Сутринта стоях на спирката и бях в сериозно чудене.
Мислех си дали японците, тези мъдри хора, имат дума за онзи особен и специфичен яд, който те обхваща, когато някой с цигара одими току-що измитата коса и току-що изпраните дрехи.
Сигурно имат, трябва да попитам...
Междувременно не само аз изпитвам този гняв, защото Европейският съюз иска да ограничи пушенето точно на ей такива обществени места - спирки, дворове, тераси. Може би някой точно като мен е стоял на спирката и съвсем без да иска е дишал нечий тютюнев дим.
А може би е резултат от пряко наблюдение, че, да, цигарката пречи.
Цигареният дим вгорчава дори и най-свежата и светлосиня сутрин на непушачите.
Не само заради измитата коса, изпраните дрехи и напарфюмираната шия, но и заради зловонната миризма, която прониква сякаш до костите.
Като че ли димът се напива в нишките на дрехите, в корените на косата, в клетките на кожата, настанява се там и си тръгва чак след щателно пране и миене.
Обществените места делим и с децата, които още по-малко имат вина за чуждите вредни навици и още по-трудно могат да се оплачат, отдръпнат или избягат от тютюневия дим.
За сметка на това за най-малките той, димът, е още по-вреден и нерядко - още по-неприятен и вонящ, отколкото за големите.
Затова цигарите почти успешно бяха забранени в заведенията, макар и борбата да остава неравна на места.
Ред е на други места, където хората не желаят да дишат чуждия цигарен дим.
Дали пътят към чистия въздух и приятно ухаещите дрехи минава през забрани?
Не е задължително. Малко съвест и такт в случая вършат същата работа, каквато и строгите ограничения и разписаните черно на бяло забрани.
Едно оглеждане наоколо, при което се виждат достатъчно непушачи и деца, би трябвало да е напълно достатъчно, за да възпре пушачът да пали където си реши.
Броене от 1 до 10 или обратно стига, за да се прибере запалката обратно в джоба и да се преглътнат "умнотии" като "Все от нещо трябва да се умре".
За този израз на тактичност ще са благодарни не само непушачи и деца, но и немалко пушачи, които също намират за неприятен случайно долитаща към тях цигарена миризма.
Ще са благодарни и онези, които в точно този момент се опитват да откажат вредния навик. Пък ако не става с добросъвестност, става със забрани - макар и не съвсем категорично спазвана, забраната за пушене в заведенията работи.
Да не говорим, че са все по-малко онези, които помнят как се е пушило свободно в самолети и влакове. Такъв е почти естественият ход на изтикването на тютюнопушенето "в ъгъла", че и извън него.
Е, ходът е подкрепян тук-таме от забрани, когато се налага.
Понеже цигарката все повече пречи.
