Гледах вчера едно summary по телевизията на случващото се напоследък в родината. Стана ми много тъжно, насълзиха ми се очите...
Съжалявам, но аз ще съм от тези, които НЯМА да останат тук. Аз съм от онези, които не вярват, че една оставка ще промени начина на живот в България. Защото манталитетът на 90% от живещите в тая страна си остава.
А малкото Ранобудни студенти и всички останали, които протестират, не са достатъчни да променят този закоравял манталитет. Нека всеки ме съди според неговия си аршин, но аз няма да допусна моето дете да расте в подобна обстановка.
Светът е глобален затова, защото мога да си позволя да отида на другия край и да живея по-пълноценно, по-нормално, по-адекватно. И ще го направя най-вече защото синът ми ще е станал пълнолетен, докато тук нещо се промени. Ако въобще нещо някога се промени...
Жал ми е единствено и само за родителите ми и за всички онези родители, на които децата отдавна са избягали в чужбина. Да, точно така - избягали! Бягаме! Не защото вие, които оставате тук, сте по-тъпи или по-умни, вие просто явно сте по-големи оптимисти. Завиждам ви за което.
Но аз залагам на това да бъда практична и да живея като човек другаде, а не като скот, заложник в собствената си държава на едни чужди морални принципи, които не уважавам. Повтарям - не уважавам! И, моля, без реплики, че така не трябва да се разсъждава.
Без пропаганди, че ако всички като мен всъщност си вдигнат задника и отидат на протеста днес или утре ще станем повече и имаме реално по-голям шанс за промяна. Промяната в акъла на онази сган няма да се случи нито днес, нито утре, а междувременно аз съм на 1-о място майка и нямам намерение да попадам умишлено в мелета, нали...
Животът е твърде кратък, за да си губим времето и да възпитаваме децата си в подобно общество. Защото възпитанието не идва само от семейството, а и от улицата, от приятелите, с които се обграждаш, от образованието.
Имам си принципи и вярвам, че имам и представа как трябва да функционира една добре смазана машина на правителството в дадена държава. Но моята настояща държава не ми покрива критериите, сори, машината отдавна скърца жестоко.
Твърде много хейт за моята емоционална душа. И затова ще съм от емигриралите и хич не ми пука дали някой ще ме обвини за жалък беглец. Аз данък обществено мнение не плащам. А цената, която се иска от мен да платя, за да остана тук, ми е твърде висока. Сега разбирам защо всъщност ми се насълзиха очите снощи- защото още съм тук...
Макароне, защо реши, че тя иска нещо да й се даде? Аз го разбрах като- като искам по-добре- отивам някъде, където мисля, че ще го имам, щото тука нямам шанс да го имам! А ти каза, че не осъждаш такъв избор!? И не разбрах какво те дразни в това, че решението е взето с мъка на сърце, защото взеки човек си обича родителите и му е мъчно да ги напуска/оставя надалеч!??... Какви мързели, какви стремежи за "петъчно пиянство" видя, не знам!? По принцип си прав, но според мен проектраш в случая собствени нагласи, вместо това, което се чете тук конкретно...
Аз това си го мисля отдавна, обикновено когато се ядосам. И когато ме налегне жестоко отчаяние, че дори и да подадат тая заветна оставка тези хора, които са на власт в момента, това няма да промени нещата. И няма да ги промени точно заради манталитета на тези 90% (не зная колко са, но са повече отколкото ми се иска). Тези хора ще продължат да се интересуват от само от собственото си оцеляване (физическо), от хляба и наденицата, от ракията и салатата. Те няма да прочетат нито една книга, няма да отидат на театър, няма да започнат да мислят. Няма и да научат децата си на това. Няма да бъдат толерантни, но ще се предреждат на опашката. Няма да помогнат безкористно на никого, но ще надничат със завист в чуждата кесия. Няма да разберат защо не е адекватно бита ни да е устроен по този начин, но ще разнищят с настървение поредната серия от някоя сапунка. Ще живеят в апатия и след тази оставка и след следващата. Ще бъдат бели роби на някой по-хитър от тях за жалки подаяния, но няма да проявят достойнство, а ще псуват злобно вечер пред телевизора. И моето дете ще расте сред техните... Разбирам защо искаш да избягаш. Аз или съм страшна оптимистка или все още не ми е "стиснало" достатъчно. Сигурно е въпрос на време...
