Материалът е коментар на наш читател от форума под вчерашната статия "Великото преселение на лекарите". Публикувааме го заради смислената позиция, изказана в него.
Съвсем наскоро завърших медицина и имам желание да продължа професионалното си развитие в България. Обожавам България, винаги съм искал да живея тук и да помагам на българите, защото чувствам професията си по-скоро като задължение към народа, колкото като възможност за социални и финансови облаги. Като цяло съм човеколюбец и пръв мой приоритет е помощта.
Също така напълно се съгласявам с мнението на повечето от вас, че държавата е платила за моето обучение и, ако не законово, то поне морално съм длъжен да дам нещо и от себе си.
Родителите ми приемат с недоволство моето желание да практикувам тук и непрестанно правят опити да ме убедят да замина. Имам роднини и много близки приятели в няколко различни държави - в ЕС и САЩ, които ще ми помогнат за прехвърлянето, намирането на работа и т.н. Успехът ми е отличен, изкараните практики доста, а часовете прекарани в чалготеките се равняват на около 0.
Тоест - ако искам да замина, имам възможност.
Но не искам и водя ежедневна война с много мои близки, за да ги убедя, че мястото ми е тук.
За щастие съм имал възможността да практикувам в няколко болници (и то не само в София) и съм видял състоянието на родното здравеопазване - от нелепи решения, летален непрофесионализъм, до чисто, истинско желание на много мои преподаватели и колеги да помогнат на хора в нужда.
Виждал съм как вадят пари от собствения си джоб, за да платят консумативите на бедни пациенти, без дори да им казват ("то това не се плаща, спокойно"). Виждал съм как на същите тези хора им плюят в лицето разни ядосани пациенти, а те с разбиране и смирение свеждат глава и мълчат, осъзнали болката на ядосания пациент. Случаи знам хиляди, няма нужда да изброяваме такива (нито аз, нито вие).
Българският народ е пагубно озлобял спрямо лекарите.
Ние ежедневно получаваме обиди, удари, скандали...защото някой друг не си бил свършил работата. Разбирате ли - аз познавам и учители, и полицаи, и пожарникари, които си вършат крайно неморално задълженията. Но това не означава, че ще се отнеса с вас като с боклук, още повече ако ваша цел е да ми помогнете.
Наскоро, след много кандидатури, молби, мотивационни писма и т.н. получих предложение за работа от държавна болница в специалност, близка до желаната от мен. Специалността е хирургична, не че това има особено значение. Пълен работен ден, дежурства, много отговорности. Заплатата, която ми предложиха е 500 лв. на месец нето. В София.
Няколко дни по-късно попадам на тази статия и озлобените коментари спрямо лекарите.
Разбирам ви, хора, наистина разбирам болката ви от скапаната ни система, но моля ви - разберете и нас.
Защото след подигравателно ниската заплата, унижението да работя толкова долна и осквернена професия, каквато е лекарската в България, отношението на народа и омразата, която получавам, единственото, което ми остава е любовта към хората. Честно ви казвам, за малко не се разплаках, когато четох коментарите ви.
Полицаите са бандити, адвокатите са лешояди, даскалите краката си клатели по цял ден, да не ти е майстор в къщата, бакшишите и те мошеници, а бе цялата държава може да е такава, само в болниците трябва да работят балъци. Другите не са ли и те хора, с граждански и морален дълг към обществото? Ама за тях като стане въпрос се подминава с една насмешка "абе мани ги тия мръсници". Не остана неоплюта работа в тая държава ейй. Май само баничарите се оказаха свестни хора - хранят те рано сутрин, а ти ходиш да се осираш на работата, да таа и** в некадърния лекар.
Пикси, абсолютно си права. Не си способен да работиш с човеци, ако те дразнят с това, за което си им нужен и ги мразиш. Ярък пример е включилият се с коментари ''медицински ''кадър, явно погрешка попаднал в това съсловие. Не си лекар ти! Монтьор си. Преквалифицирай се овреме. Не мъчи и себе си, и пациентите. Или върви в моргата да работиш. Там няма да ти си жалват. Ти ще си шефът.