теглим чертата тук, не изглежда да имаме много изходи за бягство от енергийната инфлация. Остава само да се надяваме на по-топло време и след тези трети за страната ни парламентарни избори - на ново правителство, което да предприеме адекватни политики в отговор на по-високите пазарни стойности и газовата суша у нас и в Европа.
Външните условия и вътрешните ни проблеми
За да разплетем обстоятелствата и факторите, които доведоха до високите цени през зимата, трябва да се върнем 5 години назад с едно решение, което постави руските доставки на газ в изключително изгодна позиция.
Ролята на Русия за по-високите цени на газа в Европа и България, е безспорна, но събитието, което тласна енергийната инфлация нагоре, е даденият старт на проектите по линията на т.нар "Зелена сделка" миналата година.
През 2016 г. Европейският съюз (ЕС) промени отношението си към климата, като си наложи намаляване на въглеродните емисии и ядрената енергетика. По план природният газ трябваше да е "преходното гориво" - това, което ще използваме до пълната експлоатация на Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Но, отново с мисъл за природата, ЕС миналата година ограничи главоломно добивите си на природен газ. И ето как нуждите от горива се оказаха големи, а суровините - на изчерпване.
Тук се появява и синьото гориво от руските тръби, което Европа си дели с Азия и което заради пандемията от COVID-19 се търси по-силно от обикновено. Заради рекордно високото му търсене, Русия обяви, че няма да надхвърля предварително договорните доставки, което внесе още повече напрежение на пазара.
Така се стигна до ситуация, в която търсенето е голямо, а предлагането - малко, което за пазарните условия означава рекордно високи цени на газа.
"В основата стои първият закон на икономиката - когато има търсене, а няма предлагане, цената расте. Европа спря да инвестира в собствен добив на газ, дори закрива газови дружества, и се самопоставя в зависимост от Русия. Цените на природния газ са високи там, където има високо потребление и няма собствен добив", коментира за Webcafe Боян Рашев, експерт по управление на околната среда и ресурсите.
Извън външните фактори обаче има вътрешна плетеница от условия, които направиха България силно зависима от цените на руския газ.
На първо място е забавеното изграждане на интерконектната връзка с Гърция, която започна през 2009 г. и все още не е завършена. Тръбата с дължина от 182 км e сочена от редица институции в САЩ и Европа като ключов за енергийната сигурност на България елемент, но по различни причини завършването му се отлага 12 години, като последното извинение е пандемията от COVID-19.
Целта на изграждането на интерконектора е българската газопреносна мрежа да се свърже с Трансадриатическия газопровод (TAP) и така да гарантира доставки от източници, различни от руската държавна компания "Газпром".
Газова връзка може да пренася 3 млрд. куб. м природен газ годишно до страната ни, а при пазарен интерес капацитетът му може да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м. За сравнение годишното потребление на газ в България е около 3 млрд. куб. м според данните на КЕВР.
Още една врата към българската енергийна независимост се затвори и през 2011 г., когато правителството на тогавашния премиер Бойко Борисов наложи мораториум върху проучванията за шистов газ в България. Опасенията бяха, че евентуалните добиви, с които се бе ангажирала американската компания "Шеврон", ще нанесат трайни вреди на природата.
Основните екологични притеснения на природозащитниците бяха, че залежите на газ са дълбоки - над 4 км в подземните недра и щетите за околната среда ще са необратими.
"Няма дейност, която да не вреди. Въпросът е вредите да са ограничени и ползите да са по-големи. В случая с шистовия газ, ползите за България щяха да се безспорни", коментира Боян Рашев.
Възможните сценарии
Колкото и парадоксално да звучи, най-оптимистичният вариант е високите цени на енергията да се задържат в настоящите им стойности поне за още 6 месеца. Периодът е крехък и не трябва да се допуска извънредно потребление, заради което Русия, образно казано, да "спре кранчето". Спирането на доставките на газ вече ще представлява истинска енергийна криза.
Проблемът с инфлацията няма да се разреши като с магическа пръчка, защото не е толкова лесно да се разработи нов енергиен източник, който да отговори на нуждите на пазара.
И след като няма как да бъдем енергийно независими и се налага да вървим след политиката за ограничаване на въглеродните емисии, за България и Европа има няколко варианта за оцеляване в условията на постоянно покачващи се нива при цените на горивата.
Италия, Германия, Португалия и Испания вече предприеха схема за подпомагане и на бизнеса, и на гражданите чрез финансова инжекция от държавния бюджет, определяйки уязвими групи, които най-силно ще бъдат засегнати от кризата и първи ще се нуждаят от помощ. Ако България реши да копира техния пример за краткосрочно решение на проблема, първо трябва да излъчи правителство и парламент със срок на годност повече от 3 месеца, за да се определи стратегия за съдействие на хората.
В дългосрочен план за страната ни остава надеждата, че газопроводът с Гърция ще бъде завършен през 2022 г. и след пускането му в експлоатация цените на газа и всичко, което той води след себе си, ще тръгнат надолу.
В изпълнение остават и проектите ни по т.нар. "Зелена сделка", които се целят в изграждането на енергийни източници от вятър и слънце, чието изпълнение у нас все още изглежда мъгляво - не е известно нито дали зелената енергия ще покрие напълно нуждите на страната ни, нито при какви условия ще се продава.
При всички тези обстоятелства засега ясно е само едно - енергийните цени на горивата, в това число и на природния газ и електроенергията, ще продължат да растат. И не, няма да става по-евтино. Ще се наложи да свиваме разходите си и да се адаптираме, независимо от това дали ни харесва или не.
