Митът за "истинския мъж"

Аре крекайте си тука бг-мамите и прочетете статията дето я постна Павур Пезев - и бъдете спокойни, никой няма да ви мобилизира инвалидчетата Аз отивам с един боен другар да се напия, да си говорим за "казармата" щот сигурно няма за кво друго и може и да набием някой случаен човек и да го нае*ем щот така ни научи службата.

Уау, сополанковци, лигльовци, педалчета... Естествено, най-мъжкото, което може да се стори след подобни констатации е напиването с "боен другар", така се прави!

Най-силния аргумент защо не трябва да има казарма е като разгледаш какво представляват тия, които най-много настояват за нея. Сори, ама ако най-смисленото време в живота ти е било казармата и тя те е формирала, значи 5 пари не струваш. Вицовете за фуражки не са случайно измислени.

За мен проблема на казармата е друг. Това е едно време, което човек просто губи, то свива прозореца за започване на кариерата. Сега на 26 сменям кариера, ако бях ходил на казарма можеше и да е късно за това (ставам програмист, все пак). Получава се и нечестна конкуренция между младежи от различни полове, единия от които може да напредва в работата, докато другия забравя всичко, което е учил...

Като става впрос за казарма се сещам за това: http://www.youtube.com/watch?v=qLCOUY9VVPY#t=9m00s Горното горе-долу показва какво означава казармата. Наблегнете на това: Zapp: The key to victory is discipline, and that means a well-made bed. You will practice until you can make your bed in your sleep. Fry: You mean while I'm sleeping in it? Zapp: You won't have time for sleeping, soldier. Not with all the bed-making you'll be doing. За зверствата в казармата мога да пиша цял трактат, защото са ми разправяли познати някои случки. А не нормалните, които искате да се завърне този терор... вие си знаете, че сте причината обикновените хора да напускат България. Или по-скоро не го знаете. Е, ще го научите, когато изгоните и последния нормален и останете само вие.

Не знам, дали булките визиращи "истински" мъже правят точно асоциация с казармата!?! Но че повечето си имат някакви поведенчески проблеми няма и смисъл да коментирам. Просто се замислям, колко точно народ са синове и дъщери на разни старшинки, зкв-та, фрицове и подобна паплач...

В началото на 90-те, когато бях в казармата, се казваше: "Всички влизат в казармата различно умни, а излизат еднакво тъпи". Както и: "Службата е тежка, но за сметка на това продължителна" И в двете има много истина... Факт е, че такива простотии, каквито можеш да срещнеш в казармата, няма къде другаде да видиш. Както също е факт, че година и половина (по мое време) беше изключително дълго и безсмислено загубено време! За 4-5 месеца научаваш всичко, което трябва да знае един добър войник... Оттам нататък остава само загубеното време. Но също така е факт, че казармата учи на много неща! Още в първите учебни дни в университета, след като попаднахме в един поток/група с току-що завършили ученици от мъжки пол, си пролича разликата... И това сме го забелязали ние, след казармените, но по-интересното беше, че го отбелязваха колежките, а и доста от преподавателите... Просто казармата може да те научи на някакъв ред, на спазване на някакви правила, на отношение към по-възрастните и по-старшите от теб. Да не говорим за неща като външен вид и ред например... А лично мен ме научи на много неща... Като например да игнорирам простотията. Но пък и да ценя хората, на които знам, че мога да разчитам. Както и да разпознавам на кой въобще мога да разчитам. Но какво изобщо да говорим за казармата - не всеки, който е бил в казармата, е бил войник! След 14 месеца на застава, с наряди по границата и кльона два пъти на ден, след честите тревоги посред нощ и гоненето на бегълци през пътеките между минните полета, след постоянните въоръжени наряди, спането на открито и какви ли още не реални неща... След всичко това смятам, че наистина съм бил в казарма, което ми е било полезно и все още ми е. Такова беше времето - почти не можеше да се отървеш от казармата. Ако имах избор нямаше да ида войник. Но след толкова месеци там вече ми остава само да се радвам на наученото там и на промяната, която наистина може да е положителна! Но на днешно време вече е несериозно да има казарма в такъв вид... Достатъчно е да има военно обучение от 2-3 месеца, което да те научи на основните неща. Всичко друго е загуба на време... Освен за циганите и КЕЧ-а... Там поне получаваха професия...

