Какво е общото между отрицателния очерк за "гангстера и ловец на мигранти" Динко Вълев в "Дейли Мейл" и включването на песен на Азис в голям положителен материал за бъдещето на музиката в списанието на "Ню Йорк Таймс"?
И двете неща могат да бъдат осмислени като зрелищен пробив на различни форми на примитивна българска контра-култура в световните медии.
За няколко дни се създаде усещането за сгъстена и интензивна събитийност - две от най-четените англоезични издания на планетата се превърнаха в мегафон за лошия вкус родно производство, разпространиха историите на Динко и Азис като показателни културни единици на българското живеене сред милиони мозъци и върнаха дискусията за собствения ни смисъл с многократно увеличен залог.
Това ли е ресурсът на България за привличане на интереса на глобалните мейнстрийм медии - мутри и чалга? Батки и маанета - звероподобно клише на цивилизационна импотентност, от което националният характер не само, че не може да се отърве, но продължава да препотвърждава...
Динко и Азис са могъщи символи на двете преплетени явления - битовата, кроманьонска агресия и болезнено лошата музика.
Сигурен съм, че Динко Вълев, който може би мрази циганите, е изпил поне половин цистерна ракия и е стрелял във въздуха докато слуша песни на Азис.
Може би се е готвил за хайка за мигранти под звуците точно на тази болезнено неприятна песен "Хабиби", която "Ню Йорк Таймс" реши да легитимира като световно музикално явление.
Азис и Динко са олицетворения на регреса и конформизма, два ходещи стереотипа, драматично различни и в същото време толкова интимно близки.
Журналистите от "Дейли Мейл" и "Ню Йорк Таймс" автономно едни от други поставиха своите показалци върху пулса на хаотичната, шумна и отблъскваща българска контра-култура, която всъщност доминира в обществото и хищно смуче кислорода от всички други опити за изява на смислени, критични и качествени идеи.
Динко и Азис пробиха на медийния пазар в Западния свят и заради анекдотичното им, но симптоматично участие във важни глобални културни процеси.
"Ловецът на мигранти" по границата с Турция се превърна в карикатура на ксенофобията и враждебността към бежанците.
Дори и най-острите критици на катастрофалните миграционни политики на ЕС, които смятат, че Меркел натисна спусъка за цивилизационното самоубийство на Стария континент с безпрецедентното отваряне на границите Европа за Третия свят, ще направят гримаса на погнуса пред примитивни бабаити като Динко.
От друга страна включването на песента "Хабиби" на Азис в материала на "Ню Йорк Таймс" е не толкова оценка за качеството на произведението, колкото политическо послание за значимостта на мултикултурализма.
Изборът на "Хабиби" е политически коректна пропаганда в културната секция на либералния медиен мастодонт, готов да прегази всички критерии за качество в търсене на "дайвърсити" - това сексуално, расово и религиозно разнообразие, което в последно време е новата религия на прогресивните левичари, доминиращи повечето медии на Запад.
Азис изпълнява двойна малцинствена роля за тези хора - той е гей и ром.
Един поглед към статията е достатъчен, за да стане ясно, че това е политически документ.
Авторите говорят за дискриминацията на сексуални и етнически малцинства в България, Азис е описан и цитиран като герой и жертва едновременно.
Журналистът Нитсу Абебе пише, че "вдъхновението за класацията е дошло от противоречивото ново парче на Бионсе Formation, което разпали ожесточена дискусия за афроамериканската общност в САЩ".
"Тази песен привлече вниманието ми не заради звука, изпълнението или композицията, а заради лавината от перспективи, прочитания и идеологически спорове. Как звучи песента през погледа на фемистките, на ЛГБТ общността, на антикапиталистите?", пише още Абебе.
За бога, те сами си го казват: Музиката вече няма значение. Всичко е политика и идеология, а малцинствата са новите носители на доброто, правилното и привилегироваността.
Азис има късмета да е ром и гей, който пее песен с арабски мотиви във време, в което етническата и сексуалната идентичност засенчват истинския талант, иновация и креативност.
Това е идеологически културен екстремизъм, в който се оглежда другата крайност - Динко с пушката. Две лица на една тъжна реалност.
