Човешкото същество е подчинено на своето его. Ето защо рядко ще попаднете на пушач, който да си признае, че цигарите в крайна сметка са просто една пълна мизерия - физическа, нравствена, финансова.
Пушачът ще говори за свободата да бъдеш себе си през пожълтели зъби, ще се прави на голям бохем, докато се задавя от кашлица и ще бъде спорно секси в провокативна поза с цигара в ръка...
Болният и тежко зависим пушач ще се вкопчва в своето достойнство пред околните, заливайки ги с пасивна агресия и дълбоко философски словоизлияния за избора като изконно човешко право. Но само той ще си знае колко голям мизерник е всъщност.
Защото, ако за другите димът му е досадно моментно обстоятелство, то за самия него животът е катранено сив перманентно.
Да навлезем в конкретика. Ето как се живее като пушач:
Миришеш на гъз във всеки един момент
Със собствената воня се свиква бързо, но знаеш, че околните те надушват и това те кара да си непрекъснато напрегнат. Когато идваш от балкона, вкарваш облак смрад със себе си в стаята.
Когато си жена и секси колега непушач в непосредствена близост до главата ти ти обяснява как се прави тази екселска таблица, не смееш да си отвориш устата, за да не му призлее.
Парфюмът ти не помага, а по-скоро завършва имиджа ти на човек, видял и 2 и 200 в лошия смисъл на думата.
Не смърдиш само ти. Смърдят близките ти, смърди детето ти.
Чувстваш се като долно зависимо леке
Нямаш воля за 2 стотинки. Не можеш да направиш нищо без цигари в себе си. Дори ако ходиш на спорт, си ги носиш за всеки случай, ако на връщане ти се припуши.
В пикови емоционални моменти като дълго чакана любовна среща, ново дете в семейството, погребение, повишение и .т.н. мислиш само къде, кога и как да изпушиш две бързи цигари. Нищо друго не те интересува чак толкова много.
Нещата минават през теб и заминават. Немислимо е да отидеш на вечеря, без да излезеш 10 пъти навън, което осуетява всякаква пълноценна комуникация с когото и да било.
Най-големият ти страх в тоя живот е, че ще се събудиш една сутрин и няма да имаш цигари.
Говориш като дърта съдържателка на публичен дом
Хрипове, храчки, дращене, гърлен глас... Може да се случи дори да отделиш неволно секрет от гърлото си в напън да обясниш нещо вербално, в следствие на което да наплюещ своя събеседник, който естествено ще се направи, че нищо не е станало от куртоазия. Ако е любезен.
Ходиш и пушиш по улицата като отрепка
И в същия момент на пътя ти се изправя добър познат с фреш от ябълка в ръка. Неволно издишаш облак дим право в лицето му, той започва да маха с ръце, а ти се опитваш да смекчиш положението с някоя тъпа смешка.
Както е посочено в горната точка обаче, го наплюваш без да искаш и всичко излиза напълно извън контрол. От което се отчайваш и изпушваш още три цигари верижно.
Дечица те имитират, издишайки въображаем дим
Няма никакво значение колко си умен, красив и добър в момента, в който единственото впечатление, което оставяш у околните, е обвързано с амплоато ти на дърта ламя, чиято глава изпуска гъст пушек на равни интервали. Особено в детската глава.
Тъкмо си разказал най-интересната история за първия ти ден в училище на 6 годишното съседче Слави, когато виждаш, че единствената му реакция по темата е да те имитира как пушиш, издишайки въображаем дим от близалка. Съкрушен си.
Плащаш си за бавно самоубийство
Вместо да се метнеш от балкона безплатно. Нямаш пари за почивка сега, имаш една-две неплатени сметки, които винаги оставяш за другия месец, но даваш цифра пари за шибани цигари всеки ден.
Понякога мислиш за това какво ли щеше да правиш в момента, ако всички тези пари от последните 10 години бяха спестени. После преценяваш, че мисленето е вредно за здравето и палиш цигара.
Тръскаш в някакъв гнусен буркан с вода и фасове, защото пепелникът е изчезнал мистериозно. Драйфа ти се. Прокашляш се мощно и от силното разтрисане огънчето пада на новите ти панталони за 130 лева.
Поредната грозна дупка. Приличате си.
Хората се делят на жени, мъже и пушачи. Нищо повече и нищо по малко.
С изключение на трудната за произнасяне и изписване дума "непсоредтсвена" (вероятно "непосредствена") в дванайстото изречение, кое от написаното горе не е вярно, макар и на моменти хиперболизирано?
Като няма риба и ракът е риба.
Гети изтрепа рибатЪ който можел да чете между редовете,да чете
Още една аФторка,която ака теменужки. И не изтривайте коментара,моля. Миризлив гъз се вързва с акам.
Както казват Сърбите: "Да ми пушиш курац !"...
Здрасти Конспи! Радвам се да те видя! Да ти кажа, замислих се, че миризлив гъз може да означава много неща - например - ухаещ на теменужки. Нали така? Я-а-а, Яа-а, Вундаба-а-а-а!
Де бре, Иване! Не им се връзвай. Пийни един тутун и пак пиши!
