Изконните български ценности и катарзисът в приказката "Богатствата на момъка"

*Внимание!

Текстът по-долу е написан изцяло с развлекателна цел и идеята да осмива единствено и само абсурдите на българското образование, което не спира да "ражда" изречения като "Килимарството е вековна българска традиция, която е част от националната ни самобитност" и пълни с грешки задачи.

Хората без чувство за хумор да четат на собствена отговорност.

***

В приказката си "Богатствата на момъка" писателят Георги Русафов, чието име е записано със златни букви в съкровищницата на българската литература, дава на читателя редица поуки и житейски истини, които ще анализираме в тази интерпретация на текстовия материал.

Целият сюжет е издържан в най-добрите традиции на родната фолклористика и пресъздава непреходните ценности, дълбоко залегнали в българското народно творчество.

Още в първите редове се запознаваме с главния лирически герой, когото авторът умишлено оставя без име, за да подчертае, че в негово лице може да се припознае всеки, посегнал да прочете приказката.

Писателят не пести сравненията, с които внушава какви качества притежава младия момък - той е "строен като топола, здрав като канара и силен като мечка". Знаем, че във фолклора физическата красота и сила са пряко свързани с духовната красота и високи нравствени ценности.

При главния герой на Русафов обаче се забелязва чувствителен дисонанс между външния вид и моралните устои. Той е носител на изконни български черти от друг тип, а именно - предпочита да се оплаква и не оценява това, което има. Липсата на скромност, толкова нетипична за нашите географски ширини, носи на младия мъж осезаема физическа бедност.

Явно се вижда как ламтежът по материалното носи илюзорно нещастие, което се засилва от бляновете на момъка по това цял ден да се излежава, около него да припкат пъргави слуги и, още по-важното, да му прислужват слугини.

Отчаян от липсата на слуги и богатства, младежът изпада в духовна апатия, която от своя страна се трансформира в още по-мъчителна материална бедност.

Тук, а и по-нататък в текста, драмата на главния герой е подчертана с натрупването на съществителни и прилагателни, обособени в синонимни и смислови гнезда. Този подход засилва усещането за обреченост и нищета, която прелива от духовна в материална и обратното. Мечтите за пищен палат са подменени в реалността от живот в "колиба" - дума, която най-вероятно е използвана като хипербола.

В следващия момент авторът представя на читателите си антипода на младия момък и така разделя повествованието на две смислови и до голяма степен идейно автономни части - преди и след срещата на младежа с дядото.

Възрастният човек е носител на изконни символи, които в българския бит и фолклор се асоциират с мъдрост и голяма житейска опитност - изпито лице, дълга до пояса брада, тих и спокоен глас. Именно тук приказката "Богатствата на момъка" напуска своята етнологична същност и навлиза в най-добрите традиции на имагинерното и чудодейното, описани от Владимир Проп в "Морфология на вълшебната приказка".

Диалогът между дядото и младежa вече служи само за фон, на който ще се разгърне фантастичният елемент в сюжета, какъвто се явява вълшебното огледало на стареца. Огледалото като вълшебен предмет след това ще бъде експлоатирано от редица именити писатели, сред които е и авторката на модерна младежка фантастика Джоан Роулинг.

И при Русафов огледалото показва най-съкровените желания на този, който се огледа в него.

Съвсем очаквано младият мъж вижда в магическата отразяваща повърхност най-дълбокия си и жадуван блян - несметното материално богатство. Разказвачът не пести изразните средства, за да обрисува чудния свят на изобилие, който се разкрива пред очите и на младия момък, и на читателя. Тавтологиите отново са напълно умишлени, но вече са придружени от асонанси и алитерации.

Последните езикови похвати засилват чувството за разточителност, което струи от изрази като "сълниво сините вълни" (алитерация на С), "славеи и авлиги" (тук алитерацията е на буквата Л), "пъстропери папагали (алитерация на П). Апломбът, с който са описани виденията в огледалото, ни кара да повярваме, че младежът с лека ръка ще се откаже от някое от сетивата си, за да се наслаждава во веки на материалното изобилие.

Кулминацията на приказката е привидно поднесена като парадокс - момъкът се отказва от видяното в огледалото, защото осъзнава колко непреходно прекрасен и изпълнен с богатства е личният му свят.

Героят преминава през духовен катарзис и след това морално пречистване мечтите, лишени от стойност и изпълнени с фалш, биват пречупени през моралната призма на извечните ценности.

Така младежът се захваща за работа, защото осъзнава, че на тази земя най-важни са волята и трудолюбието, дълбоко залегнали в нравствената парадигма на българския народ и неговата родова памет.