*Mutri and chalga for the win - Мутри и чалга за победата
>ще бъдат Открай време точно това "ще" е думата, с която на уста погребаха купища комунисти, вярващи в неминуемия крах на западния капитализъм, дебеловрати батки, които си въобразяват, че мускулите им ще бъдат някакво предимство в реалния свят и прочие нещастници, които бягат от мизерията на собственото си съществувание чрез магическата дума "ще". Защото "ще" не изисква нищо в настоящето - тя е просто необвързващо обещание за едно по-различно, пък било то и никога неслучващо се, бъдеще. Аналогично, малкото "мъже", които сте останали в България, ви пасат и стрижат шепа хитреци, които дори са обидно глупави, макар и явно не колкото сте вие, "мъжете". Единственото, което ви остава, е да сте убедени, че един ден, някой ден, нещо различно "ще" се случи..
Макароне, макароне, ако Азис бе открил лекарство против рак, никой нямаше да е чувал за Азис, как мислиш че една панцея срещу рака ще срине многомилиарден фарма бизнес, западният човек живее от дивиденти от дялове в тия концерни, милиони взимат пенсии също от там, и си мислиш че така ставали нещата?! Западният човек за това живее добре, защото е собственик, от 3 века насам, за това на нас не се разрешава да имаме бизнес, за това ни сринаха индустрията. Кутия ацетизал струваше стотинки, сега струва левове, защото фирмата е западна и печалбата отива на запад, като златото от Челопеч и КЦМ. Иди в Англия, в някое село, и питай какво работят местните, от какво живеят! Те са рентиери и робовладелци.
а за Динко.. Професор Михаил Константинов: "..Вероятно истерията е породена от това, че в България всеки говори и пише, но никой не чете. Аз бях страшно учуден, че юристи включително , говорят абсолютно несъстоятелни работи по отношение на тези събития. Ясно, никой не си е направил труда да прочете Наказателния кодекс и затова искрено пожелавам на всички щатни правозащитници и грантополучатели да прочетат членове 12 и 12а от българския Наказателен кодекс. А сега накратко за какво става въпрос – в тези членове, няма да ги цитирам дословно, всеки може да си ги намери сам, се казва, че могат да бъдат задържани граждани по време на извършване и след извършване на престъпление. Тоест едни граждани могат да задържат други граждани престъпници, докато дойдат органите на властта, точно така е записано. Все едно виждате, че някакъв сгазва човек или че някакъв изнасилва жена в храстите и т.н. и му попречвате да го извърши и да избяга. В случая аналогията е ясна. Виждате хора, които току-що са нарушили закона, пресекли са незаконно границата,и ги задържате, докато дойдат органите на властта, това е напълно законно и затова спор никакъв няма, написано е черно на бяло. ..."
" песента "Хабиби" на Азис ..... ... политическо послание за значимостта на мултикултурализма. .. новата религия на прогресивните левичари, доминиращи повечето медии на Запад. Азис изпълнява двойна малцинствена роля за тези хора - той е гей и ром .." ---------------------- А това е вярно .. именно толерастите най-много слушат Азис - забелязал съм го!
Защо англичанинът е владял света може да се разбере когато се вгледаме в снимките на английските момчета и момичета на Слънчака, разпръснати из лехите посред собственото си повърнато. Това са ролингстонсите и битълсите в необлагороден вариант, които налагат безапелационно себе си на света. Тръгни сутрин из Kings Cross и се направи на ударен. Ще те отнесат. No mercy. По простотията ще ги познаете. Тяхната простотия vs. нашата простотия. Две различни планети. Две простотии от коренно различен вид. Вилхем Тел и Динко. Азис и Мик Джагър. Едното, английското, втъкано в самата същност на нацията, другото, азисовото, стърчи като глава на плъх сред стърнището на онова, което е останало от люлката на европейската цивилизация, България. Така е и в културата като цяло, така е и в науката, а и в най-елементарният ежедневен живот. Някакси на онези им е вкусно да си живеят така и изпитват радост от изричането на всяка дума, на нас, обратно, всичко се филтрира през една болезнена чувствителност и депресия. А най-трагичното е, че простотията и у нас се налага в комбинаци я с талант като при Азис или, когато си бездарен като Слави Трифонов, просто си купуваш таланти, та чрез тях още по-ефикасно да втъкнеш в снагата на обществото собствената си простотия и гнус. Колкото и да е тъжно, трябва да признаем, че все пак е добре, че, в крайна сметка, германският дух командва и Британия (Сакскобургготи), и САЩ (Тръмп), и Европа, а това значи и света. Най-малкото, оставила всичко останало да пасе, науката е под командата на дисциплинираната даже и в поддържане на абсурди Германия. Не че е розово състоянието на науката, но само може да си представим, ако и английската простотия беше допълнително я разбълбукала. Изкуството не можеш да го мериш на килограм, та там всеки си прави каквото си иска и го налага на другите според портфейла.