„Хайде, и весели празници!" Поне трима души ми отправиха това пожелание в края на работната седмицата в сряда (?!). И понеже вътрешно ме ядеше страшно, накрая последния го попитах: „Кой празник 1-ви май или Гергьовден?". Тъй като не се казвам Георги, отговорът на въпроса ми не ми се виждаше никак подразбиращ се. А и да се казвам, това не е повод за национален празник.
Не празнувам 1-ви май и нямам идея защо да го правя, не съм фен на крайнолеви или крайнодесни партии, уважавам Тачър, защото е стиснала за гушата синдикатите, а и по-добре да не ви казвам какво си мисля за българските синдикати, които са по-бизнес ориентирани от повечето български бизнеси.
По пътя на тази логика в очите на хората остава да празнувам Деня на храбростта, Деня на армията или празника на овчаря, защото и това е 6-ти май. Обаче и тия радости не ги чувствам близки.
Очевидно е, че празниците през май са повече от делниците - 1-ви, 6-ти, 24-ти, и някъде в съседство се пада и Великден. И понеже нито 24-ти май, нито Великден можем да ги пренебрегнем, не виждам какъв е проблемът да се откажем да почиваме я на 1-ви, я на 6-ти май, а най-добре и на двете дати.
Какво да му празнуваме на Деня на армията с 25 хилядна армия (по-оптимистичната версия е 30 хил.) или на деня на работника с 40% младежка безработица. И какви са тия официални български празници, на които половината българи са в Гърция.
Ако пък идеята ми ви се струва крайна и еретична, имам и олекотена версия - поне да не сливаме дните, защото това после дето го отработваме в съботите нито е работа, нито е събота.
> Защо въобще да има празници казвам аз? Всъщност това е съвсем резонен въпрос. Особено ако се зададе така: защо официалните празници непременно трябва да са почивни дни? Празник е Първи март. И то истински национален празник: общ за всички, без значение кой какъв е. Толкова утвърден, че ако някой се захване да го изкоренява, няма да успее. Толкова завладяващ, че даже чужденците, намиращи се по това време у нас, с удоволствие се присъединяват. Празник с проста и ясна собствена символика, която не знам някога да е била оспорвана. И не е почивен ден. Няма „масови прояви“, не се държат речи, не се кипрят почетни караули, не се гласят тежки трапези. Въобще не ми се приказва за т.нар. „сливания“ и „отработвания“. Това са опити да се придаде някакъв смисъл на една изначално сбъркана концепция. Само че резултатът е още по-голяма каша.
Абе, калъф, я си представи тия празници, дето ги считаш за натрапени, колко народ ги е изстрадал. Не за да са празници и неработни дни, а просто виж символиката зад тях. Стачките от началото на миналия век от другата страна на гоуемата вода, попрочети за битката при Ипър, деснта при Нормандия, въобще, ако си успял да се възползаш от саможертвата на стачниците, поразшетай се из Европа, от която отново вече сме неизменна част, попрочети текстовете под най-големите монументи. И да, не ти трябва да си Георги за да си щастлив на 6-и, толко ли няма некой Жоро наокол, че за него да си щастлив? Помисли кога за последно си разменил дума с овчар, защо да не почетем тази достойна професия? Инак, лесно се хейти пред пецето...
Когато трудът е ползотворен, почивката е сладка. А кога офисният планктон изплува из зад компа, където цял ден цъка у уеба и фейса и му се наложи да се прибере и да се заеме с купчината мръсни чорапи и гащи, настава трагедия и празниците му са виновни. Да е... и капиталисти се навъдихте!
Който има празник - празнува. Който има кинти за харчене, дори и без да има празник, ще се постарае да се забавлява, както го разбира. Който е работохолик, дори и да му е наложено днес от Партията и Правителството да не ходи на работата си, ще го направи от вкъщи или от хотела. За да не работят едни и да празнуват, обаче, на други пък им се е наложило или ще им се наложи да се потрудят. Дори и в едно домакинство за да се седне на трапезата, някой е изкарал пари, друг е напазарувал, трети е приготвил ястията, за да седнат заедно всички, дори и тези от тях, които са се изтягали по диваните. Та тия дни някои ще лежат, ще си угаждат на стомасите и сетивата, други ще ги обслужват.Едните ще опразват джобове, другите ще пълнят чекмеджетата на касовите апарати. Няма как да са еднакви всички. Пълни глупости пиша, ама пък вие що ги четете!? Та за оксиморона... Тези, които са свободни от тиранични работодатели, са робове на собствената си свобода- да вземат сами решенията си и да работят за себе си, също и на празник, естествено. И обратно - ползващите като почивни тези дълги редици дни, са хора трудещи се за някого- държава или голям работодател. Честит празник!
14 Rodrigo Diaz de Vivar | 01.05.201415:22 Май не се бях сетил за това, което пише паяка. Родриго, май вече знаеш , така че се постарай за юни, хихихихихи.