Материалът е коментар на наш читател от форума под вчерашната статия "Великото преселение на лекарите". Публикувааме го заради смислената позиция, изказана в него.
Съвсем наскоро завърших медицина и имам желание да продължа професионалното си развитие в България. Обожавам България, винаги съм искал да живея тук и да помагам на българите, защото чувствам професията си по-скоро като задължение към народа, колкото като възможност за социални и финансови облаги. Като цяло съм човеколюбец и пръв мой приоритет е помощта.
Също така напълно се съгласявам с мнението на повечето от вас, че държавата е платила за моето обучение и, ако не законово, то поне морално съм длъжен да дам нещо и от себе си.
Родителите ми приемат с недоволство моето желание да практикувам тук и непрестанно правят опити да ме убедят да замина. Имам роднини и много близки приятели в няколко различни държави - в ЕС и САЩ, които ще ми помогнат за прехвърлянето, намирането на работа и т.н. Успехът ми е отличен, изкараните практики доста, а часовете прекарани в чалготеките се равняват на около 0.
Тоест - ако искам да замина, имам възможност.
Но не искам и водя ежедневна война с много мои близки, за да ги убедя, че мястото ми е тук.
За щастие съм имал възможността да практикувам в няколко болници (и то не само в София) и съм видял състоянието на родното здравеопазване - от нелепи решения, летален непрофесионализъм, до чисто, истинско желание на много мои преподаватели и колеги да помогнат на хора в нужда.
Виждал съм как вадят пари от собствения си джоб, за да платят консумативите на бедни пациенти, без дори да им казват ("то това не се плаща, спокойно"). Виждал съм как на същите тези хора им плюят в лицето разни ядосани пациенти, а те с разбиране и смирение свеждат глава и мълчат, осъзнали болката на ядосания пациент. Случаи знам хиляди, няма нужда да изброяваме такива (нито аз, нито вие).
Българският народ е пагубно озлобял спрямо лекарите.
Ние ежедневно получаваме обиди, удари, скандали...защото някой друг не си бил свършил работата. Разбирате ли - аз познавам и учители, и полицаи, и пожарникари, които си вършат крайно неморално задълженията. Но това не означава, че ще се отнеса с вас като с боклук, още повече ако ваша цел е да ми помогнете.
Наскоро, след много кандидатури, молби, мотивационни писма и т.н. получих предложение за работа от държавна болница в специалност, близка до желаната от мен. Специалността е хирургична, не че това има особено значение. Пълен работен ден, дежурства, много отговорности. Заплатата, която ми предложиха е 500 лв. на месец нето. В София.
Няколко дни по-късно попадам на тази статия и озлобените коментари спрямо лекарите.
Разбирам ви, хора, наистина разбирам болката ви от скапаната ни система, но моля ви - разберете и нас.
Защото след подигравателно ниската заплата, унижението да работя толкова долна и осквернена професия, каквато е лекарската в България, отношението на народа и омразата, която получавам, единственото, което ми остава е любовта към хората. Честно ви казвам, за малко не се разплаках, когато четох коментарите ви.
Вижте какво многоуважеми драскачи, с много свободно време. Разбрахме, че мразите лекарите и че те са ви виновни за всичко лошо в държавата. Ок, пожелавам ви успех в пътя осеян със злоба. Дано като съскате, се чувствате по- знамичи и удовлетворени.Мразете ни, ние ще ви обичаме. Целувки на всички
чудя се от кое отделение на 4-ти километър се изсипаха троловете със саламите в имената?
Оооо, Denn, не така, не с нерви. Това "драскачи" разкрива на по-чувствителния читател каква колоритна гама от негативни чувства таиш към нас-коментиращите тук, твоите потенциални пациенти, ergo хранилки. Не, драга ми докторице, не ви мразим. Китикуваме ви. Правим го, защото все още храним надежда, че може да се поуспокоите , да подтиснете превъзбудата от вашата толкова въздесъща професия и да укротите малко самочувствието от факта, че знаете как се казва задник на латински. Крайно време е да слезете на земята и да си признаете, че: 1. Отдавна поне 80 % от лекарите у нас стават лекари, защото очакват добри пари ( у нас, от подкупи или от работа в чужбина). 2. В пълно съзнание сте, че рано или късно всеки човек "опира" до вас. 3. Имате чувството, че всички , които не знаят как е задник на латински са пълни олигофрени и адски ви дразнят. 4. Въобще не ви пука за пациентите, стига да си плащат добре. Ние, докторице, не ви мразим. По-често се страхуваме от вас и възможните ви професионални изцепки и все повече търсим начин да не ви виждаме за колкото може по-дълъг период: на църкви ходим и палим свещи за здраве само и само да не попадаме във вашата схема - месомелачка. Не ви мразим, но вече не ви уважаваме, ние "уважаемите" драскачи......докторичке! ...................................... И...не такаааа...с тези "целувки"! Много просташка подигравка!