Алоооо авторката, потенциална имигрантка ли си или житкаш по глобалниат свят? Само да отбележа, БЪЛГАРИЯ това сме ние това е реално отразява колко си можем. що си мислиш, че си надрастнала някой!!! Колко жалки и глупави можем да бъдем, явно заслужаваме тази съдба да сме все на дънота. хъх
Авторке, ако не ти пукаше наистина за това кой ще те обвини за жалък беглец, нямаше да го пишеш това всичкото и да се обясняваш в публичното пространство.
Минке мари, основната мисъл на Макарона според мен е - да не се върви винаги и само по линията на най-малкото съпротивление. Понимаеш?
За съжаление май изходите от батака в България са само два - терминал 1 и 2. И то не защото това правителство няма да падне, а защото няма кой да дойде. Управляващата ни многоцветна мафия никога няма да пусне кокала. Ще ни грабят и манипулират до самия край, демек още 10-15 години. След това ни чака държавен разпад. Тъжно, но истина.
"Мина, осъждам бягството от отговорност като начин на живот" Това е ясно, че е осъдително, но от това, което написа излезе, че осъждаш мрънкачите, които чакат на готово. А аз това не го видяхв текста.
"Минке мари, основната мисъл на Макарона според мен е - да не се върви винаги и само по линията на най-малкото съпротивление. Понимаеш? " Кинг, това е разбираемо, обаче отиването в чужбина със сигурност не е "линията на най-малкото съпротивление", знам го от личен опит!! Така, че няма как да свържа двете неща в случая.
>осъждам бягството от отговорност Ще ти задам един въпрос - ако се родиш в яма с лайна, изсрани от хората преди теб, които също са се родили в тази яма (да, сред тях са и твоите родители и други роднини), ти би ли изпитвал морално задължение да изринеш лайната и да превърнеш ямата в нещо прекрасно, само защото ти е "родната яма с лайна"? Ако да, докога ще имаш сили да го правиш, след като виждаш, че огромното болшинство от плаващите в лайна нямат нито желание, нито сила, нито възможност, нито способност да ринат лайна? Ако все още мислиш, че морализаторският ти тон е подходящ, то защо?
>едва ли не аз съм побъркан Къде видя някой да ти натяква, че си безумен? Цитирай. Единственото, което исках да разясниш, е защо именно считаш за свое, мое, и на всеки роден в България морално задължение да остане в държавата и да се бори да изрине лайната. Защото това, именно, оспорвам аз. А дали си побъркан изобщо не ме интересува и съвсем не е предмет на този разговор. Така че ти обясни това за отговорността и моралното задължение. Доста е конкретно и не би следвало да е трудно да не сменяш темата и да се отплесваш по странични (и измислени) проблеми. А ако се чудиш защо изобщо го правя на въпрос - писнало ми е от мижитурки, некадърници, мързели и прочие сган, които търсят утеха и признание във факта, че са останали в България, повод да се гордеят и да тупат гърди като едните родолюбци, като търсят морален контраст с напусналите страната, където той изобщо не съществува, определено не и под формата, която ги представя в благоприятна светлина. Все едно оставането в България изисква някакви усилия, умения, знания, моралност, или каквито и да било качества, освен очевидно полезните за целта отрицателни такива като мързел, апатия, страх от непознатото, несигурност, неувереност в собствената си кадърност и прочие. Моята хипотеза е, че огромната част от бедите на страната са пряко следствие на това, че българите търсят лесни признания за успех, морал, ценност. Понеже всички го правят, свикват да признават един на друг именно такива - било до псевдородолюбие ("смърт на циганите!"), псевдоуспехи ("Левски бихме ЦСКА!"), псевдокултура ("българите сме древен, могъщ народ!"), псевдоморал ("българите сме по-велики от германците, те са избили евреите си!") и прочие псевдоуспехи и постижения, вместо да търсят истински ценности като интелект, образование, рационална мисъл, морални устои, отвореност към различни идеи, въображение, креативност и т.н. Докато оставането в България ви е повод(ът) за гордост, тази държава няма да се промени съществено.
