Колко платиха за Адриан?

Момчето се завърна! Цяла България си отдъхна.

Колко платиха - това е въпросът, който всички задават. Думата „откуп" е споменавана в пъти повече в статии, репортажи и коментари, отколкото другите важни думи като „отвличане", „престъпност", „закони", „полиция".

Кой го интересува дали живеем в Европа или сме в някоя от човешките джунгли по света, където беззаконието и престъпността те люлеят в люлката си от бебе? Карай да върви, Европа е за другите - за нас е важно да научим колко платиха...

Та, колко платиха? Нездравото ни любопитство прескача всякакви граници и цял народ иска да чуе числото. Милион ли е, три ли са? Хора, които живеят от заплата до заплата, искат да знаят. Обществото на бързите кредити и талоните от лотариите иска да знае.

Колко точно и как точно ги дадоха? Хем всички знаем как точно се дава - на полицай, на митничар, на лекар, на учител, на съдия, хем искаме да чуем как точно ги дадоха родителите на Адриан.

В торба ли, в сак ли, на части ли, в банкова сметка ли? Няма да си поискаме касовата бележка от прегледа в частен кабинет, пък и няма да я дадат, но се интересуваме живо от детайлите.

Единственото логично обяснение за това нездраво питане за размера на сумата, а не за причините и последствията от този криминален акт, е следното - всички питаме, за да си направим сметката можем ли ние да платим толкова, ако ни се случи на нас.

Не дай Боже, ужас, късметче от кафето, икона за здраве и детелинка, споделена във Фейсбук. Знае ли човек - щом се случва на другите... Може и да не сме милионери всички, но могат да ни объркат с такива, а ако ни объркат - трябва да знаем как става. Все пак не просто жертвите плащат сами за свободата си, а и внасят данъци върху парите за откупа, който са дали.

Законът над всички ни ли е или само над някои? След като няма да питаме в състояние ли е изобщо полицията някого да спаси, защо доказателствата са винаги унищожени, негодни или с изтекъл срок, защо няма справедливост, защо няма да ги хванат - ще питаме тогава как точно са дали парите.

При всички въпроси, не се сетихме да зададем основния: къде останаха парите на „Наглите" и търси ли ги още някой, или с тях е захранена следващата престъпна мрежа?

Щом няма да се зачудим - дори след толкова усвоени европейски пари - защо все още няма достатъчно камери по пътищата, защо е възможно да не разпознаеш фалшивия полицай от истинския на пътя, кой и къде шие бутафорните униформи на престъпниците, кой и защо отвлича, а отвлечените кои са и защо са отвлечени, или пък отвлечени ли са изобщо - ще питаме тогава за това какво да правим ние в такава ситуация.

Какво друго ни остава, освен да питаме колко струва едно отвличане, все едно е кило кашкавал в магазина?

Всъщност ние знаем колко струва - на нас ни струва данъци, струва ни също гражданска съвест и заинтересованост. Струва ни политика - на превенция, на резултатност, на икономика, вътрешен ред и общество. А на тия, дето си мислят, че сме на един континент с тях, им струва европейски пари по проекти и някакви крехки надежди, че един ден ще станем и ние държава с ред и закон.

Знаем колко струва, но не знаем колко трябва да платим - ако схващате тънката разлика... А докато научим отговора - и цар нямаме, дори и далеко, а Бог е високо и сме сигурни само в съществуването на шлифера му.