Първо да ми дават квалификации хора, които не ме познават е глупаво. Второ целувките незнам от кога са признак за простотия. Ти явно си психолог и ги разбираш нещата. Знаете ли не става въпрос за его изобщо не ми пука някой от вас ще ме мрази или обича.Просто ме изуми колко зъл народ. Знаете ли понеже работя в реанимация не бях разбрала, че най- важното е като някой има спешна нужда от помощ, да му кажа как е задник на латински.. Това беше добро, разсмя ме , ама аз и предник знам как е:Д Моят извод като цяло е каквото почукало, такова се обадило. И да аз се радвам, че хората, които лекувам са добри. Това е късмет и аз наистина ги обичам за това съм избрала тази професия PS незнам какво е мамбо, превод?
Извинявайте, Мая, още аз също не искам да има болни хора.Аз също имам родители, близки и приятели и повече от всичко искам да са здрави, както и вие.Незнам защо решихте, че от човек в клин смърт се правят кинти. В това състояние освен да се сдобиеш с някоя телесна течност, друго няма.А, най- големият подарък е да си помогнал на някой и да го видиш как той се е върнал към нормалният си живот. Сигурно няма да ме разберете
Фала на такива лекари като Denn! Надявам се все повече и повече да се уважаваме взаимно с тях-нашите лечители. Убедена съм лично, че има изключителни личности и специалисти с огромни, топли сърца сред тях и на тях се покланям! Когато пациента почувства загрижеността и съпричастността на своя лечител.....на своята надежда за живот..........чувството е неописуемо. Тогава се случват чудеса! Denn, пожелавам ти много такива чудеса да топлят дните ти!
И един скромен съвет от Лелка Пасарелка: Denn, мило добро момиче, никога не спазвай принципа „каквото почукало-това отговорило“ в работата си. Вие, лекарите носите надеждата за своите безпомощни пациенти-нямате право да бъдете лоши с тях. Вашата професия изисква да ги освободите от болката, а не да ги наранявате. И още : излекуването на пациента не бива да е на късмет-то трябва да е ваше желание, ваше призвание........ваше достойнство. Ние също ви обичаме , защото сте си наши!
Благодаря ви, искрено. Аз вярвам в същото.В медицината лекаря и пациента трябва да се уважават и да си вярват. Ние не сме врагове4
Да, права сте, така е. Приемам съвета
Аааа, вие двете сте на път да съсипете традиционното общуване между коментиращи тук! Какво е това - и плеснали с ръце и се прегърнали! Я - в изходна позиция . И вижте не изпускате ли нещо? Скандал, побой и плач е формулата в тоя форум.
Д-р Добрев, Възхищавам се на смелостта ви да покажете емоциите, които ви вълнуват като млад лекар. Пожелавам ви да запазите любовта към професията си и уважението към хората, които лекувате. Благодарения на вашите действия ще има възродени усмивки, сбъднати мечти и вяра в по-добро бъдеще. Ще ви бъде трудно в България, такива са времената и хората, но кога можеш да промениш света около теб ако не когато си млад. Вярвам, че младите лекари, такива като вас-трудолюбиви, с желание да стават по-добри в професиата си, с емоционалната нагласа на истински лекар- ще успеят да променят бъдещето на тази държава. Сега парите са малко, не стигат, но ще започнете да получавате повече-по честен път, има начини и ще ги откриете, сигурен съм.