Разни Йовани и други, чиито имена не запомних.....и гуруто Гети..да ви върна на земята или в миризливия ви хол, където БДЖ може да завижда до припадък. Защо си мислите, че някой емоцонално е заинтересован от личните ви пороци? Можете да си заврете фасовете където и както поискате. На кого ме пука за вас? Но........когато окъдявате с устите и телата си невинни хора /и деца/, когато боледувате, а плащате същите здравни осигуровки като живеещите по здравословен начин, когато фъшкиите /фасовете/ ви са по всички градинки, паркове, паркинги....., е, тогава: БРАВО НА АВТОРКАТА, ЧЕ ФОРМУЛИРА КРАТКО И ЯСНО БЕЗНАДЕЖДНОТО ВИ СЪЩЕСТВУВАНЕ, ОСМИСЛЕНО ОТ ПОРЕДНАТА ФЪШКИЯ И ОТ КРАТКИТЕ МОМЕНТИ, КОГАТО СИ МИСЛИШ, ЧЕ СВЕТЪТ Е ТВОЙ И СИ ГОЛЯМАТА /И МИРИЗЛИВА/ РАБОТА.
Сори за повторното включване, но сега прочитам какво са сътворили пушачите-неможачи Тодор и Ежкко. Типично. Еле, първият, напрово разцепва ефира с комплексите си. Вместо да виси във форумите, трябва да потърси помощ. Спешно.
Според мен никотинът помага на хората, чиято работа не е свързана с физическа активност и това е основната причина обществото да не заклеймява официално зависимите от него като "долни наркомани". Иначе макар и артистично крайна, статията дефинира относително точно отделните детайли на живота на нарко зависимите - от неизбежното занемаряване на хигиена, през упадъка на физическото състояние, до емоционалните пикове и спадове. Заобиколен съм от всякакви хора, зависими от всякакви неща. Бил съм близък и с херцаджии. Това, което прави никотиновите наркомани уникални, е тоталното отрицание на собствената им ситуация - те не са зависими, къщата и колата им не миришат на кенеф, цигарите ги палят с кеф (но ги пушат защото без тях изпадат в паника). Само че накрая излиза, че обществото не си е направило добре сметката. На пръв поглед пушачът е доста полезен, особено ако е млад - хем стимулира икономиката, хем бачка без проблеми (и е с една идея по-стимулиран да не изпада от пазара на труда), хем налива парите си в акциз. Само дето докато му прибираш заплатата с едната ръка, с другата му плащаш лечението. А то не е лечение, а удължаване на живота. И то не живот, а агония. И като дойде сметката накрая си викаш, ега ти тъжния гнусен живот.
КУ-ЧЕ поредният вмирисан комплексар! И неграмотен, като бонус към вонята. Просто 2 в едно, както се казва.
Скъпа Антония, признавам имаш талант за професията си но не си видяла аспектите в правилната светлина.Много агресивно си се постарала да наблегнеш на факта ,че да пушиш не е модерно и най-вече вредно ,но си забравила факта ,че пристрастяването към цигарите е 2-3пъти по-голям от алкохола и леките наркоти*и.в този ред на мисли тезата ,че "с сила хубост не става" няма "докоснеш" най-вече заклетия пушач. Истината е че "Те " са в капана на "светския живот", така са започнали този вреден навик с който успях да се преборя от 5-тият път. Моята молба към всички непушачи и всички еХпушачи е за толерантност. Ако те не пожелаят промяната, с годините зависимостта се увеличава и те приемат съдбата си ,че ще са такива до края на дните им.Единсвеното което положително от тютюнопушенето е ,че умираш сравнително млад. ------------------------------------Live Fast, Die Young---------------------------------------------------- P.S. "Литературата" ми е слаба ,както и "Български език "...... мухахахахаха
Текста е пошъл и изключително обиден.Квалификациите и езика, който използва авторката са под всякаква критика.Предполагам или е била тежко надрусан или пияна до смърт, когато го е писала.В опитите си да се правят на интересни, определени хора преминават границата благоприличието и добрите обноски.Да не говорим, че обобщенията са изцяло погрешни.Ще се постарая да запомня името и да избягвам да чета материали от това лице.
Иване, Слушай сега - готов съм да се обзаложа, че тя /Антония, де/ също много те харесва, освен Мануела. Да, да, знам драги, не ти е лесно, но помниш ли веднъж, като ти казах, че не е лесно да си умен. Е, ами това се случва и сега - Антония е влюбена в теб, но го показва по някакъв си свой начин - трие ти коментарите. Лелеий-и-и! Ами сега!?!? Това, драги, е нейният начин да те накара да и обърнеш внимание. Разбираш ли? Понеже си ми приятел, за това ще ти кажа, че съм изпълнен с мрачно предчувствие - такива момета, драги, са готови да те преследват до дупка. Колкото повече ги наритваш - те толкова повече се амбицират да ти докажат нещо си. Не искам да те плаша, но всичко това ми изглежда като начало на нещо мно-о-о-го дълго. Знам един начин, който може да те спаси, но не съм сигурен, че ще сработи в твоя случай. Покани я някъде на вечеря по някакъв свръх-изискан повод. По време на вечерята започни да кихаш и кашляш /обилно и пръско-слюноотделящо/, започни да се секнеш, като акцентираш на това, че кърпичката не ти върши работа и за това си принуден да си помогнеш с пръсти. Не забравяй най-важното - оглеждай съсредоточено всичко, на което пръстите ти са се натъкнали в ноздрите, най-вече - космите. След това ги изтрий в кърпичката, но .... със съжаление, че трябва да ги скриеш. Ако до три дни не ти се обади, значи всичко това е сработило. Ако не ..... тогава следва план "Б". Но, дано не стигаме до него. Кураж, приятелю! И .... пиши!