Ще поясня - никой не остава в България ЗАЩОТО е умен, кадърен, способен, силен. Някои хора остават в България ВЪПРЕКИ, ЧЕ са умни, кадърни, способни, силни. Съответно, това, че си останал, не те прави по- абсолютно нищо. Следователно не е повод за гордост или причина да гледаш от някаква морална висота. Така че слез от облака и се присъедини към нас на земята, простосмъртните.
ДВАМА МОНАСИ, Тандзан и Екидо, вървели по кална улица в града. Наближили едно хубаво младо момиче, облечено в скъпа коприна, което се бояло да пресече улицата, за да не се изцапа. — Почакай, момиче — казал Тандзан. Вдигнал го на ръце и го пренесъл на другата страна. Двамата монаси не си проговорили до здрачаване. Едва след като се били прибрали в манастира, Екидо не се сдържал: — Монасите не бива да се доближават до момичета — казал той, — особено до хубавици като днешната! Ти защо направи това? — Братко мой — отговорил Тандзан, — аз отдавна оставих онова момиче В града. Но ти все още го носиш.
http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=39&article_id=212&FormArticles_Page=7
Човек където и да отиде, намира само това, което донесе със себе си. Цялата статия некак не ми звучи сериозно. Прекалено наивно звучи. Освен това наистина смятам, че България много се промени през последните десетина години. А след още 10 години има шанс да стане перфектното място за живеене. А иначе - който иска да емигрира, трябва да си отговори на няколко въпроса. Решил си да емигрираш, щото си страхотен специалист, и смяташ че можеш да предложиш в някоя друга държава нещо повече от хората, които живеят там, и ще те оценят по-добре, и ще се реализираш там чудесно? Или си решил да емигрираш, щото в БГ и за чистачка не ставаш, но твърдо вярваш, че като отидеш на ново място всичко някак си ще се подреди от само себе си? Ако си висококвалифициран лекар или инженер, научен специалист, примерно генен инженер, или уважаван преподавател в университет, имаш шансове да преуспееш и да се чувстваш чудесно. Ама иначе много хора, които тука не могат даже да измият пода, си мислят, че ще отидат в чужбина и някой ще ги носи на ръце. Ами, меко казано, ще ви е много трудно там. Та първо трябва да сте наясно какво предлагате, доколко читаво знаете езика, с какво сте по-добри от хората в страната, в която отивате, какво можете да предложите, дето ще се търси.
Боже Господии.... Та ти си точно толкова дебелокожа, колкото и тия зомбясали дедета, дет разхождаха памперси по Орлов вчера. Всъщност, всеки има право на избор, хващай накъдето си си наумила. От тона ти става ясно, че си от ония, (г)ордите негласуващи, но пък безкрайно несъгласТ ни... Имам само този въпрос: Къде смяташ, че реват за теб и къде е този рай, към който си се запътила? Германия - регистрация като самотна майка на социални? Хаха, лоши новини, пичовете си пренаписват правилата в момента. По почин на северозападните си съседи. Във Франция по- имаш шанс, но ще те спукат от унижение и имплицитно презрение. Скандинавските страни са най-добрия адресат в тази насока, но първо ТРЯБВА да научиш съответния език. Решила си да си търсиш работа? Е, може би ще изкарваш една идея над това, което ще плащаш за да ти гледат детето, независимо au-pair или детска градина. Аааа, да бе, виж как изпускам най-важния момент - Франко, Фриц, Ханс, Джовани, Раул, Дирк, Джон... Ще си му пускаш редовно, ще симулираш каквото трябва - любов, оргазъм, приятелство... Съжалявам, поста ми стана злобен и хейтърски, но живеейки ту в България, ту нейде из чужбината, все повече се убеждавам, че тук живея прекрасно - слънце, красиви жени, сладко Тракийско вино, планини и чудно крайбрежие, истински хора и много, много перспективи. Но да, имаме много да ги ринем тия обори. Вярвам че сме на прав път. А ти опитай. Може пък пластмасовите люде и зеленчуци да са ти по- по вкуса. И бъди готова за много наведени компромиси (а как ми се иска да греша)...