Темата за казармата е от ония, които са много подходящи за безкрайно джафкане. Разбира се, че престоят в тази система има и плюсове, и минуси. Което, впрочем, може да се каже и за много други системи, институции или ситуации, в които човек – било по желание или по принуда – се озовава в различни периоди от живота си. Какво ще спечели или ще загуби от такъв престой, зависи най-вече от самия човек. Да припомня обаче, че същността на дебата е друга. Не става дума за това дали казармата е някаква висша ценност или незаменима житейска школа: тя със сигурност не е – и всички, които я величаят като такава, имат някакви дефекти на горния етаж. Или просто се намират на приказка. Спорът е дали казармата ОТНОВО ДА СТАНЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА. Опцията да избереш военна кариера никога не е преставала да съществува; въпросът е дали хора, които никога няма да имат нищо общо с армията, трябва да бъдат принуждавани да прекарат година или две в нея (за по-малко от година е безпредметно да се говори, това не е зелено училище или скаутски поход). Тоест, нещата опират до самата концепция за национална армия и възможните (и очакваните) политически приложения на тази структура. Дали да има наборна армия или не, зависи основно и изключително от следното: 1) доколко и за какво е необходима армия на България; 2) как е най-оптимално да бъде организирана тази армия; и 3) какви средства трябват, за да се поддържа във варианта с наборна служба. Тезата, че „казармената закалка“ ще подобри някакси качеството на народонаселението, е несериозна. Ако средствата за подготовка и поддържане на наборна армия отидат, примерно, за образование, ефектът би бил несравнимо по-голям. Армията е консервативна институция, колкото и да се модернизира: там основната цел е не развитието на индивида, а точно обратното – приучването му да бъде бурмичка и да изпълнява заповеди, без да разсъждава извън поставените му рамки. Това е задължително условие, за да бъде една армия надеждна и ефективна – и докато има армии, разчитащи на жива сила, няма как да бъде другояче. Идиотщините, че чрез казармата се възпитавали патриоти, въобще не заслужават обсъждане. Човек може да отиде в армията от патриотичен порив, но да влезе националнихилист или националнепукист и да излезе патриот – не съм чувал. А и жална й майка на нация, която възпитава в патриотизъм чрез марш на скок. Времената, в които силата на националната армия е била главният фундамент на патриотичните нагласи, са отдавна отминали (въпреки че разни отворковци като Путин се опитват да ги възкресяват). Икономическият аспект заслужава малко по-сериозно разглеждане. От една страна, поддържането на наборна армия временно облекчава (по-точно – отлага) проблема с младежката безработица, и същевременно създава постоянни работни места в обслужващите сектори. От друга, хем изисква немалко увеличение на бюджета за отбрана (откъде пари?), хем представлява неприятно прекъсване точно между училище и университет или между образованието и началото на трудовия стаж (което за мнозина, особено в бурно развиващите се високотехнологични отрасли, може да се окаже проблем). Между другото, не изключвам вероятността някой почитател на генерал Пешлеевски да си мечтае за възраждането на прословутите Строителни войски – с тънката идея хем да постави мъжката част от новото поколение цигани поне за кратко под държавен контрол, хем да вкара държавата през задния вход като играч на строителния пазар, основно за крупните инфраструктурни обекти. Напълно е възможно да има високопоставени и влиятелни кретени с подобни мокри сънища. И накрая, но не последно по важност – при днешното ниво на военното дело ефективността (че и изобщо използваемостта) на една наборна армия, въоръжена с калашници, е меко казано спорна. Не вярвам наборниците да се обучават да боравят с кой знае колко по-съвременни оръжия: дори и да се намерят средства за такива, логично е те да бъдат поверени на професионалната част от армията. А може би пък някои доморасли „военни стратези“ гледат т.нар. лица в униформи без опознавателни знаци (имам предвид в Крим и Украйна) и си мислят, че това е войникът на бъдещето? И вдигат инстинктивно крак, като жабата, дето видяла, че подковават коня? Честно казано, не бих се учудил. Като гледам каква вопиюща самодейност цари в българската политика, нищо чудно и сред военните ни капацитети картинката да е същата... Всичко по-горе води към заключението, че цялата шумотевица около възстановяването на военната повинност си е чист популизъм. Имаше някаква национална военна доктрина, не съм я чел (няма и да я прочета) – но не вярвам да включва въобще подобна хипотеза, тъй като е правена в контекста на членството ни в НАТО и съответните реформи на армията. С две думи, темата за връщане на задължителната казарма е само част от предизборната мъгла. Не съм следил кой я повдигна пръв, но само фактът, че лицето Бареков гласовито я раздухва, подсказва, че не е нищо повече от храна за рибки. И не си струва да си губим времето да разсъждаваме по нея. Естествено, мацките никой не може да ги спре да си мечтаят периодично за „истински мъже“, дето са минали казарма. То си е част от лаф-моабета ;)