Когато закараш баща си в спешната помощ със собствената си кола, защото от 112 не могат да решат от къде да пратят линейка, щото едната отишла някъде, другата не се е върнала от някъде, а баща ти е гражданин на друга област, настава пълен хаос. И в момента в който го вкараш в кабинета и дежурния кардиолог каже: Нямаме пейсмейкър, (защото на пейсмейкъра на баща ти батерията е сдала багажа а той е пропуснал симптомите) карай го в друг областен център, на 90 км от този областен център, а медицинската сестра каже на доктора: ама докторе, той ще умре по пътя, ето, вече пърха с ръце и не може да си поеме дъх, пулса му е 30, но дежурния доктор е непоколебим и ти поемеш с колата към другия областен център със съзнанието, че караш почти труп, защото баща ти е утихнал и не се чува ни вопъл, ни стон, и в последния момент на 20 км извън града успееш да намериш по телефона шефа на дежурния доктор, когото познаваш, защото водиш баща си на 6 месеца при него да му проверява пейсмейкъра, и той каже: връщай го, има пейсмекър! И го връщаш, и го приемат, и му слагат външен пейсмейкър, и баща ти успява да оживее, как да му кажеш на този доктор - лекар? Няма да издам голяма тайна, ако кажа че почти 100% от хората носещи зелени дрехи и наричани доктори или лекари, станаха чиновници. Не казвам, че вината за това не е на обществото по ред причини, (няма пари, няма желание да им се помогне ) НО: когато са ставали доктори, тези хора са се клели в Хипократовата клетва, както аз съм се клел в казармата да служа на България. Аз съм готов да служа на България и днес и ако се наложи ще взема автомата, защото го смятам за чест. За докторите не съм сигурен.
Говорим на различни езици просто, ние-работещите в здравеопазването и вие - извън него. -"Бастисаха ми детето, бабата, уйчето, съседа" - Болест е, не е петно от кафе да го махнеш. От 2 седмици го боли сърцето, сега идва. Стой си бе! Чакай още една. - "Дядо ми чака линейката цял час докато умираше" - На ден има стотици сигнали, а не видях нито един да се похвали, че работи в центъра на 112, да помага. - "Тоя некадърник трябва в затвора да лежи" - Безгрешния пръв да хвърли камък. Не винаги е от незнание. - "Хипократовата клетва...." - е чиста про форма. Не всеки е лекар, защото е призвание, а защото е работа срещу заплащане. За работещите срещу похвали - БРАВО! Можех да съм даскал, депутат, безработен, спасител...това избрах тогава. - "Плащат им дежурствата"(това беше най-абсурдното) - Ще ми го платят не ами...хоро ще се играе. Тука безработните изобщо нямат право на коментар! Има обяснение защо работния ден е 8 часа, а не 20. Не очаквайте адекватно отношение от човек, който не е спал от миналия вторник. - "Взе ми 2000 лева под масата" - Предполагам са ти дали опция да изчакаш 2 седмици, както би чакал навсякъде извън татковината, или си решил Ел Гранде Професоре, а не кой да е доктор да смени ставата на майка ти. Ще плащаш, какво да се прави. Медицинските консумативи са безбожно скъпи, а добрите специалисти са малко и са търсени. - "Вие сте длъжни" - Митичната фраза, която е споособно да накара и най-големия търтей да произведе мед, стига да има капчица морал в него. НЕ СЪМ длъжен да търпя нечистоплътието, наглостта с която се влиза на преглед, съмнението в знанията ми, обслужването на който и да е с агресивно поведение; да бъда принизен в чиновник, да лъжа за да вземете помощи, пенсии, добавки; да бъда лишен от това да съм със близките си заради непознати. За съжаление статуквото ще се запази, докато българина не се научи да се грижи за здравето си, защото повечето от случаите които описах за съжаление са напълно предотвратими ако си обръщахме повече внимание. Не живейте, за да ядете; ходете на профилактични прегледи; не чакайте каруцата да се обърне. През лекар с 30 годишен стаж най-вероятно са минали няколко хиляди пациенти, всеки със своя уникален проблем. Дали го интересува при колко специалисти сте били и колко сте недоволни? Вие сте просто случай с номер, защото само така този човек може да запази разсъдъка си и малкото личен живот който му е останал.
- Докторе, верно ли, че ще ме оперира студент? - Да. - Ами ако операцията е неуспешна? - Ще му пиша двойка.
VK, помогни ми да те разбера. Ти за пари ли работиш или за цветя? Да те сложа на моето бюро, да ми попълваш бланки срещу трендафили. Следващия път когато отидеш на лекар, да знаеш че не си бил първия за дена, а преди теб е имало 10 мангусти, 3ма с диария, от които 1 вече насран, 2-ма болни от хепатит, които удобно са спестили да си кажат, и един инвалид, чийто роднини са го оставили "да се лекува", за да си починат една седмица от човека. Тая дето ти се е усмихнала сега е застъпвала на смяна. Не се излагай повече да пишеш.