Статията е безумна и няма да я коментирам, но на коментиращите младежи бих казал следното. Казармата е като дрогата, докато не я опиташ, няма как да знаеш за какво иде реч. Чета за комплекси, изгубено време, тъпотия и пр., но нищо от това, няма общо със задължителната казарма. Аз лично съм служил през соц-а и по онова време казармата беше парадния вход в обществото. Казармата учеше на онези неща, които не ни учеха у дома - обратната страна на медала, как се живее/оцелява във враждебна среда. Къде са границите и как, и кога можеш да ги преминеш, и най-вече, на каква цена. Сега някои неща се промениха, други си остават същите. Младежите нямат гарантирана работа, не знаят да боравят с оръжие, онзи ден на военния парад, дори представителни роти, не знаят и да маршируват. Нищо чудно, че при това се случват събития като тези в Украйна или като тези по нашите стадиони. Че има растеж на популизма и някаква носталгия по "великата Рус" и силовото налагане на простотия повсеместно. Вече няма "вътре" и "вън" простотията се шири на всякъде и няма предел, който да я спре. Затова доста хора емигрират в уРЕДени страни, защото казармата учеше мъжете на ред, а сега няма ред в обществото. Всеки е "първа писта", "кораво копеле" много светнат и отворен, няма авторитети, няма отговорност. За мен това е по-скоро упадък и разруха, отколкото някакво израстване и еволюция.

Тъй тъй Борачо! Само бой, ебанье и гръцка музика до дупка! Иначе нема управия на тоа шибан свет.

Така си Експлоер. Много си прав за съжаление Снощи ми се мерна информация за меле между фенове на ЦСКА и Левски. Докато се чудех какъв мач е имало, се оказа че се млатили фенове на баскетболните им отбори Те такова чудо и в Американската лига нема.

@explorer Не притежавам огнестрелно оръжие и не желая да знам как да го използвам. Не виждам смисъл, честно казано, а от достатъчно места вече чух, че фактът, че младежите не знаели как да използват пушка, говорел за упадъка на съвременното общество. Прекалено често - от жени на по шейсет години, между другото, които така или иначе казармата не ги лови, та не знам какво са се раздрънкали. Въобще, нека станат ясни няколко неща. Първо, ако не си се научил на дисциплина и уважение в семейството, няколко месеца, прекарани в търчане от старшината до другото дърво и обратно, няма да поправят това. Второ, казармата далеч не е единственото, което може да те направи истински мъж. Покрай бойните изкуства се запознах с младежи, неслужили, които без особено усилие ще заметат пода сами с трима наборни войници. Тях точно евентуалната казарма щеше да ги дръпне назад в това отношение, между другото. Та кой е по-мъж? Те или наборното войниче, от което след евентуален двубой ще остане само мокро петно? Каква точно е дефиницията на истински мъж, бтв? Трето, дори казармата да беше единственият начин младежът да се превърне в мъж, все си мисля, че решението за това трябва да е на младежа. С други думи, изборът дали да съм мамин лигльо или кораво копеле си е изцяло мой и никой не би трябвало да ми се бърка. (Мен не ме взеха войник, понеже се оказах сърдечно болен, между другото.) Който иска да става войник, да става - хем и професионалното обучение със сто процента сигурност ще е по-добро от това, което наборниците биха получили. Хем ще знае и че гради кариера във военното дело и ще има по-голяма вероятност да не да прави всичко възможно да се скатае, да изклинчи, да се направи на болен или недъгав... Хем ще е войник, а не келеменце, жулнато в армията по нечия безумна приумица.

дранконче мамино, много се надцени. Как коменитраш вкусът на нещо, което не си вкусил?!?!? От товите връстници, колцина са се начучили на уважение и дисциплина в семейството? Оръжието не се носи за бабаитлък, а с него се носи служба, но това едва ли ще го проумееш някога, какво значи да си готов да пожертваш (в буквалния смисъл) някого в името на нещо. А за БИ едва ли ще ми кажеш нещо ново, аз самият имах вече 6 годишен стаж и степени по джудо, шотокан карате и фамилен стил в у-шу при влизането си във ВНВМУ, но маршовете и стрелбите само добавиха знания и умения, които ми помогнаха да разбера, защо британската армия разбива "Боксьорското възстание" и то с неавтоматични пушки. Опасявам се, не си гледал сценката с Индиана Джоунс и майстора на сабите, за да ми промотираш неслужили младежи ;) По трета точка също тотално издишаш, точно з атова става въпрос, че през по-голямата част от съзнателния си живот ще се сблъскваш със неща, които не зависят от теб и винаги ще има кой да ти се бърка, вЕрвай ми ;) А също и както вече писах, на парада преди 2 дни, на жълтите павета, не се чу стъпката на тържествения марш на представителните роти. Аз лично си спомням как кънтеше комплекс Чайка във Варна, когато марширувахме на плаца през 80-те. Така че не ми ги хвали тези наемни войници, не струват повече, в никой случай.

>казармата учи на много неща! Не се и съмнявам. От друга страна, ако те бяха изпратили в концентрационен лагер или те бяха пуснали на необитаем остров да се оправяш сам, преживяването също щеше да те научи на много неща. Следователно, според мен, е точно толкова валидно да защитаваш казармата с аргумента, че там се придобивал много житейски опит, колкото да защитаваш идеята да пращаме младежите в задължителни трудов лагер с мизерни условия на живот - придобитият житейски опит би бил доволно сходен, а наученото - със сходна практичност и приложимост в реалния живот.

Егати, имам чувството, че отново трябва да обяснявам обидно елементарна логика на някой потребителите на тоя сайт. explorer, човече, гледал съм го Индиана Джоунс. Единствената причина сцената да е такава, каквато е, е, че Харисън Форд е имал стомашни проблеми и не е бил във форма за сериозна каскада. Сериозно, бтв. Иначе е яка сцена, де. Гледал съм и следващия филм, където Инди посегна към пистолета си, но не го намери, заради което му се наложи да избяга от тия със сабите. Това само като странична вмятка, пък ти си помисли какво означава. Както и да е. Знам много добре за какво войниците носят оръжие. Само дето не разбирам с какво евентуално придобитото умение да стрелям би ми донесло реална полза в реалния живот, при положение, че няма да ставам професионален войник или полицай. Замисли се колко пъти ти се е налагало да защитаваш каквото и да било с огнестрелно оръжие и сам ще ме разбереш. Не ми обяснявай за британската армия и боксьорското въстание, става дума за нещо съвсем различно. Ще те помоля и да не се опитваш да обърнеш нещата на морал. Просто ще удариш на камък. После, замисли се колко човека, които са влезли в казармата като абсолютни боклуци, а са излезли свестни, познаваш. Защото, честно да си призная, мисля, че такива няма. Може да се приучат да спазват някакво старшинство под страх от наказание, но ще го забравят в момента, в който заплахата от съответното наказание изчезва. От моите връстници достатъчно са се научили на уважение и дисциплина в семейството - затова и, както каза Мануела, моето поколение не вдига скандали по супермаркетите, отстъпва място в транспорта на възрастни хора и бременни жени и така нататък много по-често от тези, които задължително са били в казарма. Дали пък част от причината е, че никой шапкар не ни е казвал да паднем за двайсет заради някаква измислена глупост? И да, знам, че ще ми се бъркат в свободния избор. Само дето тук идват две питанки. Първо, колко пъти това ще се прави с презумпцията, че е добре за мен? И, второ, щом и без това ще ми се бъркат, трябва ли и държавата да губи месеци от живота ми?